/Поглед.инфо/ Каквото и друго да се внушава, подалият оставка премиер на Северна Македония явно се нуждае от нова сериозна „инжекция”, за да ликува като победител в извънредните /обявени по принуда и понятни причини от него/ избори при съседката на 12 април. Още повече, че води със себе си в Истанбул за среща преди дни с Вартоломей, титулован като Вселенски патриарх, и Оливер Спасовски, настоящият служебен премиер. Известни са близките им отношения, а опасенията, че има вероятност да се класират на второ място на изборите в началото на април ги принуждава да търсят „под вола теле”, както се казва.
Повторението на украинския сценарий с даването на автокефалност на претендираща за независимост в православния мир църква обаче не е само въпрос свързан с вътрешни проблеми, утвърждаване на „идентитет” и желание за запазване на власт. В случая с Порошенки, експрезидент в Киев, резултатът с получаването на автокефалия от Вартоломей за част от украинската църква не донесе нов мандат, а хаосът с двама православни епископи и издълбана пропаст сред православното паство само потвърдиха старото правило, че „разделяй и владий” си остава оръжие в ръцете на геополитическите играчи. Какво е получил Вартоломей за този „разкол”, както го определят вярващите и верни на църквата-майка православни в Украйна е друг въпрос. Ако в Москва православието е част от политика за спойка сред разнородните етноси в необятната Русия и запазване на традиции и „цивилизационни собствени нрави”, то вбиването на клин сред православните църкви на Изток си е част от действия за постигане на онова влияние, което се нарича нов „цивилизационен избор”. Зоран Заев в предизборната кампания на своята СДСМ акцентира най-вече на предстоящото приемане в НАТО, защото няма как да обясни неизпълнението на свои обещания за 500 евро средна работна заплата и връщането в страната на младите, които като у нас на тумби напускат Вардарска Македония. Това са пък акценти в кампанията на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, която също в декларации подкрепя членството в НАТО. Тогава защо да не се инициира акция за обещание от страна на Вартоломей да признае автокефалия на МПЦ и да й връчи т.н. томос. Някои в Повардарието много разчитат на понятието независимост, включително за МПЦ, и „идентичност”, за да доказват значимост и самочувствие. Пък и „всенародна подкрепа”. Разбираемо е, но в случая Вартоломей много перфидно подхожда към поисканата автокефалия т.е. независима МПЦ и първо призовава СПЦ да вдигне схизмата над МПЦ, а после той да връчва томос. Просто МПЦ от 52 години е в изолация и под егидата на СПЦ. После томоса ще бъда даден на Охридската архископия, без значение, че такава държава Охрид няма. Но има помнено и до днес сред старите охридчани определение за града им, че това е „Българският Ерусалим”, а Охридската архископия в старата ни история и стародавни църковни дела е и „архископия на цяла България”. Друг въпрос е дали Вартоломей има такива права, защото не е известно на православните да се е взело единно решение кой и при какви обстоятелства определя самостоятелността на дадена църква. Знае се само, че проблемите се решават на Събори и с участието на всички православни църкви. Не е нещо ново, че Вартоломей се изживява не като пръв след равни. Знае се за амбициите му за главна роля в признаването на автокефалия на тези, които я поискат. Известно е също за ролята му на „човек на политическия и духовен елит на Гърция”, както и за връзки в посока, която се нарича „човек за влияние”, термин, който използват спецслужбите по цял свят. Дали е фейк-новина или достатъчна истина, не е тема за обсъждане, защото редовите граждани не са наясно с тъмни дела и задкулисни операции. Наблюдават се действия, а те подкопават като цяло установен каноничен ред в православния свят и го разединяват. Отделно е намесата в църковни дела и използване на религията за политически цели. Да не говорим, че с подобни деяния Зоран Заев, който до момента не е печелил избори, както и Вартоломей, поставят в дилема не само БПЦ, но най-вече управляващите у нас, които с душа и сърце му съдействаха за заемане и запазване на поста на премиер в Скопие. С цел нвай-после отношенията между „най-близките” да се нормализират до степен, че да си живеем мирно и спокойно, както са мечтали предците ни, борещи се за освобождание на Вардарска Македония и приобщаването й към майка България. Не че не са знаели колко против са били тогава „великите” да бъдем заедно в една държава. Нима гърците казват нещо друго освен, че Северна Македония е гръцка и дума не дават да се спомене, че там са живели векове достатъчно на брой българи, които дори османските архиви ги признават като мнозинство. Същото е за земите във днешна Северна Македония. Е, ние признаваме реалностите, мъчим се да запазим обща история и един език и затова се реши да се подпише онзи недомислен и набързо преписан Договор за добросъседство, който не само ще отвори път към НАТО, но и ще даде възможност за цивилизацинонно дискутиране. За изчистване на нерешени с години проблеми в отношения. За да не се създава повече негативизъм в отношенията вежду две съседни и братски държави. Видяха се резултатите при ситуацията в смесената историческа комисия, която не само не постигна съгласие и компромиси по основни въпроси, но и преустанови дейност. Поне на този етап. Иначе хората от двете страни на границата си общуват спокойно и няма как да е иначе. Кръвта вода не става и 1.5 млн наследници на бежанци от Вардарска Макединия в Отечеството все още държат на родовата памет. Да, ама как сега да се реагира, когато Зоран Заев през глава е в Истанбул при онзи Вартоломей, който макар и Вселенски, никак, ама никак, доказано, не си пада по България. Витиевато заобикаля канони и правила и без дори запитване до нашата БПЦ, която си има своите исторически и канонични становища по въпроса. Църквата ни по традиция не е многословна, но обвиненията, че не се е намесила по въпроса за „църква-майка”, когато някои в Скопие, заедно с наши глашатаи, поискаха това от нея, не означава, че не знае българсите интереси и не ги отстоява. Сигурно има основания, отнасящи се и до целия православен свят, за които миряните дори и не подозират. Геополитика има и в църковните дела. Надеждите са, че не е като в геополитиката на световните играчи. В тази игра ние трудно отстояваме суверенитет и примерите са повече от допустимото за преглъщане. Историята ни е пълна с такива. Провалите, горчиви и непрежалими, се дължат и на люде, които са служили повече на чужди интереси, а не на родни. Нима някой знае какво мисли Църквата ни по темата? Дали е удачно да се пришпорва да се обърне към Вартоломей и да му напомни, че Охридската архископия е българска? Този Вратоломей ли не знае и не го прави нарочно? На неговите методи явно трябва да се отговаря също перфидно и задкулисно. Имаме ли лоби сред геополитическите играчи и „хора за влияние” в тези среди? Сред православието? Ако, както ксазва един ТВ-водещ, Царя е консултант на Скопие относно ускоряване приемането в организации като НАТО и ЕС /да не би в Скопие да го признават за общ Цар?!/ , защо той да не е личността, която да разбере какви ги мъти Вартоломей? Има в медийното пространство информации, че са добри познати, а и нашата БПЦ никога не се е отричала от Негово Величество, както винаги го именува. Исторически той е пряко свързан с първа роля в църквата ни. На дадени политики трябва да се отговаря с нетрадиционни средства. Не да се търси под вола теле, а да се използват всички възможности в името на България и нашата история и права. Другото е от лукавия. А управляващите няма как открото да се намесвят в тази насока, защото Зоран Заев на практика доказва, че прегръдките са едно, а интересите, лични, партийни и държавни, са друго. Вече по-често е с Вучич, отколкото в София. Стара любов ръжда не хваща, както се казва. В такъв момент да се дава гласност на мнения в разни сайтове, които превъзнасят Зоран Заев като велик реформатор с подписването на Преспанското споразумение и нашия прословут Договор за сътрудничество, не е целесъобразно. Всеки в крайна сметка ще си сърба попарата, която е надробил. Вътрешни дела, в които могат да се бъркат „принципно” само великите. Не една страна , а повече. Въпросът е ние каква стратегия имаме и как да излезем от новия пъзел, вече Северна Македония. Не наш е изборът на това име, но последиците явно ще си ги сърбаме. А да видим Гърция как ще застане сега до Сърбия, когато я призовават да вдигне схизмата над МПЦ? Ще размени ли Белград Вардарска Македония за Черна гора, с която СПЦ има доста главоболия и трябва да се защитава имане? А кой стои зад Черна гора и внезапното й решение да търси самостоятелност и на своята църква, която никога не са имали? Горкото православие! Оцеля при османците, а сега ? Този път обединението трябва да е сред народ и държава, сред всички политици, защото един от темелите ни се атакува. И то подмолно. Време е за конкретни дела в наша посока.
