/Поглед.инфо/ Ердоган сбъдна мечтата си – посреща като президент 100-годишнината на Турската република и казва, че „отваря вратата на века на Турция” т.е. остава в историята като единствен постигнал такъв забележителен резултат след повече от 20 години управление и то при легитимни избори.Има пред себе си 5 години управление, за да определи наследник и осигури безпроблемно съществуване на фамилията си. Все пак никой не е вечен и мандати няма как повече да има. Доказа на зложелатели, противници и врагове, че не случайно управлява Турция 20 години, че добре познава прийомите им, но още повече е наясно с нравите и манталитета на народа си. Явно сценариите „тип Орбан” с външна подкрепа за обединение на опозицията не са успешни, когато имаш харизмата да владееш масите в името на суверенитета, независимостта и стабилността на държавата.

Видно е, че Ердоган със завиден майсторлък използва задкулисни мехавизми, включително личности за влияние сред привържениците на опозиционните партии, за да отстрани де-факто от активната политика лидери като Давутоглу или Бабаджан, които не са депутати в Меджлиса /парламента/, а обединената опозиция се разпадна. Сега тези видни политици обявиха, че ще обединят малките си партии, „Дева” и „Бъдеще”, за да продължат политическата си дейност. Оставането на Калъчдароолу като лидер на НРП е нецелесъобразно.Предстои конгрес на НРП, но датата не е определена все още. Калъчдароолу направи, каквото можа – постигна най-добрия си резултат срещу Ердоган, но не се забравя написаното в „Блумбърг”след І-вия тур на президентските избори, че той е временен лидер и бъдещето е на харизматичните кметове на Истанбул и Анкара, Имамоолу и Яваш. Всъщност те изнесоха на плещите си предизборната кампания на опозицията. Ердоган постигна и мнозинство в Меджлиса, заедно със стария си съюзник Бахчели, ПНД, което ще му позволи да води своя самостоятелна политика.

С резултатите от изборите на 28 май се даде възможност да се постигне реализация на амбицията на Ердоган Турция да има водеща не само регионална, но и глобална роля на международната сцена. Това е и възможност да се затвърдят постиженията на Анкара в областта на външната политика през последните години. В това са убедени повечето турски коментатори. Някои от които не са припознати като подкрепящи Ердоган.

От „Спасете демокрацията, спрете Ердоган” сега на Запад се говори за нова ера в турската политика и се разчита на поврат във външен план. Острият език между столиците, както се изразяват в Анкара, отстъпва място на процес „нова страница”и призоваване към сътрудничество.

В тази връзка е съществено да се подчертае, че още в победната си реч Ердоган побърза да призове за единение и всеопрощаващо единство на нацията. В противовес на острата реторика срещу опонентите в предизборната кампания. Като мъдър лидер той явно си дава сметка, че ако не се влезе в режим на сътрудничество и обединение на цялото общество Турция има опасност да изпадне в ситуация на упадък в икономическата и финансова криза. А тя е вътре в страната, но и по света.Със своята силна патриалхална идентификация с държавата и с цел продължаване на политиката на независимост и суверенитет Ердоган ще се стреми към помирение между либерално-светски настроените турци и онези с консервативните възгледи, които са верни до гроб на ислямската си религия с нейните правила. Известен е неговият „умерен ислям”, чрез който постигна и поредица от изборни победи. Тези избори показаха, че наистина консервативните турци са мнозинството от гражданите извън големите градове. Това е неговият електорат. Но той се стреми да е „грижовен баща на всички турци” и казва, че подава ръка на опозицията. Дали успява е друг въпрос.

След обявяването на резултатите от изборите погледите на анализатори и общество се насочиха към дългоочакваните икономически промени в политиката на Ердоган. В речта от балкона, както я нарекоха в Турция, той самият постави икономичеките проблеми за основна точка от дневния си ред. Но редица коментари смятат, че първият знак за нормализация след изборите ще е във външната политика. Острата реторика, която доминираше във външната политика по време на кампанията се отлага. Дипломатическата служба работи извънредно, казват в Анкара.

