/Поглед.инфо/ През изминалите години “столетницата” беше подменена като идеи, идеология, принципи, традиции и същност до такава степен, че основният въпрос вече е дали все още изобщо може да се счита за лява партия

“Да лекуваш застарелите британски болести със социализъм е като да лекуваш левкемия с пиявици”

Маргарет Тачър

Когато през 1993 г. баронеса Маргарет Тачър, британски политик от Консервативната партия и първата жена министър-председател на Великобритания, изрича тези думи, едва ли е предполагала, че почти три десетилетия по-късно, в България, един български политик, лидер на социалистическа партия, ще обяви в ефир, че тя е любимия ѝ политик, редом с друг лидер на Консервативната партия – Тереза Мей.

Когато Корнелия Нинова обяви възхищението си към Маргарет Тачър, тя би трябвало да е била наясно с възгледите на този идол: „Никога не съм имала никакви съмнения, че социализмът е вредно учение” (М. Тачър пред сп. „Разум”, 2002 г.)

Снимка: Къдринка Къдринова

Какви бяха причините една 130 годишна лява партия, член на политическото семейство на левите партии в Европа, да предприеме остър завой надясно и да нагази във водите на десния популизъм?

За да отговорим на този въпрос е необходимо да проследим историята на зараждането на десния популизъм и да се обяснят причините за развитието на популизма по целия свят и в България. Това не е възможно в една статия, затова аз само ще маркирам основните моменти.

Тачъризъм и наследството на Маргарет Тачър 

Целенасочена и съзнателна борба за намаляване влиянието на профсъюзите във Великобритания, респективно – намаляване правата на работниците и премахване на държавния контрол, бяха основен елемент в нейната политика. Приватизирането на най-големите държавни фирми е може би това, с което баронеса Тачър ще остане в историята. British Airways, British Telecom, British Steel и British Gas – тези огромни фирми бяха приватизирани по нейно време. Окуражени и пришпорени от успеха ѝ, правителства в Европа и Латинска Америка я последваха. Найджъл Лоусън, финансовият министър в нейния кабинет от 1981 до 1989 г., описва идеологията на Тачър като “политическа платформа, промотираща свободния пазар, ограничени държавни субсидии във всички сфери, намаляване на данъците за големият бизнес, съчетано с национализъм”.

Битките на Тачър с левицата, особено с миньорите, ѝ донесоха репутацията на твърд и непримирим политик. Легендарна е борбата ѝ с нейните колеги от Консервативната партия. Тя искаше да стегне десницата, като отстрани старомодните “умерени” тори и да наложи своето виждане за устоите на консерватизма. Много от най-яростните ѝ критики бяха отправени към собствения ѝ лагер. “Вие обръщайте курса ако искате”, каза тя на недоволните консерватори, когато броят на безработните достига два милиона души. “Дамите не се обръщат!”

Какъв е общият знаменател между тази класическа дясна платформа и лява партия в Европа, която би следвало да отстоява правата на работниците, по-голямо участие на държавата във всички сфери, и разбира се – леви и прогресивни идеи, а не национализъм и популизъм?

Какво точно е популизъм, и кога той е десен? 

Няколко са отличителните черти на популистите и популистките партии. На първо място, популистите фаворизират инструментите на пряката демокрация. Например чрез провеждане на референдум или допитване до всички членове на партията. Те виждат себе си като единствените представители на масовото мнение на хората и претендират да изразяват техните интереси и потребности.

Второ, десният популизъм e противопоставяне идентичността и интересите на една група с тези на друга, обикновено малцинствена група – емигранти, бежанци, етнически, религиозни, сексуални малцинства. Внушава се , че те са привилегировани (от страна на корумпиран елит).

Трето, десните популисти налагат стратегически и тактически негативизъм в политическата си комуникация. Инструментариумът варира от предполагаемо нарушаване на определени табута до демонстративно погазване на определени норми. Конспиративните теории също заемат съществено място. В контекста на своя антиплурализъм, десните популисти не признават политическия компромис и изискват радикални решения.

В светлината на икономическата криза в Европа и вълната от бежанци, десният популизъм се оказа подходяща платформа за радикални  и екстремистки десни партии. За съжаление мейнстрийм партиите не успяха да разработят ефективни стратегии за борба с този вид популизъм.

Кои политици в Европа са десни популисти?

Във Франция типичен пример за десен популист е Марин Льо Пен, която „обогати” крайнодесните екстремистки послания с антисемитски елемент, с антиимигрантска, ислямофобска реторика, и измести фокуса на икономическата политика от либерализъм към протекционизъм и антиглобализъм. Анти-ЕС национализма и антиелитизма заеха основно място в в платформата на нейния “Национален фронт”l.

В Полша ултранационалистическата “Право и справедливост” възприе позицията, че всички поляци са католици и са хомогенна маса. В идеологията им залегна тезата, че “обикновените хора” са противопоставени на “либерален, космополитен елит, готов да продаде страната на чуждите интереси”.

В Унгария управляващата партия “Фидес”, заедно с управляващата коалиция начело с Виктор Орбан, прие нова конституция и ограничи свободата на медиите. Правителството на Орбан засили анти-ЕС и антиимигрантската реторика, както и соченето с пръст на ромското малцинство в страната. Орбан се провъзгласи за защитник на Унгария и Европа от имигрантите и бежанците, предупреждавайки за заплахата над Европа от “смесена популация и липса на чувство за идентичност”.

Във Великобритания Найджъл Фараж заложи на яростна антиимигрантска, анти-ЕС и антибежанска риторика.

В САЩ Доналд Тръмп се превърна в глобален пример за десен популист. Депортация на 11 милиона “нелегални” имигранти, затваряне на границите на САЩ за хора от определени мюсюлмански страни, строежа на стена за спиране на мексиканците, които по думите иу са  “убийци и изнасилвачи”, яростна кампания против транссексуалните и т.н.

Една от общите черти, обединяваща всички десни популисти, е имиграцията. За тях това не е просто въпрос на икономическа конкуренция, а заплаха за идентичността на обществата, които те бранят, и техните традиционни ценности. Отново концепцията “ние срещу другите” е водеща. В Унгария това са ромите, в САЩ са мексиканците, във Великобритания – източноевропейците и т.н. Водещото е защитата на “традиционните ценности, които са под заплаха”.

Как се появи десния популизъм в БСП? 

Рецесията в Европа и нейната огромна социална цена станаха причина много леви правителства да загубят своя мандат. Това отвори вратата на редица популистки партии в Европа. Но би било наивно да твърдим, че единствено рецесията в Европа бе причина за този процес. Дълбоки структурни и технологични промени промениха облика на европейските общества. В този процес традиционните леви партии загубиха голяма част от своите избиратели. Определящата характеристика за левите партии в Западна Европа след Втората Световна война бе, че разчитаха на относително хомогенен електорат от работници, които имаха чувство за политическа принадлежност към работническата класа. Традиционната работническа класа, такава каквато си я представяме от времето на Хенри Форд, обаче вече не съществува.

Днешната работническа класа в Европа е изгубила социалната сигурност, на която се радваше за продължителен период след Втората световна война. Масата хора в тази категория представляват неквалифицирани работници, които чистят, готвят и работят нископлатена, непривлекателна работа. Много често без трудов договор, почасово и краткосрочно. Тези хора много често не общуват помежду си, произхождат от етнически малцинства и са разделени от културни специфики. Накратко, те притежават чувствително намалена способност да се организират, и като цяло не го правят. Тяхното чувство за политическа принадлежност е слабо. В контекста на променящата се работническа класа, традиционните леви партии се трансформираха в партии, обслужващи новата средна класа, но не успяха да се адаптират бързо и да защитават тези, които работят нископлатена и непривлекателна работа.

