/Поглед.инфо/ Каква е връзката ли? Това са два въпроса, на които българската дипломация и съответни служби не са успели своевременно и адекватно да защитят наши национални интереси и достойнство на народа ни. Вартоломей, наричан Вселенски патриарх, не е известен с любвеобилни чувства към България, но нашата история е запечатила столетия битки за възраждане на Българската патриаршия и отделянето й от Вселенската или по-скоро гръцката църква. Истанбул е градът, в който българите са водили продължителните църковни борби в името на православната вяра и независима Българска църква. Останалите две български черкви в турския мегаполис са едни от малкото наши материални наследства в Истанбул. Оказва се, че тихомълком Вартоломей назначава лично в българската черква „Св.Йоан Рилски”, квартал Шишли при нашата Екзархия, нов свещеник, клирик при него – архимандрит Харалампий. Старият свещеник Ангел подава молба за освобождаване от служба още през м.март.Но молбата му, съгласно приети в Истанбул правила, е до българското настоятелство и Св.Синод научава чак през юни за това волеизявление. Изпраща до Вартоломей, съгласно вековно установена практика и каноните, предложение поста на свещеник в „Св-Йоан Рилски” да бъде поет от йеромонах Панкратий от Шипченския манастир. Без да обръща внимание на предложението, Вартоломей назначава със съгласието на българското настоятелство Харалампий. Малка подробност е, че архимандритът е бил на служба във Видинската епархия и никой не може да обясни как е попаднал при Вартоломей. Въпросът е кой е проспал събитието? Дали Св.Синод, който не е бил своевременно информиран или нашите дипломати в Истанбул, които няма как да нямат отношение към нашата църква и настоятелство в най-големия турски град. Защото назначаваните от Вартоломий клирици винаги проповядват на гръцки и това си е влияние, откъдето и да се погледне. Малката утеха е, че Харалампий е българин. Но следва въпроса защо малобройното наше настоятелство предпочита контактите с Вартоломей, а не със Св.Синод, на който по принцип българските черкви на турска територия са също подопечни? Съвсем отделно стои въпросът какво правят тези настоятели с имотите, макар и малка част от съществуващите, които са били върнати от Турция на сънародниците ни н Истанбул? Да не говорим, че българският език, който говорят тези настоятели трудно може да се нарече роден. Могат ли нашите представители в Истанбул да обяснят къде отидоха черковните пособия, които преди ремонта на „Св.Стефан” бяха в този наш прекрасен храм при Халиджа /Златния рог/? Защото там имаше и плащеница от българите от Велес, Щип и Охрид, която е била дарена при откриването на желязната „Св.Стефан” преди повече от век. Сега се водела кореспонденция между Св.Синод и Вартоломей, но като е известно неговото отношение, отговор скоро няма да има. От умрял писмо, както са казвали предците ни.

А по другия болен за българите въпрос, македонският, ситуацията е повече от сложна. И тук упреците към дипломатите ни не са безпочвени. Не за друго, а защото реакциите им в тази връзка се случиха в 61-та минута. Но поне след десетилетия се получи единство по въпроса за българското „не”,на този етап, за одобряване на рамката за започване на преговорния процес за членство на Повардарието в ЕС. Известни са българските „червени линии” по темата, но е факт, че „премереният риск” на нашето МВнР се изроди в Повардарието в истерии. Горяха ни знамето, ругаха ни цинично министъра на външните работи, разрушиха паметника на загинали наши туристи в Охридското езеро, стачкуват срещу премиера Зоран Заев, който с едно интервю пред български сайт се опитва да омилостиви София, за да отстъпи от твърдото „не”, докато не се приеме анекс към прословутия Договор от 2017г, който така или иначе не се изпълнява. Думите се разминават с делата, но това си е стара българска практика.Макар че тези дни се използва в Скопие. Тези люде от РСМ дали наистина искат да стават член на ЕС? Ама дипломатите на САЩ, на Берлин и на Италия /нов/ в Скопие призовавали България да „мисли разумно”, но на германците и италианците край Вардара никой не им казва че са фашисти и нацисти, че са окупатори през ІІ световна война. При положение, че България не е била фашистка страна с нацистко правителство, каквото и да е било, а просто съюзник на ОСТА и то само защото са обещавали разширение в етническите граници на страната ни? Българската армия, V-та армия, навлиза в днешното Повардарие на територия, която се е наричала Южна Бановина и е била в състава на Югославия, в състава й поне 50% са били местни жители, а гражданите са посрещали войските ни с цветя и викове в прослава на Царя Обединител Борис ІІІ. Факти и документи има в изобилие.Да има кой да чете. Били премахнали 20 плочи с надписи „български фашистки окупатори”, но замазали само „български” и то докато се публикуват фотоси с надпис на паметник в Драма, Гърция, където също пишело за български фашисти. То по слухове гърците са настояли пред София да бъде замазан щита на лъва пред НДК, възстановен като оригинала от времето на Третото българско царство, защото на него е изобразена Санстефанска България. Така се пазят интереси, нали? Та в Скопие пишат защо не скачат на гърците, а нас ни „мачкат”. Ех, братя, няма как да се „мачка”, когато сте ни кауза и никога не сме вдигали ръка срещу вас. Напротив, все со „кротце и со благо”, както е казвал един български премиер родом от днешна РСМ. Заради събитие в Скопие „По стъпките на Тито” точно в този напрегнат момент, реакцията ни, изразена от външния ни министър, е, че това е неприемливо за ЕС. Но ни върнаха във времето на Тодор Живков. Изказване на президента Пендаровски. Добре, ама точно по времето на Тодор Живков политиката на България по македонския въпрос бе да остави в миналото тезите на Коминтерна, проповядвани и от наши управници. Така се постави въпроса на нови релси. Тогава са ги наричали национално отговорни. После една ТВ-програма чрез един водещ приравни нашето „не” с възродителния процес и това бе сигнал на някои в Скопие да подемат темата по същия начин. Западът цели да покаже, че няма единство по въпроса в страната ни, а Киряк Стефчовци винаги се намират.

То тава са две теми, по които има какво да се размишлява в София. Стига да има експерти и управници, които да превръщат думите в дела.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели