/Поглед.инфо/ Изборите в Турция, парламентарни и президентски, са минало, но анализите и изводите не спират. Предстои втори тур за президент на 28 май, но наблюдателите в Анкара тези дни са на вълна „поляризация, ехо камери и голямото разочарование”. Турция по всеобща оценка винаги е имала динамично и ангажирано обществено мнение. Доказа го и почти 90% избирателна активност. Предизборните кампании неизменно са с привкус на тържество с украсените със знамена и портрети улици, включително на партийни и национални лидери, социалните мрежи се взривяват от участия и онлайн платформи. Подкрепа се изразява и чрез използване на емотикони – за Ердоган с турското знаме, за Калъчдароолу, конкурентът за президентския пост – символ на сърце. Така се показва и значението на политическите кампании за турските избиратели и те стават съпричастни към целия процес.

Някои кандидати за депутатско място /като Мустафа Саригюл/ привлече внимание с платформа с видеоклип, където атакува младежите отиващи в Stаrbucks с критики за американските квоти за тютюнопушене. Видеоклиповете са станали популярни с майсторлъка и шеговития си тон и ето че мястото на депутат е спечелено. Платформата е в тик-ток, но по-важното е, че си е лична връзка с избирателите. Неоспорима роля на социалните мрежи. И анализите отчитат влиянието на социалните медии. .Ердоган пък заложи на общуването с хората по места и се съсредоточи върху митинги в различни градове, включително в пострадалите от земетресението т.н. кюрдски райони. Познава нравите и манталитета на съгражданите си. Но и опитът си казва думата. Калъчдароолу от скромната си кухня заложи на критики на икономическата политика на правителството и това донесе само подигравки от страна на Ердоган. Цената на лука и картофите отстъпи пред традиционните ценности, съхранението на ислямската принадлежност и суверенни нагласи. Върху това акцентира Ердоган. Избирателите на опозицията определено са изпаднали в илюзии, подхранвани от медиите не само в Турция, но и по света. Те масово предричаха победа на Калъчдароолу още на първи тур и то с 60% постижение. Кампанията на опозицията в социалните медии допълнително подхрани тези настроения и в нощта на изборите се стигна дори Имамоолу и Яваш, кметове на Истанбул и Анкара, непрекъснато да повтарят, че Калъчдароолу води с много % пред Ердоган. Потребителите на социалните медии месеци наред бяха манипулирани с фалшиви социологически данни и нямаше как да не попаднат в т.н. ехо камери на медиите с неточните им информации. Надеждите се оказаха напразни. Именно това е причината да се получи голямо разочарование от загубата на Калъчдароолу на първия тур на президентските избори. Явно ще е много трудно да се консолидират отново избирателите на опозицията за втория тур.

Още по-любопитно е как например Newsweek в следизборен анализ отразява разочарованието в западните медии след получаването на резултатите от изборите на 14 май в Турция. Критиките към отразяването на изборния процес и кампанията в Турция в западните медии са унищожителни.Основният извод е, че в Турция няма такава атмосфера, каквато са представяли и създали западните медии. Анализът на авторитетното списание е със заглавие „Спрете да наричате Ердоган диктатор, диктаторите не стигат до втори тур”. Друг въпрос е дали Ердоган де-факто не изигра не само западните медии, които призоваваха „Спасете демокрацията в Турция. Спрете Ердоган”, както пишеше „Икономист”, но и целокупния Запад с този близо до 50% резултат на собствената си кандидатура. Не бе избран на първи тур за президент, но никой не може да твърди, че изборите са нелегитимни и манипулирани. В противен случай с постижение например от 80% можеше да се стигне до протести, насилия и нещо като Майдан. Това открито се предсказваше по западната преса повече от месец.. Сега се казва, че Еддоган е демократично избран президент”, както пишат в Newsweek. Тази работа е, както пишат в Турция, пряко свързана с управлението на умовете, а опозицията, подхранвана от медиите в англосаксонския свят преигра. Внушенията в презизборната кампания, че социологическите проучвания сочат сериозна преднина на опозиционния кандидат за президент, Калъчдароолу, изигра на практика лоша шега. Обединената опозиция начело с Калъчдароолу, лидер на най-голямата опозиционна партия Народно-републиканска, получила по-малко гласове от очакваното. При положение, че Bloomberg например пишеше непрекъснато, че Ердоган повтаря изтъркани клишета, гражданите напускали митингите му предварително, че в кампанията му преобладавало отчаяние и сред самата му управляваща ПСР /партия на справедливостта и развитието/ имало смут. Подобни истерични, както ги наричат редица турски анализатори, коментари се появяваха непрекъснато на Запад. Особено, за да се подчертае „катастрофалното управление на икономиката” и несправянето с последствията от земетресението в Югоизточна Турция, което бе мото на кампанията на опозицията. На което Ердоган отговори, че „изборите ще ги реши турския народ, а не Западът”. Допълвайки, че „резултатите няма да сбъднат мечтите на Запада”. И докато Качълдароолу втвърдяваше тона непосредствено преди изборите, за да доказва, че не е само „мек характер” и „турски Ганди”, Ердоган запази топло и сърдечно поведение. Даже възстанови бързо стигнало го заболяване и това бе оцецено особено положително от избирателите. Опитът си каза думата. Играта с емоциите е важна при такива ситуации.А ако излъчваш енергия, въпреки напрежението, това е още повече + за гласоподавателите. Като подаваш маслинено клонче и на противник като Мицотакис, гръцкия премиер и показваш как се играе сиртаки в турските заведения, това съвсем открито препраща към Ататюрковото „мир у дома, мир със съседите” и резултатите са видни. А дали ще е трайна тенденция, предстои да се набл\дава. Мицотакис трябвало „да си изпълни обещанията”, каквото и да означава това.

