/Поглед.инфо/ Случващото се на терена на битките в Украйна и особено след нахлуването на украински войски на руска територия в района на Курск поставиха въпроса що за война е тази. Защото откъдето и да се погледне, характерът на тази война е различен. Някои казват, че това всъщност е хибриден конфликт между Русия и Украйна, но в дълбочина нещата не са толкова прости. Дали е война от 4-то поколение? Защото е необичайна, сенчеста, често задкулисна? Може, но да се твърди, че тази война е преди всичко борба между САЩ и Китай за глобално господство е, меко казано, не особено задълбочен извод. Но някои го правят на Запад. Да, цял свят вижда и знае за финансовата, военна и всякаква друга подкрепа на САЩ за Украйна. За Китай обаче никак не е ясно. Въпреки, че между двете държави конкуренцията и конфронтацията по редица международни теми не може да се скрие Фактът, че загиват и в момента много хора, предимно млади, няма как да се пренебрегва. По цял свят обществата са особено чувстителни на тази тема. Не само за Украйна, но особено и за Газа.
Има и нещо друго. Свидетели сме всеки ден на поразителни събития. Русия успя да превземе, казват, 20% от територията на Украйна, която исторически счита за своя. Там живеят руснаци, говорещи руски език. Изглеждаше, че изходът от военните действия е решен в полза на Москва и тя се явява победител. И точно в този момент Украйна влезе в района на Курск и обяви настъпление на руска територия. На Запад, включително в Турция, заговориха за „преобръщане на динамиката на отношенията между нападател и защитник”. Ролите са разменени. С прости думи няма как да се обясни. В началото Русия, несъмнено, смяташе, че до седмица ще приключи военната операция в Украйна. Но после се стигна до извода, че това е структурна криза, която някои побързаха да сравнят с мисъл за Прага от 1968г или за Будапеща от 1956г. Но Студената война вече не бе актуална. А да се забравя за Виетнам и Афганистан се оказва непродуктивно. Защото именно Виетнам постави началото на края на Студената война. Каквото и друго да се говори. Защото Виетнам показа, че война може да се печели не само от силния, но и от по-слабия. Пример е как виетнамците, без съответно военно образование, са нанесли тежки загуби на модерно въоръжени американци и спечелиха войната. На практика може да се окаже, че по-малкият и по-слабият има шанс да победи. Но дали Украйна е Виетнам? Времената са други. Въпреки, че наистина силни противници се преодоляват с мъдрост. И търпение. Битките в Украйна са доказателство, че традиционите армии, които трудно се контролират и командват, са продукт на индустриалните общества, а на терен вече са безпилотни самолети и дори изкуствен интелект. Затова уроците от битките в Украйна се наблюдават под лупа от военните по цял свят. Задават се въпроси дали с целесъобразно с огромна армия да се нахлува и да се задържа територия? Сигурно затова украинците, несъмнено по западни указания, в района на Курск използват друга тактика с малки подразделения от войници, които с прибежки и други тактики на малки стъпки са достигнали навътре на руска територия. А самите съгласуватели на тази операция, според признания на Подоляк, предпочитат да се нанасят щети от разстояние. Чрез бомбордировки със самолети и ракети. Още повече, че карат други да воюват вместо тях. И се действа така, че да се принуди другия да влезе в пряка конфронтация, за да получи и съответните обвинения с идеята за адекватен отговор. Явно вече се предпочита да се воюва с наимници и чрез посредници, а не с редовни армии.
В такава ситуация, ако Русия победи, осигури контрол върху Украйна и принуди Западът да се оттегли, дали няма да превърне Украйна в нов Афганистан? Само въпрос, но това няма как да не се обсъжда сред хората, които вземат решенията. Много наблюдатели говорят за ІІІ световна война, но всъщност всички са един срещу друг във вътрешен план, а навън прокси сили воюват срещу определения враг и даже помежду си. За Москва враг е не само Украйна, но и западните й съюзници. Събитията в Курск са доказателство за тази теза, а цитираният вече Подоляк открито го призна. Русия и НАТО са в прокси война още от 2022г, т.н. хибридна война. Но Москва е наясно, че за страната не е изгоден пряк челен сблъсък с натовските държави. Въпрос на капацитет, който добре се осъзнава на този етап. Затова и Путин твърди, че е глупаво да се казва, че Русия ще продължи „инвазията и срещу други страни след Украйна”. Но ако НАТО започне пряка намеса в битките на терена на Украйна или другаде, тогава Москва няма да има друг избор освен да воюва за целостта, суверенитета и сигурността на Русия. Засега и от двете страни наистина се балансира на ръба, но руснаците признават, че „Курск е психологически шок”, който за Киев безспорно е със знак +. Ако се избере вариант Украйна да се превърне в страна с изчерпан военен потенциал, това ще удължи повече от очаквано войната. Усилията са да се докаже, че Курск е само епизод от специалната операция, макар и болезнен за руското общество. Всякакви идеи за преговори са отхвърлени, а светът очаква отговорът за нанесения удар на руска територия. Изходът от войната няма как да не се реши от Москва. Другото са илюзии на надскочили мярката си управници в Киев. Колкото са в основата на взривяването на Северните потоци, заедно с поляците,толкова са и наполеоновските им амбиции. Големите винаги спазват приципа „всяка жаба да си знае гьола”.И накрая стигат до Ялта, въпреки разменените нелицеприятни изказвания или непрецизирани действия.