Как министър Дянков би обяснил на хората, които няма да се пенсионират през 2012-а, че трябва да работят, защото държавата има едни 250 милиона, които не знае как да усвои?
Периодите на кризи са изключително предизвикателство за всяко едно управление. При това не толкова заради необходимостта от прилагане на непопулярни мерки и вземане на трудни решения, а поради сложността на голямата задача, пред които всяко едно правителство се изправя – да идентифицира слабите страни на съществуващите системи, довели до дадения срив и да изгради новите структури и механизми на бъдещото стабилно развитие.
От 2008 година насам обаче българската държава (а тук, интересно, има някаква приемственост между предишното и настоящото правителство!) се държи като смъртник, който преминава през петте фази на приемане на реалността. В началото беше отрицанието: “Криза няма. Ние нямаме проблем”. Минахме и през пазарлъка: “Ще ядем малка пица, пък кризата ще отмине” или “Държавата приоритетно ще връща дължимото ДДС на бизнеса, който се откаже от 10% от сумите, които трябва да получи”. Колко пъти вече България излизаше от кризата – веднъж през април 2010-а, после през юни 2010-а, после през януари 2011-а… Към 2011-а вече гневът започна да доминира обществено-политическите настроения и хората излязоха на масови протести. Сега предстои фазата на отчаянието, след което и фазата на примирението с края…
Темата за структурните промени обаче си остава нещо като мита за бялата лястовица
- вярваме, че ще помогнат, вярваме, че някога ще ги видим и все се надяваме, че това ще се случи и всичко ще се оправи…Само че обществено-политическите промени не се случват с надежда и с чакане. Нито с инициативи “на парче”, които имат за цел да запушат една или друга от множеството пробойни в отиващото към дъното корито.
Правителството изгуби цели 2 години в лутане и пропусна да използва някога наличния резерв от около 8 милиарда лева за стартиране на истински реформи. Защото за момента в нито един сектор не се забелязва нещо, което да наподобява структурна промяна. Защото, за да започне такава всъщност първо е необходимо да има не само визия за бъдещото развитие на страната, за нуждите в отделните сфери и мерки, с които те трябва да бъдат адресирани, но и ясна стратегия за превръщането на това в реалност.
Да вземем, например, актуалния през декември въпрос за пенсионна реформа. Това определено не е нова тема. Дори само в рамките на този кабинет
вече 2 години се обсъжда кое как да се случи и в крайна сметка нищо не се случва
Дори само преди 2 месеца, естествено, в навечерието на изборите, премиерът Борисов декларативно заяви пред медиите, че нищо не го кара да вдига сега “възрастта за пенсия на най-бедната държава и на най-болните хора в Европейския съюз… Не сме се отказали от пенсионна реформа, но това е въпрос на преговори, на един сериозен дебат в обществото… Европа сега е залята от вълна от протести, защото правителствата искат да направят именно това, което ние вече сме свършили в сферата на пенсиите (?!!!)” Това беше към 6 октомври. С днешна дата обаче Борисов иска да получи благодарност, че вършел черната работа на бъдещите правителства…
Може би поради това постоянно лутане напред-назад анализаторите от Института за пазарна икономика (ИПИ) приветстваха все пак приетите от Народното събрание (НС) промени в Кодекса за социалното осигуряване, с което увеличението на пенсионната възраст започва с по 4 месеца от 2012 година. Защото иначе това е мярка, чиято спешност може да бъде сериозно критикувана (особено в контекста на нарушената договорка със социалните партньори), а и определено няма да има радикален положителен ефект върху системата като цяло. От ИПИ определено знаят това, посочвайки в анализа си множеството “допълнителни” промени, които трябва да бъдат осъществени, за да се гарантира стабилност на системата в бъдеще.
Когато важни и решаващи живота на хората промени се правят не като част от една цялостна програма, а за “намиране на 30 милиона”, за да бъде изпълнено даденото от премиера обещание да се увеличат най-ниските пенсии, това крие риск
вместо позитивен ефект да се стигне до сериозни допълнителни дефекти
Защото планираното увеличаване на възрастта следва да върви паралелно с някаква защита, която хората в напреднала възраст да имат по отношение на загубата на работно място.
Продължителността на живота може и да се удължава в България, но качеството на живота със сигурност – не. Не залага ли реформата тогава “капан” на пазара на труда? Не се ли създава система,в която липсва всякаква гъвкавост, в която след години ще трябва да се търси решения на проблема как да се компенсира намалената трудоспособност на служители в напреднала възраст, които от своя страна също нямат особено желание и стимул да продължават да работят, но и не могат да се пенсионират? А не е тайна, че в класацията на производителност на труда в ЕС, България се нарежда на последно място!
