/Поглед.инфо/ Ердоган сбъдна мечтата си – посреща като президент 100-годишнината на Турската република и казва, че „отваря вратата на века на Турция” т.е. остава в историята като единствен постигнал такъв забележителен резултат след повече от 20 години управление и то при легитимни избори.Има пред себе си 5 години управление, за да определи наследник и осигури безпроблемно съществуване на фамилията си. Все пак никой не е вечен и мандати няма как повече да има. Доказа на зложелатели, противници и врагове, че не случайно управлява Турция 20 години, че добре познава прийомите им, но още повече е наясно с нравите и манталитета на народа си. Явно сценариите „тип Орбан” с външна подкрепа за обединение на опозицията не са успешни, когато имаш харизмата да владееш масите в името на суверенитета, независимостта и стабилността на държавата.
Видно е, че Ердоган със завиден майсторлък използва задкулисни мехавизми, включително личности за влияние сред привържениците на опозиционните партии, за да отстрани де-факто от активната политика лидери като Давутоглу или Бабаджан, които не са депутати в Меджлиса /парламента/, а обединената опозиция се разпадна. Сега тези видни политици обявиха, че ще обединят малките си партии, „Дева” и „Бъдеще”, за да продължат политическата си дейност. Оставането на Калъчдароолу като лидер на НРП е нецелесъобразно.Предстои конгрес на НРП, но датата не е определена все още. Калъчдароолу направи, каквото можа – постигна най-добрия си резултат срещу Ердоган, но не се забравя написаното в „Блумбърг”след І-вия тур на президентските избори, че той е временен лидер и бъдещето е на харизматичните кметове на Истанбул и Анкара, Имамоолу и Яваш. Всъщност те изнесоха на плещите си предизборната кампания на опозицията. Ердоган постигна и мнозинство в Меджлиса, заедно със стария си съюзник Бахчели, ПНД, което ще му позволи да води своя самостоятелна политика.
С резултатите от изборите на 28 май се даде възможност да се постигне реализация на амбицията на Ердоган Турция да има водеща не само регионална, но и глобална роля на международната сцена. Това е и възможност да се затвърдят постиженията на Анкара в областта на външната политика през последните години. В това са убедени повечето турски коментатори. Някои от които не са припознати като подкрепящи Ердоган.
От „Спасете демокрацията, спрете Ердоган” сега на Запад се говори за нова ера в турската политика и се разчита на поврат във външен план. Острият език между столиците, както се изразяват в Анкара, отстъпва място на процес „нова страница”и призоваване към сътрудничество.
В тази връзка е съществено да се подчертае, че още в победната си реч Ердоган побърза да призове за единение и всеопрощаващо единство на нацията. В противовес на острата реторика срещу опонентите в предизборната кампания. Като мъдър лидер той явно си дава сметка, че ако не се влезе в режим на сътрудничество и обединение на цялото общество Турция има опасност да изпадне в ситуация на упадък в икономическата и финансова криза. А тя е вътре в страната, но и по света.Със своята силна патриалхална идентификация с държавата и с цел продължаване на политиката на независимост и суверенитет Ердоган ще се стреми към помирение между либерално-светски настроените турци и онези с консервативните възгледи, които са верни до гроб на ислямската си религия с нейните правила. Известен е неговият „умерен ислям”, чрез който постигна и поредица от изборни победи. Тези избори показаха, че наистина консервативните турци са мнозинството от гражданите извън големите градове. Това е неговият електорат. Но той се стреми да е „грижовен баща на всички турци” и казва, че подава ръка на опозицията. Дали успява е друг въпрос.
След обявяването на резултатите от изборите погледите на анализатори и общество се насочиха към дългоочакваните икономически промени в политиката на Ердоган. В речта от балкона, както я нарекоха в Турция, той самият постави икономичеките проблеми за основна точка от дневния си ред. Но редица коментари смятат, че първият знак за нормализация след изборите ще е във външната политика. Острата реторика, която доминираше във външната политика по време на кампанията се отлага. Дипломатическата служба работи извънредно, казват в Анкара.
