/Поглед.инфо/ Във връзка с битката срещу коронавируса, който нанася чувствителни щети на САЩ, Анкара изпраща със специален самолет до военното летище Андрюс във Вашингтон 500 хил маски, 400 хил престилки, 2 тона дезифектанти, 1500 специални очила и т.н., които /според написано от държавният секретар Помпео в туитър/ Вашингтон посреща с благодарност и признание, че „американският народ е задължен за подкрепата, приятелството и сътрудничеството на стратегическия съюзник от НАТО”. Особено интересно обаче е личното писмо на Ердоган, което е изпратено заедно с помощта. Там между уверенията за надеждно и верно съюзничество, Ердоган поставя въпроса за „последното развитие на събитията в региона, включително Сирия и Либия, които показват колко е важно да продължава сътрудничеството между Турция и САЩ”. Не е случайно, защото неочаквано в Либия военно-политическата ситуация на терен не само ескалира, но и разбърка картите на външните и вътрешни играчи. Докато светът живее с впечатление, че горещите конфликти по региони на този етап са минали на заден план заради Covid-19, ген. Хафтар, лидер на една от воюващите за властта в Либия страни, направи специално „обръщение към либийския народ”, игнорира международната общност т.е. външните сили заети с делата на страната и обяви, че „разполага с мандат на народа”, за да се оттегли от подписани споразумения и поема еднолично управлението от името на Либийската национална армия, ЛНА. Тя била призована от либийския народ да се „намеси и да въведе ред в сферата на сигурността”. И то „без да се интересува нито от одобрението, нито от критиките на други страни”, както се изразява Ахмад Мисмари, фактор в ЛНА. Хафтар всъщност обяви, че иска цялата власт в Либия и то като управлява самостоятелно. Направи го в момент, когато бе ясно, че след година атаки с неговата ЛНА, базирана в Тобрук, той не успя да превземе столицата Триполи, където управлява признатото от ООН правителство на националнато спасение, ПНС, начело със Сарадж.Въпреки временни успехи и активна подкрепа от редица външни сили, Триполи не само не падна в ръцете на ген.Хафтар, но и с помощта на Турция и наемници ПНС успя да го изтласка като стигна до границата с Тунис. По този начин двете воюващи страни, Хафтар и премиерът Сарадж, са в ситуация на своеобразен паритет, което никак не устройва амбициозния генерал. Още повече, че дни преди неговото заявление, че „застава начело на управлението на Либия като командващ ЛНА”, председателят на палатата на представителите, базирана в Тобрук, Агил Сенех, предложи план за „ново устройство на Либия”, подкрепен от външните играчи и ООН. Този план няма как да не разтревожи ген Хафтар, защото предвижда създаване на 3 автономни района в страната, които и без това са исторически съществуващи – Триполитания, Киранайка и Фезан. Те щели да бъдат нова форма на конституционно управление. Предвижда се провеждане на избори за президент, министерски съвет, приемане на нова конституция, в която да се приеме участието в президенски съвет на представители от всяка автономна област, министърът на отбраната да се избира от военните и т.н. Нещо като конституционното устройство на Ливан, Ирак или Сирия преди войната. Такъв план не дава власт на ген.Хафтар. Но няма и сила, която да го победи на терен, а той добре съзнава тази ситуация. Като се мотивира с желание да изгони чужди войски, макар и обявяващи се като частна армия т.е. Турция, която подкрепя Сарадж, както и чуждите наемници, сред които има от „Ислямска държава” и мюсюлмански братя, той отхвърля едностранно и дръзко всякакви предишни споразумения като това от 2015г, подписано в Мароко. То имаще за цел спиране на битките за власт и контрол върху нефтените находища след убийството на Кадафи, както и политическо решение 2259 на СС на ООН. Ако някои наричат тази претенция за еднолична власт „примитивен преврат”, в ООН смятат, че „либийското политическо споразумение е за правителство в Триполи с неговите институции и то е единственото с международно признание”, а позицията на ЕС е, че „едностранните действия на ген Хафтар няма да допринесат за постигане на примирие в Либия”. Тежката артилерия в геополитиката в лицето на САЩ и Русия бе представена от посланика на Вашингтон в Триполи и външният министър на Москва Сергей Лавров. САЩ „съжаляват, че командирът на ЛНА смята, че промените в политическата структура на Либия могат да бъдат наложени с едностранни изявления”, а Лавров, че „Москва не одобрява и е изненадана от изявлението на Хафтар”. В Анкара пък казват, че „ген. Хафтар още веднъж показа, че не желае решение на либийската криза чрез политически диалог и не подкрепя международните усилия, включително Берлинската конференция и цели установяване на военна диктатура в страната”. Турция говори и за „установяване режим на хунта” и призовава за „незабавен международен отпор”. Не пропуска да подчертае, че „някои страни,говорейки за демокрация, се явяват негови съюзници”. След като Турция се позиционира като основен играч на либийски терен с подкрепа във всяко отношение за ПНС в Триполи, сега в изявление на турското МВнР се