/Поглед.инфо/ Някой наскоро написа, че „Байдън мигна пръв в играта на нерви с Путин”. Само защото след закани за тежки последствия и наложени нови санкции се обадил на руския президент и му предложил среща в трета страна, неутрална, за да се разберат. Спор няма, че има за какво да се разбират и Украйна е една от капките, която може да прелее чашата и току-виж хванали се гуша за гуша в горещ конфликт. Не САЩ и Русия, а Киев с Москва. Такива са правилата и стратегиите във Вашингтон. Доскоро братя с общо минало, а днес са изправени един срещу друг. Следва въпрос какво ще прави Русия след струпването на хиляди свои войници с модерна военна техника по границата с Украйна. От другата страна, НАТО е изпратил не малко войски от Балтика до Черно море, бойни самолети летят в небето над Киев и цяла Украйна, черноморието е почерняло от военни кораби, а предстои и учение на Алианса. За капак съпътстващи събития в редица страни допълват напрежението.Москва си води своята игра, гони си интереса, както казват по улиците, но играта толкова загрубя, че призивите за връщане към правилата на дипломацията звучат неудачно. Меркел казва,че „Северен поток 2” е арена на политически битки и то не само в Германия. А точно тази тръба за газ е една от причините за противоборството между Русия и САЩ. Икомическите ползи за Берлин са безспорни, но кой да доставя газ на Европа и дали тя трябва да е в кондиция, включително икономическа, е друга бира, както свикнахме да казваме. А кой ще доставя свои реактори и ще достроява атомна централа в Чехия с инвестиция за 6 млрд е друга брънка в разиграваната под указания игра на дипломатически нерви между Прага и Москва. Чехия се надскочи с изгонването на 18 руски дипломати, което бе мотивирано с взривове във военни складове от преди 7 години. София дълбокомислено мълчи по темата, защото никак не е подходящ момента за изясняване кой, как и какво е правил при износа на оръжие за Киев. Киев, който реализира поредната цветна революция и сега се чуди защо колективният Запад някак хем подкрепя Украйна, доставя оръжия и обучава войниците и офицерите й, но и дума не обелва да е активен участник в преки сблъсъци с руснаците. НАТО също омъглява молбата за членство в Алианса, защото все пак Москва не е Киев. То и Прага не постигна резултат при призива ЕС да последва примера с изгонването на руски дипломати. Ще си остане само със сцените на заливане на сградата на руското посолство и знаме с кетчуп, което за дълго ще трови отношенията й с Русия. Доставките на „Спутник V” също се отлагат, както и посещението на чешки министри в Москва, но руснаците са си осигурили други страни за доставка /60 на брой по света/ и дори като производители, включително и в Европа. Нови европейски санкции към Русия от страна на Брюксел? Заради Украйна и Навални? Даже Борел е принудане да признае, че няма единство по въпроса. Виена категорично се противопостявя. Както и Будапеща с нейния отказ за прилагане на съответни санкции към Китай заради Хонконг. Е, Унгария договори откриване на китайски универсисет в столицата си и то за обучение в областта на международните отношения и бизнес в различен свят. Някои бълзо се ориентират при новите ветрове, които носяг многополюсния свят. Въпреки съюзническите задължения. Интереси и стратегическо мислене ! Дали ще се издържи при повсеместния натиск е друга тема. Ние не успяваме, видно е от години. Затова ще внасяме руски газ от Турция.