България като част от Европа, въпреки съществените разлики в условията на работа, заплащане и социална сигурност за работниците, не остана изолирана от този процес. Десетте години в опозиция изправиха БСП пред демотивация на голяма част от членовете, симпатизантите и структурите, както и пред все по-голямото желание за власт от страна на ръководството. Изглежда решението за завой към десен популизъм и загърбване на традиционните 130 годишни принципи на БСП не бе взето трудно.

Как се случи това? 

Събуждане на тлееща носталгия

Започна се с опити за събуждане на носталгията, която дреме във все по-застаряващата членска маса на БСП – цветя на паметника на Тодор Живков, заявления “демокрацията ни отне много”, антиевропейска реторика и т.н. С подобни прийоми и с носталгични препратки към славното време на Британската империя действаше и Борис Джонсън.

Конфронтация и отричане на основни политики на левите партии в Европа

Въпреки че в България броят на хората, търсещи убежище е много малък, БСП предприе политика по този въпрос в тотален разрез с политиките на левите партии в Европа. Според данни на Евростат за мигрантския поток в ЕС, през 2012 година, общо 1387 души са потърсили убежище в България. През първите пет месеца на 2018 г. бройката на хората, поискали закрила, достига едва 492 бежанци. Какво правеше европейската левица през това време? Те търсеха прагматични решения за справяне с кризата, като паралелно с това левите партии в Европа не се поколебаха да се противопоставят на лъжите на десния популизъм, на ксенофобията и расовата омраза. БСП влезе в остро противоречие с левите партии в Европа.

В друг пример за случващото се в БСП се превърна т.нар. Истанбулската конвенция – основен документ на Партията на европейските социалисти и  на Съвета на Европа. До март 2019 г., той бе подписан от 45 държави и ратифициран от 34. БСП се обяви против ратификацията на международен документ за правата на човека. Истанбулската конвенция се оказа единственото обяснение и аргумент на Нинова за това що е то “ляв консерватизъм/консервативен социализъм”. Истината е, че „ляв консерватизъм” или „консервативен социализъм” е политически оксиморон.

Антиимигрантска реторика

В рядка проява на консенсус, през 2018 г. ,парламентът единодушно задължи Министерския съвет да не подписва двустранни споразумения за обратно приемане на мигранти, а лидерът на лявата БСП – Корнелия Нинова, поздрави Борисов от трибуната.

Насаждане на нетърпимост към сексуални малцинства

БСП е една от малкото леви политически партии в Европа, която няма ЛГБТ структура. Защита правата на малцинства, в това число и на сексуални малцинства е крайъгълен камък за левите партии в Европа. През 2018 г., Нинова заяви в писмо до организаторите на София прайд, че “опитите да се натрапват различията на едно общество, което не ги приема, ще има обратния ефект на очаквания от вас”. Приобщаване бе заменено с отричане. Отново прийом ползван от десните популисти и крайнодесните партии в Европа.

Медийна изолация на опоненти

В Унгария стотици медийни издания принадлежат към една компания, която се контролира от кръг приближени до Виктор Орбан. Ако се върнем в България, в телевизията, контролирана от Корнелия Нинова, трудно ще намерим журналист, изразяващ открито леви и прогресивни възгледи. Достъп до телевизията практически бе отказан на т.н. “вътрешна опозиция”. В същото време в. „Дума” и сп. „Ново време” изнемогват финансово.

Редовите членове на БСП се оказаха поставени в пълно медийно затъмнение, без достъп до информация, без ясна представа за процесите в БСП.

