/Поглед.инфо/ Турция е в предизборна кампания и в месеца на Рамазана. Изборите на 14 май са ключови и за президента Ердоган с неговата Партия на справедливостта и развитието, ПСР, и за обединената опозиция, включваща 6 партии с общ кандидат за президент Кемал Калъчдароолу, лидер на Народно-републиканската парти, НРП. Само преди ден на посещение в Анкара е руският външен министър Лавров, който широко усмихнат отговаря на въпрос на руски журналист за позицията на Русия по отношение на изборите в Турция със „С някого ли ме сбъркахте?” Отчетливо пояснява, че такъв въпрос може да се зададе само на американците. Москва не се намесва в изборите на нито една държава като САЩ. Русия не е част от такива схеми, които се използват от Вашингтон. Инструменти за намеса в изборите са „създаваните за целта неправителствени организации, а впоследствие се правят оранжеви преврати”. Последно в Украйна.
Домакинът Чавушоолу, външен министър, благодари за този отговор на Лавров. Цитира изявление на Ататюрк , че „суверенитетът принадлежи безусловно на нацията”. Това е последователната политика на управлението на Ердоган – преди всичко суверенна и независима Турция. Затова Чавушоолу казва, че „нашата нация ще вземе решението”. За изборите, разбира се. Многозначително звучат думите му „никога не сме виждали подобно намерение от страна на руснаците”. Не се колебае при такъв въпрос да каже, че „някои държави изпълняват по отношение на изборите исканията на свързаните с ПКК CHP и HDP, но отхвърлят исканията на ПСР”. Става ъпрос за НРП и прокюрдската парламентарно представена Демократична партия на народите, ДПН, която макар и извън обединената опозиция, подкрепя Калъчдароолу, противника на Ердоган за президентския пост. Чуждите представители идвали като наблюдатели, но взимали страна в изборния процес. Турция нямало да допусне влизането в страната на такива представители. Видно е, че Анкара трудно ще забрави срещите на американския посланик в Анкара преди дни с опозиционния кандидат за президент Калъчдароолу. И то в неговия офис. Ердоган не скри гнева си.
Срещата Лавров/Чавушоолу е на първите страници в турските медии. „Ние се притекохме на помощ на Турция като приятел в черния ден” казва Лавров за трагедията със земетресението в Югоизточна Турция.. Позовавайки са на процеса за нормализиране на отношенията Турция/Сирия, руският дипломат № 1 не крие удовлетворението от проведената в Москва среща Русия, Турция, Сирия и Иран на ниво зам.министри на външните работи. Предстои среща на външните министри, но датата още не е уточнена. Китай посредничи за нормализиране на отношенията Иран/Саудитска Арабия, а Русия за възобновяаване на отношенията Анкара/Дамаск, но с участието и на другия играч на терен Иран. Безспорно е брънка от нов световен ред с нов вид взаимоотношения и сътрудничество между страните В случая с Близкия изток . Нещо, за което говорят и Путин, и Си Дзинпин при обявяването на новите им стратегии във външен план. Чавушоолу подчертава,че разговорите в Москва са водени „по прозрачен и открит начин”, въпреки че не всички въпроси са решават веднага. Важното е, че има съгласие диалогът да продължи, както и консултациите и то по същия прозрачен и открит начин. Лавров говори за доверието и ролята на Русия като посредник в тези процеси. Потвърждава, че „в Турция ще бъде създаден газов център”, който ще прехвърля руските енергийни ресурси на световния пазар. Има ли кой в София да си посипва главата с пепел в тази връзка?
За зърнения коридор Лавров отправя критики към Запада, защото се изпълняват договорките само по отношение на Украйна. Европейските страни купуват жито от Украйна на ниски цени и не дават тези продукти на нуждаещите се държави.. Тази практика има отрицателно въздействие върху производителите в самата Европа. И в тази връзка министърът на земеделието в Полша вече подаве оставка.. Няма проблем ЕС да изнася жито от Украйна по суша. Тогава Русия ще доставя зърно през Катар и Турция.
Злободневна тема е и ситуацията със Северен поток. Взривяването на тръбите на Северен поток 1 и 2 промени тотално ситуацията не само в Европа. И не само в икономически план. Икономическият срив на европейските страни, най-вече на Германия, е факт и ролята на този на практика атентат никак не е малка. Отделно е сигналът, който са подали извършителите и дали сметката им не е излязла крива. Защото сенките на съмненията за намеса на играчи от високата световна лига в геополитиката влияе отрицателно на граден имидж за първа демокрация и върховна роля по цял свят. „Всички страни трябва да бъдат включени в разследването” казва Чавушоолу. Становището на Русия отдавна е известно. Не е известно дали Путин ще присъства лично на 27 април за тържествата в атомната централа „Аккую”, Но дори ис участие on line ролята на Русия за атомната енергетика на Турция е водеща. Анкара не го крие. И не са отказва.