казва, че „с разбирането на отговорността, дълбоките исторически корени в района, Турция ще продължи да подкрепя усилията на създаденото чрез политическо споразумение ПНС и ще бъде на страната на либийския народ”. Няма как да се пропусне подчертаването на факта, че днешна Либия е била в рамките на Османската империя, но няма и дума за прехвърлянето с турска помощ на бойци от радикалните групировки от Сирия, които там вояват срещу президента Асад, а в Либия са в редиците зад ПНС на Сарадж в Триполи. Но и ген. Хафтар не отстъпва от мнение, че „ПНС на Сарадж е допуснало чужди войски в Либия” като визира точно Турция. Обещава да ги „изгони от страната”. Сарадж от своя страна акцентира върху „личните амбиции на Хафтар, който не се съобразява с легитимните структури”. Факт е, че Хафтар с последното изявление отрече споразумението от Макоро. Отрече и онова от Берлинската конференция, в която водеща бе ролята на канцлера Меркел. В Мароко бе прието, че двете структури, на ПНС в Триполи и на камарата на представителите в Тобрук, която стои зад ген.Хафтар, ще бъдат временни и легитимни до провеждането на избори. Но няма думи за другия важен фактор в Либия, а това са племенните вождове, които оглавяват поне 200 племена в страната. При Кадафи, озаптяващ претенциите им за роля, те нямаха тази възможност да воюват открито както за приходи от нефта на страната, така и за влияние на национално ниво. Сега минават ту от едната на другата страна в зависимост от временни интереси, ту преговарят за участие във властта с двата воюващи лагера. В това време приходите от нефтените находища са се сринали до дъно. Всъщност от такова племе е и самият ген. Хафтар – Ал-Фарджан, което оперира в централна Либия и Сирт.
Каквото и да се говори за настоящата ситуация в Либия, която явно е един от геополитическите терени за мерене на силите /има нефт все пак/, не може да се скрие, че играчите дори и в пандемия не са оставили страната без наблюдение и свое присъствие. Има упреци, че въпреки общи решения не се спират доставките на военни съоръжения и боеприпаси за двете воюващи страни, както и не спират полети на безпилотни нсамолети от Сицилия и Нигер, например, чиято цел е Либия. В същото време се появяват в медии по цял свят и информации, че на терен представители на различни сили и техни спецчасти са се позиционирали на либийски терен и не прекъсват наблюдения и връзки. Във военното летище на Мисурата се намира оперативна група на САЩ, която следи контактите с Триполи. Твърди се, че в състава й има и сътрудници на ЦРУ, и военни за връзки, и частни охранители от компания „Академи”, които са настанени в бункер издържащ на ракетни нападение. Франция също не е загубила интерес към Либия и френски оперативен център за радиоелектронно разузнаване работел в западна Либия и отговарял за връки с ПНС в Триполи. Няма как да не се следи и хода на военните действия в тази част на страната. Великобритания е представена в Мисрате, град-държава, където имало сили на SAS, за които се твърди, че са свързани с въздушните сили на Кралството. И че поддържат връзки с ПНС. Но САЩ са с гърди напред, защото имали и консултантски частни военни компании, които извършвали подготовка на бойци, които се задействат в боеве срещу ЛНА на ген. Хафтар. Това в западна Либия. Но в източната част на страната имало и представители на въоръжените сили на Франция, включително висши офицери, които освен преки задачи за наблюдение и анализ, отговаряли за поддържане на контакти с ген. Хафтар и висшето ръководство в Париж. Летището на Бенин било добра база за позициониране и оценка за хода на военните действия в тази част на Либия.Всъщност на контролираната от ген.Хафтар либийска територия няма как да няма представители на чужди военни сили, в т.ч. на специалните служби на САЩ. Според някои сведения точно оттам, Бенин, се следи и контролира въздушното пространство, включително полетите на руската военно-транспортна авиация. Русия твърди, че няма официално в Либия нейни военни представители и подразделения, но нима може да се пропусне защита на постигнати геополитичедски позиции в този важен регион? Ако представителите на ЦРУ са там като оперативна група за борба с тероризма, може да се предположи, че под контрол са всички военни действия на територията на ЛНА, където впрочем командир на бригада е и синът на ген. Хафтар. Казват, че тези чужди сили действат автономно, но дали някои от тях са стимулирали последното изявление на ген.Хафтар, с което той поиска цялата власт в Либия? Дипломатите говорят едно, на терен е различно, а Либия е в руини и във фактическа гражданска война. На данни, че има само 2-ма починали от коронавирус никой не вярва.
Въпросът е дали и този военен конфликт ще се проточи като сирийския? И дали ако всеки външен играч със своите сили на терен дърпа либийската черга към себе си, тя няма да се скъса? Интересите на играчите са ясни. Не е ясно либийците как ще излязат от ситуацията. Пък и дали някой ги пита, когато се дели баницата. Мирна и обединена Либия чрез диалог, преговори и избори? Отговорът определено е отложен за след много време.
