В последните активни работни дни за политиците, синдикати и църква решиха да обтегнат нервите на управляващите с нови закани за протести. Двете, принципно твърде различни организации, намериха общ език в негодуванието си срещу проекта, подготвян от Социалното министерство. Причината – текстът, който забранява участието на малоленти в протески и в религиозни мероприятия, като предвижда налагане на глоба до 5000 лева на родителите, които прекрачат забраната.
“Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности”, е посочено в законопроекта. Тази формулировка провокира негативните реакции на Синода миналата седмица, тъй като според представителите на българското духовенство „всеки, който иска да си кръсти детето в църква, попада под ударите на тези текстове”. Синдикатите също се обявиха против законопроекта в този вид, тъй като от тяхна гледна точка „третирането на синдикатите и църквата като нещо опасно и дистанцирането от тях е терор срещу нуждите на детето да се превърне в равностоен гражданин на Европа”.
Е, определено се очертава една интересен казус, разрешаването на който си струва да бъде проследено. Защото кой е прав в случая – законотворците или опониращите им църква и синдикати, е доста трудно да се каже, особено ако се противопоставят аргументите за и против.
Според синдикатите, тяхната дейност допринася за нормалното развитие на децата, тъй като те са онези, които „учат хората на граждански права и позиции”. Също така в публикуваната позиция по въпроса те подчертават, че „църквата въвежда християнските добродетели, жизнено важни за утвърждаване на истински духовни ценности в детския мироглед”. Миналата седмица българското духовенство разкритикува остро законопроекта, тъй като той давал прекалено много права на децата и никакви задължения. Според Синода текстовете в закона създавали условия за узаконяване на превръщането на подрастващите в безцеремонни личности, които ще живеят и растат със съзнанието, че са изключителните носители на права в дома, а оттам и в училището до степен, че да могат да злоупотребяват с тях.
Поставени по този начин аргументите изглеждат обективни и основателни. Безспорно, синдикатите са структура, чиято основна цел е защита на правата на трудещите се граждани и определено всеки млад човек би следвало да е запознат и с правата, и със задълженията си, както и с организациите, към които може да се обърне за подкрепа в случай на нужда. Същевременно и представителите на Църквата изтъкват важни доводи. Абсурдно е да се смята, че е възможно да бъдат изграждени качествени личности, ако възпитанието не е основано на духовни и морални ценности, на уважение към авторитетите, на отговорност към задълженията.
Но… ако обърнем медала от другата страна, нещата започват да изглеждат по малко по-различен начин.
Според Конституцията на България, лицата до 16 години нямат право самостоятелно да взимат решения, а отговорността за техните действия пада върху родителите. Те не са и пълноправни граждани на страната по смисъла на нейните закони. Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда право на труд имат лицата, които са навършили 16 години, а в конкретни случаи непълнолетни лица между 13 и 15 години могат да бъдат наемани на ученически длъжности, но само с изричното съгласие от страна на техните родители или настойници. Като прибавим към това и липсата на какъвто и да е вид гражданско образование в българското училище, то претенциите на синдикатите, че законопроектът всъщност възпрепятства нормалното развитие на българските граждани, започват да звучат твърде тенденциозно.
Не по малко провокиращо изглежда и позицията на Църквата, която защитава необходимостта от морал и духовни ценности. В последните 20 години, именно когато религията стана едва ли не „на мода” и когато интересът към нея нарастна изключително много, за да компенсира потисканата вяра през предходните години, нима тя успя да възпита поне едно поколение в някакви ценности? Не е ли факт, че ако говорим за нравствен и ценностен упадък в българското общество, то той се случи именно по времето, когато пред Църквата не стояха никакви забрани и препятствия да възпитава? Не е ли факт, че вместо да върви в крак с времето и с хората (каквато от хилядолетия е ключовата стратегията на Християнството) , духовенството в България се занимава с изключително важни проблеми от типа филмите за Хари Потър (низвергнати официално!) и сякаш умишлено гледа да отблъсне съвременните хора от своето лоно, заемайки категорични негативни позиции срещу интернет, срещу въвеждането на часове по репродуктивно здраве и семейно планиране в училище (което е първата стъпка в редуцирането на броя на нежеланите бремености!), но и срещу правото на жените да не се възпроизвеждат. Едновременно с това обаче Синодът не смята, че философия на религиите е достатъчно за училищен предмет и прокламира за въвеждане на вероучение в началното и средното образование. Това, разбира се в рамките на едно демократично управление, би могло да се случи само, ако бъдат въведени и часове по другите практикувани в страната религии.
Кой ще надделее в този спор към момента е трудно да се каже. Трудно е да се посочи и страната, която има право в случая. Защото, ако по силата на закона родителите носят отговорност за възпитанието и развитието на своите деца, то те би следвало да бъдат страна в този казус. Ако от друга страна пък приемем, че държавата е институцията, която следва да създаде условията за формирането не само на отделната личност, но и на обществото като цяло, то тя би следвало да посочи параметрите и посоката на очакваното развитие. Ако обаче смятаме, че бъдещето на една държава зависи от ангажираноста и съвместните усилия на всички негови структури и единици, то тогава би следвало да се търси консенсусната обща цел, към която всички да се стремят и за която да работят. Едно обаче със сигурност е ясно – децата не бива да бъдат използвани за политически цели, нито да стават предмет на борби за надмощие или за позиции.