Факт е и това, че според оценките на експертите в областта на пенсионните модели, типът пенсионна система, която имаме в страната, може да функционира нормално при съотношение 3-ма работещи към 1 пенсионер. В България обаче съотношението към момента е близо 1,5 към 1 с реалната тенденция след около 25 години всеки работещ да трябва да издържа по 1 пенсионер. С други думи – имаме нужда от качествено нова система и решения, които далеч надхвърлят увеличението на възрастта. В този ред на мисли, думите на икономиста Георги Ганев в телевизионния спор с лидера на КНСБ Пламен Димитров, че всъщност няма значение дали ще се увеличи пенсионната възраст от 2012 година или не звучат съвсем на място.
Само че,
спешната нужда да се закърпи бюджетът
и да се прелее от пустото в празното, май, е водещият принцип при вземане на решения в настоящото правителство. И някак в тази обстановка като че все по-убедително започва да звучи твърдението, че икономията, която вече е станала фикс-идея на кабинета Борисов, няма да успее да ни изведе от кризата, а ще роди още по-голяма мизерия…
Проблемите на страната ни няма да могат да бъдат решени с мерки от типа “затягане на коланите” и с прехвърлянето на тежестта на решенията върху гражданите? Съществува реалната опасност, ако тази логика на действията на управляващите продължи, да изживеем ситуацията от вица: “Таман научих магарето да не яде, а то взе че умря…”
Кризите са време за сериозни структурни промени, за промяна на политики и парадигми, за комбиниране на краткосрочни и дългосрочни мерки с цел постигане на оптимални резултати. Кризите са и време за промяна на нагласи и представи, за преформулиране на приоритети и ценности.
Да се върнем обаче на
безсънните нощи на министър Симеон Дянков в търсене на онези 30 милиона,
необходими за да бъдат увеличени най-ниските пенсии и да си представим един алтернативен сценарий, в който гражданите и качеството на техния живот е ключов приоритет за държавата. Може би в една паралелна реалност, министър Дянков и управляващото мнозинство, биха се запитали, например:
1/ Нужно ли е държавата да продължава да инвестира в “призраци” от миналото?
или пък:
2/ Къде отива огромният ресурс, върху който държавата (както се твърди официално) е придобила права?
Тези въпроси могат да се зададат и по начина:
1/ Докога следва да продължава да съществува Комисията по досиетата в настоящия си формат?
и
2/ Къде са отишли тези близо 250 милиона лева, на които възлиза конфискуваното от държавата през 2010 година имущество, придобито от престъпна дейност?
Ако през 2008 година бихме могли по някакъв начин да оправдаем отпускането на 12 милиона за създаването и работата на Комисията по досиетата, то към 2011 година и в контекста на кризата, усвоените за последните три години 26 милиона лева и предвидените 5 милиона в Бюджет 2012, някак си пораждат провокативни въпроси. Като въпросът докога ще съществува такава Комисия – може би докато и последният човек с досие е жив? Защо вместо да се поддържа функционирането на такава структура, не се инвестира в дигитализиране на съдържанието на тези досиета и осигуряването на публичен достъп до тях, така че държавата да престане да харчи ежегодно парите на данъкоплатците за възкресяване на призраци от миналото? Не е ли много по-правилно веднъж завинаги да се сложи край на тези драми? От финансова гледна точка това определено е по-разумният вариант. Жалко, че от политическа гледна точка, настоящата схема носи много повече дивиденти.
Разбира се, основание ще имат онези, които кажат, че спестяването на 5-7 милиона годишно не биха оказали кой знае какъв положителен ефект върху социалната политика в страната. Само че, структурните промени се правят чрез промяна в структурата, а не чрез заместването на едни елементи с други. А “мегдан” за промени има…
В доклада за работата през 2010 година на Комисията по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, се посочва, че само за последната година, Комисията е прибрала в полза на държавата имущество за около 250 милиона лева. Е, извинете, но някой да знае къде са тези пари? Защото от Закона за Държавния бюджет през последните години не е заложен нито един лев очаквани приходи от работата на тази Комисия!
Не трябва ли да запитаме в крайна сметка по какъв начин се усвоява и капитализира това имущество, което вече е станало собственост на държавата? Къде са публичните търгове, договорите за наеми, дарения на нуждаещи се лица и институции, инвестиционните проекти и т.н., и т.н., които да превърнат този ресурс в така необходимите парични средства. Не звучи ли почти толкова престъпно тези пари да се оставят да потънат в бумащината, в безхаберието на новите стопани или в “джобовете” на определени лица? Как министър Дянков би обяснил на хората, които няма да могат да се пенсионират през 2012 година според своите очаквания, че те трябва да работят, защото държавата има едни 250 милиона, които не знае как да усвои? А това, че имуществото, иззето в полза на държавата не се управлява ефективно, не е тайна дори и за председателя на комисията Тодор Коларов, който пред медиите вече е споделял и притесненията си и за съществуващите възможностите за злоупотреби в самата Комисия…
Сериозните и тежки решения, с които премиерът изтъква, че правителството се е нагърбило, всъщност тепърва предстоят и далеч не се свеждат до въвеждането на една или друга непопулярна мярка… дано някой да осъзнае това преди масово да навлезем във фазата на отчаянието …