Ердоган, разбира се, не си позволи да загърби международните медии, които на заглавните си страници пишеха „Ердоган трябва да си ходи”. Казвали го в Англия, Франция, Германия. Така се пишеше в Le Point, L,Express, The Economist и т.н. „Това не сте вие, Западът, моят народ ще реши”. Така и стана, независимо от внушения и призиви.

Трябва да се признае, че резултатите от този първи тур на изборите показаха, че и Калъчдароолу е имал положителна кампания, защото този път получи повече гласове срещу Ердоган в сравнение с предишни техни битки. Успя да получи втори тур. Е, без да получи преднина с малко повече %-ти за този втори тур и сега ще се изправи пред предизвикателството да съхрани обединението на опозицията, да не прехвърля вината върху другите опозиционни лидери, да привлече гласове от третия участвал в президентски избори, Синан Оган с неговите получени 5.22%, да стимулира турските граждани отново да му дадат своето доверие. При положение, че изборите минаха спокойно и без предполагано насилие или размирици. Защото да не се съобразиш с факта, че пред икономическите трудности, които на Запад могат да свалят правителства, в Турция гражданите предпочитат независимостта, суверенитета, идентичността, традициите, съхраняването на своята религия и нрави е груба грешка. И поредно доказателство, че на Запад не познават региона, включително Балканите. За Турция традиционна е културата на лоялност и подчинение пред силния лидер, с който се гордеят и в миналото, и днес, а да не говорим ако става въпрос за „Кандил”, както се изразява Ердоган. Там са борците на ПКК и коз в ръката на настоящия турски президент. Без значение дали ни харесва или не. Същото като с „Кемал напада руския президент Путин”, на което отговорът е „няма да толерирам това”. Думите са „отношенията ни с Русия не са по-лоши от отношенията ни със САЩ, а вие не знаете какво е държавно управление”. Изявление на Байдън ме обиди, казва Ердоган. Иска се елиминирането ми. Ердоган не смята, че това е „подхлъзване на езика”Но сега Байдън казва, че „ще работим с Анкара, който и да е президент на Турция”.Докато Ердоган дава урок на Калъчдароолу, че с такива слова не се става държавник. Защо ще налага санкции на Русия ? „Аз съм приятел с Путин, приятел съм със САЩ, приятел съм с онези на Запад, които държат на нас”, заявява Ердоган. И турците се впечатляват. „Вие ще поддържате добри оношения с всички. Един ден може да има нужда от това”, казва Ердоган. Има ли кой в София да чуе тези думи? Защото в Newsweek пишат, че “ако дълбоките фалшификати в туитър са руска намеса във вътрешни дела, защо срещата с американския посланик, който се срещна с един от опозиционните кандидати в реалния живот не представлява американска намеса”? Факт е, че „независимо дали резултатите ни харесват или не, победителят си остава победител” са допълнили в това списание. Обвиненията в чужда намеса, и в случая руска, само посява семената за увеличаване на политическото разделение. И не само политическото. Още един повод за размисъл у нас. „Избирателите не са овце” пишат в Анкара. В България реагират като не гласуват. А какво ще предпочетат турците на втория тур предстои да се наблюдава. Определено няма да четат западни медии и няма да ходят за гъби. А каква съдба ще имат сирийските бажанци? Дали съгласно идеите на Калъчдароолу да ги върне по домовете им за 3 месеца или с търпението на Ердоган да се договори вече с оцелелия Асад в Дамаск е тема не само на предизборна кампания при съседите. 28 май наближава.

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?