И преди да се посочи конкретиката във външната политика на Турция, която вече се обсъжда в Анкара, е редно да се коментира какви сигнали подава Ердоган с представянето на новото правителство. Оставил е само двама от старите министри - на здравеопазването и туризма и културата. Но как си представяте, например, нашият външен министър Габриел срещу Хакан Фидан, който заема поста на Чавушоолу? Фидан от 2010 г е шеф на МИТ. Участвал е като водещ в преговори още от Осло с ПКК, през проблемите в Сирия, Либия или Саудитска Арабия и е бил зад гърба на Чавушоолу, вече ексминистър на външите работи, при повечето му пътувания зад граница. От години Фидан е сътрудник, съветник и близък на Ердоган. Отлично запознат с геополитическите процеси от поне 20 години

На мястото на министъра на отбраната Хулуси Акар е предложен шефа на ГЩ, с 49г служба в армията и начело на операциите в Ирак и Сирия. И вече има искане от НАТО /Столтенберг е присъствал на клетвата на Ердоган като президент/ за изпращане на турски военни части в Косово, сред силите на КФОР т.е. НАТО, а по-точно на САЩ. Командоси и част от Лозенградската пехотна бригада минаха през България на път за казармата „Султан Мурат” в Косово.. Какво случайно име! Да му мислят сърбите, които все още казват, че „Косово е сърцето на Сърбия”. От своя страна „Ройтерс” вече посочи министрите от ключово значение за правителството на Ердоган. Един от тях е Шимшек, който Ердоган спомена още в победната си реч като бъдещ министър на финансите, Той вече е бил икономически и финансов министър в правителства на Ердоган и е добре познат на Запад. Има славата на отличен финансист, който преди политиката е работил в икономическия отдел на посолството на САЩ в Анкара. За „Ройтерс” е важно да се посочи избора на Хакан Фидан за външен министър и на отбраната, Яшар Гюлер. Предложеният за вицепрезидент Йелмас, единствен, също представлява интерес. Той е известен поддръжник на ортодоксалната икономическа политика. Това явно е сигнал за промени в областта на икономическата и финансова политика на страната. Битката с инфлацията и „лирализацията”, както казват в Анкара, определено ще е водеща в дневния ред на новото правителство.

Отделно внимание заслужава кои са присъствали на клетвата на Ердоган. в Анкара. САЩ са представени от посланика си в Турция,Джефри Флейк, а Русия – от председателят на Думата Вячеслав Володин. Там е и заместник-председателят на Постоянния комитет на националното събрание на народните представители на КНР Дин Чжунли,а и Орбан. Присъства премиерът на Армения Пашинян, на Пакистан, на Либия и други представители от 78 държани. На церемонията е и Вартоломей, който е представен като Вселенски партиарх.

В речта си след клетвата Еддоган подчертава : „Мир у дома, мир в света”, „Да забравим обидите” и информира, че след официалната вечеря ще представи кабинета си. Преди това е поднесъл венец на Анъткабир, мавзолея на Ататюрк и така е подал сигнал за приемственост и почит към идеите на башата на Турция.Подадена ръка към светска Турция.

В същото време анализаторите в Анкара започнаха коментарите си с политиката във външен план. Според тях телефонният разговор с Байдън е осигури послание за „по-нататъшно сътрудничество”, за получаване на исканите от Турция модернизирани F-16, но при условие, че се откаже от ветото за членство на Швеция в НАТО. Положителният резултат е очакван, но ако продължава подкрепата на САЩ за ПКК/YPG, напрежението в двустранните отношения между Анкара и Вашингтон няма да стихне. Западът осъзна, че ще трябва да работи с Ердоган още 5 години , а това ще укрепи позициите на Турция. Стокхолм вече промени законодателството си във връзка с поставени от Анкара условия относно присъствието на терористични организации, визира се ПКК, в Швеция. Въпрос на време е да се намери компромис, но Ердоган ще може да се похвали с пробив и в това отношение. Следва внимание към изразената обща позиция с Кайро за назначаване на посланици, а в Анкара дори има мнения, че „положителната динамика в отношенията с Египет и страните от Персийския залив ще определя ситуацията в Близкия изток”.