Лансираната напоследк нова стратегия на Турция в областта на външната политика е в посока идеите на Ататюрк за „мир вътре, мир навън”, особена със съседите. Усилията са насочени към нормализиране на отношенията със страни, с които връзките или са замразени, или са трудни за осъществяване. Не е само Сирия. Не е само Израел или Египет.Сигурно затова се отделя толкова внимание на регулирането на отношенията между Багдад и Ербил, Северен Ирак, относно разпределението на печалбите от износа на петрол. Турция е силно печеливша страна от износа на петрола от т.н. Иракски Кюрдистан и поддържането на отлични отношения с лидера там, Барзани, никак не е случайно. Този петрол години наред се изнася без одобрение и участие на централното правителство на Ирак в Багдад. Със споразумение е решено да се сложи край на дългогодишния спор между Ердил и Багдад. Централното правителство се включва в петролния сектор на Северен Ирак, а за Турция се възобновяна износа.Поставят се и основите на нов закон за енергетиката и „окончателно разрешаване на съществуващи исторически спорове”. Няма значение дали Иран и Саудитска Арабия са направили първата стъпка за нормализиране на отношенията или това са Сирия и Турция. Посредниците са известни и това несъмнено са нови ветрове на световната сцена. От едната страна на разделения ни свят. .
Но има сигнал и от другата страна..Волфланг Ишингер, който председателства Мюнхенската конференция по сигурността от 2008 до 2022г, заявява в интервю пред турската агенция Анадолу, че може да се създаде „политико-стратегическа контактна група” между държавите, които могат да помогнат за постигане на дипломатическо решение на украинската криза. Според него „изпращането на оръжие за Украйна е необходимо условие за намиране на край на тази война, но със сигурност не е това единственото условие”. Западът трябвало да помисли как да постигне мир и да се подготви за различни сценарии за преговори. Нима е време най-после? Или е поредно разбъркване на картите преди нов взрив с цел „не можем да позволим Русия да спечели”.? Ишингер говори за преговори и солидна подготовка на Запада в тази връзка. Той не е случаен експерт, но явно е вникнал по-дълбоко в китайските предложения за мирно уреждане на конфликтите между държавите. Нещо, което безспорно е съгласувано с Москва. Ишингер казва, че „преговорите с Русия са възможни”. Макар и с уговорката, че „дори и да не можем напълно да се доверим на Путин и неговия екип”.Но „трябва да се уверим, че може да се провери изпълнението на такова споразумение”. Е, знаят, че Москва вече не вярва на сълзи, че вбиването на клин в отношенията между Русия и Китай е „мисия незъвможна”. Поне на този етап. А етапът явно е нов и различен.Ослушването по света се разраства. Путин и Си Дзанпин остават твърди и отстояват интересите на страните си без недомлъвки. Анализите,че ШОС, Шатхайската организацишя за сътрудничество, се разширява срещу НАТО нарастват по брой. Дава се гласност на факта, че влиянието на западните държави сред страните от Централна Азия намалява, а към нея се присъединават страни като Индия, Пакистан, Иран и Афганистан, а Беларис и Монголия са наблюдетели. Саудитска Арабия е подала също молба за членство. Едновременно с приемането на Финландия за член на НАТО. Дали има връзка с твърдения, че сътрудничеството в ШОС е алтернатива на НАТО и е в резултат от сътрудничеството на Русия и Китай със страните от Централна Азия и Близкия изток? Асад от Дамаск е на път по предложение на Саудитска Арабия да се завърне в Арабската лига, посети ОАЕ, а му предстои и пътуване до Риад. С Анкара води сложни преговори, засега на по-ниско ниво, с много условия, но стъпките са в рамките за приемливи решения на изстрадалата страна и съседа й Турция. И двете страни пострадаха от земетресението, но за Сирия е по-сложно поради наложени от години западни санкции. Все пак трябва да се каже, че лидеритие на страните- членки на ШОС винаги са заявявали, че организацията не е алтернатива на НАТО. Но разширяването на ШОС няма как да не се възприема като „център на алтернатива на многополюсния световен ред”.За него се застъпват Русия и Китай, които подават ръка на незападния свят в името на уважителни отношения, уреждане на конфликти с диалог и консултации, мирно съжителство и сътрудничество във всички области. Без изгода само за едната страна. И без санкции и несъразмерно влияние. Предизвикателствата са известни, спънките са ясни, нерешените проблеми между държавите - членки на ШОС са на масата на преговорите, но пътят е очертан. Въпросът е колко дълъг ще е този път? И готов ли е Западът за нов прочит, добронамерен, за ред, който отчита интересите на всички страни. Защото търпението на гражданите се изчерпва. Вижте протестите във Франция, Германия, Брюксел и дори САЩ. Кой кога определено не е на дневен ред за редовите граждани. Те си искат нормален живот. Дали ще успеят да го отстоят? Предстои да се наблюдава.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