И преди да се посочи конкретиката във външната политика на Турция, която вече се обсъжда в Анкара, е редно да се коментира какви сигнали подава Ердоган с представянето на новото правителство. Оставил е само двама от старите министри - на здравеопазването и туризма и културата. Но как си представяте, например, нашият външен министър Габриел срещу Хакан Фидан, който заема поста на Чавушоолу? Фидан от 2010 г е шеф на МИТ. Участвал е като водещ в преговори още от Осло с ПКК, през проблемите в Сирия, Либия или Саудитска Арабия и е бил зад гърба на Чавушоолу, вече ексминистър на външите работи, при повечето му пътувания зад граница. От години Фидан е сътрудник, съветник и близък на Ердоган. Отлично запознат с геополитическите процеси от поне 20 години
На мястото на министъра на отбраната Хулуси Акар е предложен шефа на ГЩ, с 49г служба в армията и начело на операциите в Ирак и Сирия. И вече има искане от НАТО /Столтенберг е присъствал на клетвата на Ердоган като президент/ за изпращане на турски военни части в Косово, сред силите на КФОР т.е. НАТО, а по-точно на САЩ. Командоси и част от Лозенградската пехотна бригада минаха през България на път за казармата „Султан Мурат” в Косово.. Какво случайно име! Да му мислят сърбите, които все още казват, че „Косово е сърцето на Сърбия”. От своя страна „Ройтерс” вече посочи министрите от ключово значение за правителството на Ердоган. Един от тях е Шимшек, който Ердоган спомена още в победната си реч като бъдещ министър на финансите, Той вече е бил икономически и финансов министър в правителства на Ердоган и е добре познат на Запад. Има славата на отличен финансист, който преди политиката е работил в икономическия отдел на посолството на САЩ в Анкара. За „Ройтерс” е важно да се посочи избора на Хакан Фидан за външен министър и на отбраната, Яшар Гюлер. Предложеният за вицепрезидент Йелмас, единствен, също представлява интерес. Той е известен поддръжник на ортодоксалната икономическа политика. Това явно е сигнал за промени в областта на икономическата и финансова политика на страната. Битката с инфлацията и „лирализацията”, както казват в Анкара, определено ще е водеща в дневния ред на новото правителство.
Отделно внимание заслужава кои са присъствали на клетвата на Ердоган. в Анкара. САЩ са представени от посланика си в Турция,Джефри Флейк, а Русия – от председателят на Думата Вячеслав Володин. Там е и заместник-председателят на Постоянния комитет на националното събрание на народните представители на КНР Дин Чжунли,а и Орбан. Присъства премиерът на Армения Пашинян, на Пакистан, на Либия и други представители от 78 държани. На церемонията е и Вартоломей, който е представен като Вселенски партиарх.
В речта си след клетвата Еддоган подчертава : „Мир у дома, мир в света”, „Да забравим обидите” и информира, че след официалната вечеря ще представи кабинета си. Преди това е поднесъл венец на Анъткабир, мавзолея на Ататюрк и така е подал сигнал за приемственост и почит към идеите на башата на Турция.Подадена ръка към светска Турция.
В същото време анализаторите в Анкара започнаха коментарите си с политиката във външен план. Според тях телефонният разговор с Байдън е осигури послание за „по-нататъшно сътрудничество”, за получаване на исканите от Турция модернизирани F-16, но при условие, че се откаже от ветото за членство на Швеция в НАТО. Положителният резултат е очакван, но ако продължава подкрепата на САЩ за ПКК/YPG, напрежението в двустранните отношения между Анкара и Вашингтон няма да стихне. Западът осъзна, че ще трябва да работи с Ердоган още 5 години , а това ще укрепи позициите на Турция. Стокхолм вече промени законодателството си във връзка с поставени от Анкара условия относно присъствието на терористични организации, визира се ПКК, в Швеция. Въпрос на време е да се намери компромис, но Ердоган ще може да се похвали с пробив и в това отношение. Следва внимание към изразената обща позиция с Кайро за назначаване на посланици, а в Анкара дори има мнения, че „положителната динамика в отношенията с Египет и страните от Персийския залив ще определя ситуацията в Близкия изток”.
Всъщност едва ли от Турция зависи съдбата на света, както пишат някои в Анкара, но наистина след земетресението и изборите ледът в отношенията с Атина, се топи. Не без получени напътствия от Вашингтон. Там са нежелателни противоречия сред съюзници в НАТО. Има нещо като джентълменско споразумение между Атина и Анкара да се спрат военните учения по време на туристическия сезон, а самите учения да са нещо като „дребно по мащаб обучение”.
Докато Вашингтон преди всичко е вперил поглед в отношенията Москва/Анкара, редица лидери на Балканите след напрежението между Сърбия и Косово са на мнение, че „съдбата на Балканите е в ръцете на Ердоган”. Поне така пишат в редица турски медии. Балканите са от стратегически интерес за Анкара и политиката в това отношение е последователна. В повечето случаи чрез прословутата „мека сила” на управлението на Ердоган. И не само.
Линията Анкара/Москва изисква отделен анализ. В случая ключова роля играят двустранните отношения и подчертаното приятелско лично отношение между Путин и Ердоган. Няма друг член на НАТО с такива позиции и това умело се използва от Ердоган.. Има информации, че пр