Всъщност едва ли от Турция зависи съдбата на света, както пишат някои в Анкара, но наистина след земетресението и изборите ледът в отношенията с Атина, се топи. Не без получени напътствия от Вашингтон. Там са нежелателни противоречия сред съюзници в НАТО. Има нещо като джентълменско споразумение между Атина и Анкара да се спрат военните учения по време на туристическия сезон, а самите учения да са нещо като „дребно по мащаб обучение”.

Докато Вашингтон преди всичко е вперил поглед в отношенията Москва/Анкара, редица лидери на Балканите след напрежението между Сърбия и Косово са на мнение, че „съдбата на Балканите е в ръцете на Ердоган”. Поне така пишат в редица турски медии. Балканите са от стратегически интерес за Анкара и политиката в това отношение е последователна. В повечето случаи чрез прословутата „мека сила” на управлението на Ердоган. И не само.

Линията Анкара/Москва изисква отделен анализ. В случая ключова роля играят двустранните отношения и подчертаното приятелско лично отношение между Путин и Ердоган. Няма друг член на НАТО с такива позиции и това умело се използва от Ердоган.. Има информации, че предстои среща Путин/Ердоган, но дата не се споменава. Посредническата роля на Ердоган му е на сърце, а контактите със Зеленски и военно-търговското им сътрудничество са добра основа за политика с дивиденти за Турция. Не е само житото. Но „Байрактарите” Анкара ги продава на Киев, не ги подарява. Съдейства за производството им в самата Украйна, не признава Крим за руски, но не въвежда санкции за Москва и държи на търговско-икономическите си отношения с Русия, включително в енергетиката и за ядрената централа „Аккою”..

.Положителен импулс има и в отношенията Анкара_/Тел Авив. Важни за региона и особено след стоплянето на отношенията Иран/Саудитска Арабия. Напоследък сме свидетели как страните от Близкия изток се опитват да управляват баланса между задълбочаващия се руско-китайски съюз и западния съюз. Наистина започва период, в който регионалните играчи ще се обединяват повече, за да намалят напрежението породено от глобалната борба за власт и да постигнат облекчаване на регионалните конфликти. Затова и Ердоган се насочва към нормализиране на отношенията със страните от Персийския залив, както и тези с Дамаск.

.Засилване на връзките с Европа несъмнено е по линията на икотомиката. За Ердоган е важно да има инвестиции, да превърне страната си в производствен център, да развива туризма и да се подобри технологичното сътрудничество. Турция може да е полезна за преодоляване на продоволствената криза, за централна страна в международния енергиен транзит, а това си е важна роля на международната сцена. Независимо, че „Телеграф” вече написа, че „може и да не го признават, но на повечето лидери на континента им е по-удобно,когато Турция стои далеч от ЕС”. На Турция също.

.Организацията на тюркските държави, мобилизирани от години от Ердоган, има своята роля в Централна Азия. Те са арена на съперничество между Русия, Китай и САЩ. Тон в това отношение дава и Анкара. Особено след войните между Баку и Ереван, които се развиха в полза на Азербайджан. Не без помощта на Турция и личната ангажираност на Ердоган. Явно това ще е част от стратегиите на Анкара и в бъдеще.

И въпреки, че ролята на Турция във външен план се отчита с внимание от турските граждани, вес пак икономическата политика ще си остане водеща тема. Обещава се приоритет да бъде инфлацията и лирализацията. Очакват се промени. Особено в политиката на „лихвените проценти”.Предложена е декларация от 486 страници на управляващите от Ердогановата партия, която включва ангажименти като ценова стабилност, намаляване на инфлацията, лесен достъп до реалния сектор за финансиране, намаляване на дефицита по текущата сметка, увеличаване на вътрешното произвоство, укрепване на финансовата архитектура и дори изплащане на държавните служители и пенсионери разликата в растежа в допълнение към разликата в инфлацията. Следва висококонкурентен износ, увеличаване на продуктите с добавена стойност, мегапроекти, особено в секторите на космическите изследвания и авиацията, електрониката, изкуствения интелект, биотехнологиите, ваксините, медицинските изделия и фармацевтиката. Продуктите за износ да се доставят в рамките на 24-72 часа.Трудно може да се изброят конкретиките, посочени в 486 страници. Остава въпросът доколко бърз ще е ефектът от изброените мерки и дали обстановката в международен план ще позволи осъществяването им в цялост.

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?