А Турция е от играчите, които и Русия, и САЩ се чудят как да задържат в орбитата си. Според анализатори във Вашингтон като Едуард Стафорд, бивш дипломат, „кризата в Украйна предлага на Турция възможност да се върне в атлантическата система”. Друг въпрос е, че Анкара не е напускала НАТО и е един от най-старите му членове. Всъщност призивът е „възможност за Турция да се върне на Запад”, защото се смята, че е залитнала в отношенията си с Москва. Това е начин да се „възродят отношенията НАТО-Турция”, казва Стафорд. Но по-скоро става дума да се „попречи на усилията на Путин да подчини Украйна под руски контрол”, допълва ексдипломатът. И предлага сблъсък на Турция и Русия в Черно море. Защото „НАТО е разделн и това ще се увеличи при приключването на Северен поток 2”. Украйна и Полша ще бъдат „отслабени”. Затова сътрудничеството на Москва с Анкара трябва да се прекрати, включително в Сирия и Източното Средиземноморие. Ердоган „трябва да покаже смирение, за да върне отношенията на предишно ниво”. Предлага се „завръщане на Запад чрез подкрепа за Украйна, което може да доведе до прагматични отношения с Байдън, който не дава тежест на личните връзки между национални лидери”. Кратко и ясно, защото се смята, че се познава характера на Ердоган. Ердоган, който поставя интересите на страната си над всичко.Той винаги слага на кантар постигането на целите си и цената, която трябва да се плати за това. Той е представил, казват, своите условия, за да се нормализират отношенията с Вашингтон. Според външният министър Чавушоолу условията дават възможност за съвместяване на доставките на руските противоракенти системи С-400 с проблемите относно сирийските кюрди и териториалните спорове в Източното Средиземноморие, където САЩ и ЕС взимат страната на Гърция и Кипър. Това са и проблемите в отношенията мужду САЩ и Турция напоследък. „Украинският въпрос” отваря врата за придвижване на проблемите към ниво на взаимоизгодни решения. При неотдавнашна среща на Ердоган със Зеленски, президент на Украйна, Анкара обеща износ на безпилотния свой самолет „Байрактар” за Киев и потвърди становището си за териториалната цялост на Украйна, което включва и непризнаване на Крим като руска област. Нормално е Москва да даде сигнал, че такава позиция не съответства на тактическото партньорство с Турция. Първо Русия намери за необходимо точно в този момент да покаже своя камикадзе-дрон, който е в състояние да разрушава дронове като „Байрактар” на големи разстояния. После Лавров при посещението си в Кайро заояви на пресконференция, че „предупреждаваме всички отговорни държави, включително Турция, да не подхранват милитаристичните настроения на киевския режим”. Думи, които казани в Египат, регионален съперник на Турция и то със сложни отношения, имат различна тежест. Независимо, че в Анкара има гласове, че „Турция може да продава на когото си иска свои оръжия”. Да, ама туристическият й поток зависи и от Москва, а той бе ограничен веднага със спирането на полети до големите турски градове. Ако отношенията се влошават в непредстакуем порядък, Русия може да приложи онази икономическа схватка, която приложи при свалянето на руския СУ-24 на турско-сирийската граница, което нанесе удар върху турската икономика и принуди Ердоган, макар и с половин уста, да се извини на Москва. А турската икономика днес нито е цъфнала, нито е вързала. Отдално е ковид епидемията. Та зависи на какъв кантар мери Ердоган интереси и цена. Криза на доверие в лицето на Путин не е лесен ход. Така както и Прага тепърва ще се сблъсква с проблемите на цената, която следва да се плати за разгорелия се скандал с Москва. Нима руснаците са продали своите хотели в Карлови Вари? Или сградата на чешкото посолство в Москва, която е впечатляващо архитектурно бижу и то на огромна територия не е привлекателен обект? И без това в момента това посолство е празно, но там няма руснаци, които да го заливат с червена боя. Те руснаците ценят красивото. Докато цялата опозиция в Прага, включително и Пиратската партия, говорят за „руски тероризъм в Чехия” и призовават Бабаш, премиер, да обсъди въпроса в рамките на НАТО и ЕС. Само президентът Земан мълчи, но това му коства надпис над резиденцията му с „предател”. Даво чехите са си направили сметката, за да не се окаже, че са се насадили на пачи яйца. Толкова е непредсказуем днес света. Ето и Саакашвили, експрезидент на Грузия, предупреждава Киев, че Западът по всяка вероятност няма да се намеси пряко в конфликта с Москва. А Саакашвили ги знае тези неща, защото той предизвика войната с Русия през 2008г и получи отговор от гостуващия в Тбилиси френски президент Саркози в стил „ а ти кокво си очаквал да направим” .

На този фон и Азербайджан реши да вади дивиденти с инфо-война с Москва. Не че иска влошаване на отношенията, но защо пък Русия е предоставила най-съвременни ракети на Армения във водената война за Нагорни Карабах и това били „Искендър”. Останки от 2 такива ракети са намерени около Шуша, Нагорни Карабах, снимани и се разпространяват из медиите. Ревност, че Москва се е застъпила за Армения във войната с предоставяне на нови оръжия т.е. взела е страна или апетитът идва с яденето?. Присъединените територии от Нагарни \Карабах не са всичките, останали са и за Армения и това е повод за нови стълкновения? Някак идва точно в момент, когато по всички граници на Русия се създават условия за дрънчене на оръжия. Дали има или няма такива ракети, кой как ги е дал на Армения е въпрос без отговор на този етап, но шумът става в навечерието на срещата на Евразийския икономически съюз / в края на април в Казан/, където Русия настоява да участва като член и Азербайджан. Това е начин Руеия да обедини около себе си страните от бившия СССР или поне да гарантира влиятието си сред тях. Нищо лично, както се казва, но другите играчи нямат никакво намерение да престанат да мътят водата на Кремъл.

Както се вижда, напреженията се множат, интересите обаче остават непроменени.Ние си търсим правителство, после ще мислим. На принцита, че и без петел ще се съмне. Пък и никога не сме имали амбицията за петел. Дано поне кантарът ни е верен.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели