/Поглед.инфо/ Днес отбелязваме 119 години от гибелта в сражение на Гоце Делчев. Загива на 33 години и е един от малкото българи, които са сравнявани с Васил Левски. За него великият ни поет, борец за нашата кауза Македония, най-близък приятел на Гоце Делчев, Пейо Яворов, е написал най-вълнуващите слова, най-сърцатите думи за делото и живота на родения в Кукуш революционер. Яворов не пропуска да ни остави спомена за другарите на Гоце Делчев, които 15 часа са пазили тялото му на лобното място. Именно в памет на Гоце Делчев в София е организирана конференция “Европейска перспектива за добросъседските отношения между РБългария и РСМ” .под егидата на президента Румен Радев. Времената са сложни, а нашите отношения с РСМ отново са в задънена улица. Уж братски народи, уж най-близки, но разбирателство няма. Не е от вчера и в повечето случаи е дело и на чужди сили. На Балканите е така, всеки дърпа чергата към себе си, а всъщност тя се къса с външна намеса. Доверието между София и Скопие се е стопило до степен на замръзване. През границата, която се очакваше да стане по-ниска от тревата, прехвърчат нелицеприятни думи и то от най-високо управленческо ниво в РСМ. Правят се оценки, които втвърдяват отношения и не носят надежда за преодоляване на проблемните въпроси. България, за кой ли път, е изправена пред съдбовна дилема. Дилема, която е в пряка връзка със съхраняване, макар и в последната минута, на национално достойнство и самочувствие на вековна нация и народ. Предстои да се вземе решение как да се даде начало на преговорен процес за членство на РСМ в ЕС и същевременно да защитим историята си, езика, културата и идентичността на българите, които са дали писменост, религия и „книги да четат” на „вси славяни”.

Същността на въпроса е утвърждаване на преговорната рамка, в която да бъдат не само поставени българските условия за начало на преговорния процес на РСМ, но и тези наши национални интереси да бъдат гарантирани от ЕК, която неизменно да проследява изпълнението на нашите условия. РСМ не е член на ЕС и темата „преговорна рамка” е дело на България и ЕС. Не може да се прикрива, че има страни в ЕС, които не споделят българските позиции относно т.н. „вето” за РСМ и затова вече открито се казва, че върху страната ни има натиск в тази посока. Дори ни заплашиха, че ще стоят в София, докато София отмени своето решение за „вето”. Прави го унгарец, който е комисар по разширяването на ЕС, Верхеи, и даже не си струва да се напомня дали така би реагирала Будапеща, ако става дума за Трансилвания /Румъния/ или Карпатска Украйна, където живеят унгарци. Ако някои партии у нас, ДБ, отричат наличието на такъв натиск, то е само защото и те са пряко свързани с политики извън България. Отдавна е време нещата да се казват в пряк текст, защото стана въпрос за бъдещето на страната и дали изобщо ще я има на международната карта. Да се използва ситуацията в Украйна, за да се натиска България да промени решение на собственото си Народно събрание относно РСМ, не е само парадокс, това е недопустимо спрямо страна-член на ЕС. Именно защото самият ЕС на този етап, включително и по темата Украйна и отношения с Русия, е в повече от сложна ситуация и с доста неясно бъдеще. Най-малкото губи геополитическата си роля. Кактово и друго да ни се говори.

Факт е, че РСМ нищо не прави, за да подпомогне сама своя процес за започване на преговори с ЕС. Не само не изпълнява Договора от 2017г с България, но и не си мърда пръста да прояви разбиране към българските условия. Напротив, увеличава антибългарските изказвания, издига децибелите на езика на омразата към всичко българско и чака натискът над страната ни да накара България да отстъпи. В същото време се използват всякакви механизми за блокиране на България, за лобиране в полза на Повардарието и налагане на решения, които са в ущърб на българските интереси. Както се казва, могат да ни служат за пример в това отношение. Всъщност защо ДПС са толкова привързани към идеята да вдигнем незабавно т.н. вето и РСМ да започне преговорния процес? Защо техният представител в ЕП, Кючук, отговаряш за присъединителния процес на РСМ в ЕС по линия на либералите, неизменно лобира в полза на Повардарието и де-факто е против единодушно взето решение в парламента? Зад това решение стоят институции, БАН, 85% от обществото и е едва ли не единстлвената тема, която обединява българите.

Не стигат множащите се разединения в обществото ни, но преди дни се обяви изграждане на мрежа от клубове, които ще работят за „различни отношения с РСМ” т.е. сваляне на ветото и изграждане на съвместни проекти в областта на икономиката. Това определоно не е нищо друго, а просто съшит с бели конци нов сценарий. Сценарий, познат като практика от Косово, което все още 5 страни от ЕС не са признали. А иначе нас ни натискат да сваляме „ветото”. Задкулисието в София твърди, че с тези мрежи се поставят основите на партия, която ще бъде и с представители на граждани на РСМ и явно ще бъде в услуга не на българските интереси. В България винаги е имало лица, които са се считали за недооценени у дома и са намирали начин да се реализират под чужд чадър. Македонският въпрос често е използван именно от такива нашенци. Сред тях има и професори, доценти, общественици, журналисти, но народът винаги ги е наричал родоотстъпници. Така че ни предстоят тежки времена. Изправени сме пред специфична, съдбовна битка за отстояване на нашите интереси относно РСМ и тя може да продължи по-дълго, отколкото се очаква. Дали държавните ни мъже ще са на висотата на ситуацията? Дали ще защитят българските македонци, които трябва да бъдат записани в конституцията на РСМ и то не след, а преди започване на преговорния процес за ЕС?Дали ще успеят да обяснят на няколкото страни-членки защо е точно такава позицията ни и какво целим с нея? Дали ще хванем последния влак за Повардарието или отново ще преклоним глава? Искаме РСМ в ЕС и това ще стане. От полза е и за нас, и за ЕС, и за Балканите. Но не на всяка цена, защото става въпрос за достойнство, чест и бъдеще. Защото се оказва, че МПО са по-българи от българите в България. Показаха го на конференцията в НДК, макар и да споделяха съдбата и делата си на английски. А какво не прави България за македонските българи в РСМ го казаха техните представители на същата конференция. Остава да се реализира идеята на президентството нашият парламент да излезе с единно решение, за да се изпрати писмо до Конгреса на САЩ, с което да се заяви позиция по решението м.септември във Вашингтон да бъде посветен на т.н. македонски език и „приноса на македонците за развитието на САЩ”. Засега само МПО са реагирали на това решение и са изразили несъгласие да се приема българският етнос в Повардарието за македонски, включително и по отношение на езика. Идеята да се създаде български културен център по подобие на „Сервантес” също заслужава повече от внимание. Някой трябва да работи с българите по света и да ги обединява. По линия на етнос, култура и за защита на нашите културно-исторически наследства. Особено в Повардарието, където те се рушат съзнателно. Остава надеждата, че ще се отворат и архивите на УДБА, за да се види как е протичал процеса на дебългаризация на Повардарието и как са били малтретирани, включително изпращани на смърт, граждани, които не са се отказвали от българския си корен. Без да се акцентира излишно какви страхови неврози владеят днешните граждани на РСМ, които имат българско самосъзнание. Въпросите се множат.. Дано има управляващи, които знаят историята ни. Другите, макар и съюзници, няма да отстоават наши интереси. Имат си свои.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели