- Г-н Ганев, в последните седмици много се говори за нова партия около Кирил Петков. Той самият не отрича подобна инициатива. Знаци в тази посока получихме дори от премиера Стефан Янев. Какви са перспективите пред такава нова партия около Кирил Петков и Асен Василев?
- Очевидно се върви към нов партиен проект и знаци в тази посока има вече повече от месец. Ако се направи един по-задълбочен поглед на позициите и поведението на Петков и Василев в последните години, ще се види съвсем ясно, че политиката ги е изкушавала отдавна. Асен Василев беше служебен икономически министър в кабинета на Марин Райков през 2013 г. Кирил Петков е сред учредители на “Да, България”. И двамата
очевидно от
доста време
имат отношения
с Румен Радев, защото още в края на 2020 г. представяха част от проектите за модернизация, което беше инициатива на президентската администрация. Участието им в настоящия служебен кабинет ги направи разпознаваеми и им натрупа политически капитал. Очевидно ще използват този политически момент, когато са на гребена на вълната, въпреки че нямат развита организационна инфраструктура като партия. Най-вероятно ще използват регистрацията на вече създадена формация и
впоследствие ще
правят структури
и ще развиват
партийно
строителство Решението да участват толкова скоро на избори вероятно е продиктувано от анализа, който си правят, че следващите избори може да са и след години, а тогава, както се казва – я камилата, я камиларят. Ключов въпрос, на който вероятно скоро ще получим отговор, е дали това ще е самостоятелен проект на Петков и Василев, или се създава президентска партия.
- А на колко процента би могла да разчита една подобна партия и от кого ще вземе гласове?
- Доверието към Кирил Петков като личност сега е високо, но това далеч не означава, че то автоматично ще се прехвърли към евентуална партия с него начело. В момента към Петков симпатии изразяват електоратите, както на “Демократична България”, така и на БСП и “Изправи се! Ние идваме”. Положително, но не дотам е и отношението към Петков от страна на симпатизантите на “Има такъв народ”.
Тук въпросът е доколко тези хора ще предпочетат да гласуват за новата партия на Петков или ще останат верни на сегашните си избраници. Петков и Василев са с политическия профил на “Демократична България”, с този политически код, ако щете. Недвусмислено основната електорална опора ще бъде от избиратели на “Демократична България”. И тук вече на дневен ред идва друг въпрос - каква ще бъде щетата за тях от евентуална нова формация около Петков. И ще станем ли свидетели на поредно разцепление в тази общност на няколко партийни парчета?
- Вече е ясно, че третият мандат няма да бъде успешен. Ако президентът беше връчил мандат на някоя друга политическа сила, каквато възможност се обсъждаше?
- Радев съобрази връчването на третия мандат изцяло с предстоящите президентски избори, давайки си ясно сметка, че на когото и да връчи мандат, кабинет няма да може да се произведе. Ето я и простата сметка – двете протестни партии – ИТН и “Изправи се! Ние идваме”, декларираха, че подкрепят Радев за втори мандат. “Демократична България” при всички случаи ще издигнат самостоятелен кандидат. За тях е важно да имат лице, да запазят идентичност и образ.
Ако президентът не беше връчил мандат на БСП, това можеше да доведе до определена дистанция между неговата кандидатура и редовите социалисти, което е последното, което му трябва в предстоящата кампания.
- В този смисъл, безусловна ли ще е победата на Радев за втори мандат, след като ИТН и БСП ще го подкрепят?
- Не може да се говори за безусловна победа на когото и да е два месеца преди които и да е избори. Най-малкото все още не знаем името на нито един сериозен кандидат извън Радев.
Но можем да кажем, че настоящия президент изглежда като фаворит за предстоящите президентски избори. Трябва обаче да сме много внимателни с прогнозите. Ако бяхте питали точно преди 20 години дали Петър Стоянов ще спечели втори мандат като президент, вероятно всеки социолог или политолог би бил категорично убеден в неговата победа. Знаете как свърши всичко това.
- Кой е отговорен за безплодността на 46-ото НС - ИТН, другите партии на протеста или...?
- Българите искаха да има кабинет и след 4 април. Желанието за редовно правителство след вторите парламентарни избори беше още по-голямо. Това го показаха ясно и социологически данни. Именно заради разочарованието на хората, че това Народно събрание не произведе редовен кабинет и отиваме на поредни предсрочни избори,
основна линия в предизборната кампания ще е кой е виновен за всичко това
Ако надделее определена интерпретация, че някоя конкретна партия носи отговорност за политическата криза, в която се намираме, нямайте никакво съмнение, че тази формация ще понесе щета на предстоящите избори.
- Вървят в публичното пространство най-различни аритметики за това кога ще са следващите парламентарни и президентски избори и в какъв формат ще са. Корнелия Нинова ще върне третия мандат между 10 и 15 септември заради актуализацията на бюджета. Когато това стане, трябва президентът да разпусне парламента и да обяви дата за парламентарните избори. Не е ли по-добре те да са преди президентските и така да се избегне формата 2 в 1?
- Има ясно разписани срокове в конституцията. Дайте да вървим по тях и да видим в календара как изглежда всичко това.
Народното събрание вече назначи президентски избори за 14 ноември. Парламентарните избори трябва да бъдат произведени не повече от два месеца след разпускането на парламента с указ на държавния глава. Ако приемем, че това се случи около средата на септември, то в първата половина на ноември трябва да имаме и парламентарни избори - 7 или 14 ноември. Това недвусмислено говори, че зависи изцяло от Радев дали ще насрочи избори 2 в 1 – парламентарни и президентски. Аргументът за разходите за избори не е маловажен, но не трябва да е основен. Предизвикателството е на друго място – в избирателната активност. Има умора от избори. Част от по-ниската активност през юли се дължеше именно на тази умора. Сега ни чакат още едни парламентарни, че и президентски. И ако не са 2 в 1, някой може ли да каже до каква активност можем да паднем?
- До колко мислите, че може да падне активността?
- Въпросът не е сега да уцелим процента на активността. Проблемът е по-дълбок. Ако например излязат под една трета от избирателите, ще се произведе общо взето случаен резултат, който не съответства на реалните настроения на хората в страната. Това ще произведе много слабо легитимен парламент и правителство.
Обричаме следващата власт да бъде на глинени крака –
без сериозна обществена опора. Това предвещава на един бъдещ кабинет кратък живот и най-вероятно слаби резултати.
- ГЕРБ пак е първа сила, “Демократична България” втора, а ИТН се връща към резултатите си от 4 април според проучване на ваши колеги. При нови избори ще се запази ли тази тенденция, г-н Ганев?
- Другата седмица “Тренд” започва на терен национално проучване и ще си позволя да коментирам тогава резултати от социологически данни. Има един много съществен въпрос, който се изпуска при коментарите на електоралната картина – дали изборите ще са 2 в 1 или отделно. Представете си само при избори в 3 поредни недели заради евентуален втори тур на президентски избори – 7, 14 и 21 ноември. Тогава каква активност можем да очакваме? При 50% активност ще имаме един резултат, при 40% друг, а при 30% съвсем различен.
Но да видим какви тенденции се очертават. Аз бих заложил на подобна активност като тази през юли, ако не и по-ниска. Тогава твърдите електорати ще имат по-висока относителна тежест. Това несъмнено ще даде предимство на ГЕРБ и вероятно ще ги постави отново на първо място. Нещо повече – между април и юли имаше видима тенденция към увеличаване на дела на т.нар. “протестни партии”. Сега ми се струва, че този тренд е прекратен.
Остава отворен и въпросът колко формации ще имаме в следващото Народно събрание. Очевидно две ще са около ръба – “Изправи се! Ние идваме!” и “Възраждане”. Предстои да видим как ще изглежда и евентуална нова формация около Кирил Петков.
Ребусът за съставяне на кабинет става не по-малко сложен след нови избори
- А ще успее ли все пак 47-о народно събрание да излъчи редовен кабинет?
- Възможностите са повече. След изборите на 4 април и тези на 11 юли имаше, общо взето, една опция – протестните партии с подкрепата на БСП или ДПС. След нови парламентарни избори вече всички опции са на масата. Ако депутатите на ГЕРБ практически бяха изключвани от възможна конфигурация в последните два парламента, то след ноември това може да не изглежда така. Все по-малко се говори за “изчегъртване” и със задълбочаването на политическата криза ГЕРБ може постепенно да започне да излиза от изолация и да стане възможен партньор. Друг е въпросът, че политически по-изгодно за ГЕРБ е да остане в опозиция в следващия мандат.
CV
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна
Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
Съосновател е на изследователския център “Тренд”