Вътрешни разделения и политика на съзнателна разруха

В продължение на 4 години бяха прокарани разделителни линии между поколенията, между БСП и ПЕС, между Националния съвет и партията. НС на БСП беше обявен за сборище на някакви зли хора и предатели, за апендикс, който незабавно трябва да бъде отстранен. Всеки инакомислещ с лекота бива обвиняван като враг с партиен билет, предател, изменник, заговорник, превратаджия, агент на ГЕРБ, слуга на Борисов и т.н. В резултат БСП е разделена, НС е разделен, Изпълнителното бюро е разделено, парламентарната група е разделена. Вътрешните избори за председател преминаха под абсурдното мото „Или Нинова, или ГЕРБ”.

Принципите на колективното ръководство бяха загърбени. Ръководният орган на БСП – Националният съвет, е методично дискредитиран и дискриминиран. Върховният орган на БСП – Конгресът, е лишен от основни правомощия и е на път да се превърне в декоративно мероприятие.

В БСП властват остракизмът, отмъщението, търсенето на враг. Толерират се посредствеността и верността към „вожда”. Това връща БСП във времената на сталинизма. БСП е деинтелектуализирана и деидеологизирана.

Прокарване на евроскептична политика 

През 2018 г., по повод влизането на България в еврозоната, лидерът на БСП заяви, “въпреки решението на Конгреса, ако стигнем до друго по-разумно, по-полезно и по-важно на народа, за България и за националния ни интерес, нищо не пречи да се съберем и да го ревизираме“. Отново, аналогията с Консервативната партия във Великобритания и Борис Джонсън е неминуема. Отказът от приемането на еврото бе в центъра на политиката на Консервативната партия и на крайната десница във Великобритания в продължение на години.

Директна подкрепа за политически партии, принадлежащи към друго политическо семейство 

През септември 2018 г. лидерът на БСП директно заяви подкрепата си за Виктор Орбан с аргументите, че “грешка да се налага санкция на Унгария”, и че ” Унгария съвсем не е най-корумпираната и лишена от свобода на словото страна в Европа”. През 2019 г. “Репортери без граници”, отредиха незавидното 89-то място за Унгария в индекса свобода на словото. Според публикуван от тях доклад “Достъпът до информация е все по-затруднен за журналистите в Унгария. Практически е отказан достъпът им до политици и задаване на въпроси в парламента на Унгария. Министри от кабинета в Унгария не дават интервюта на критично настроени към тях журналисти”.

Преди време Нинова заяви гордо, че „Вишеградската четворка” вече е петорка, имайки предвид именно присъединяването на БСП към реакционните възгледи на „четворката” и загърбването на Партията на Европейските социалисти – политическото семейство към, което принадлежи БСП.

Директен сблъсък с устава на БСП

“Българската социалистическа партия е част от от европейската и световна левица. БСП е част от Социалистическия интернационал и Партията на европейските социалисти”. Това е част от устава на БСП приет на 49-ия конгрес на БСП на 5 февруари 2017 г. Как да тълкуваме този устав, когато срещу лидера на социалистите в Европа бе проведена масирана кампания за дискредитация, стигаща до парадоксалния опит лидерът на ПЕС да не бъде включен в листата за евродепутати?! Решение, което би имало тежки последици не само за БСП, но и за социалистите в цяла Европа! Лидер на политическо семейство да не бъде представен в оперативната работа на ЕП – това е абсурд.

Насаждане на евроскептичен образ на БСП

Ако искате да промотирате проевропейски, модерен и ляв облик на БСП, бихте ли назначили за говорител човек, който е отявлен евроскептик? Предполагам разумният отговор би бил отрицателен. Защо тогава говорител на Парламентарната група е Сашо Симов, който несъмнено има качества и за друга роля?

Деидеологизация на БСП

В студиото на “Здравей, България” през 2017 г., пред многомилионна публика, лидерът на БСП заяви: “Най-близки по платформа сме с Патриотичния фронт”. Патриотичният фронт е националистическа коалиция в България, включваща партиите НФБС и ВМРО-БНД. Известно ли е на Нинова, че БНД е откровена неонацистка партия?! На кой конгрес на БСП бе взето решение партията да се трансформира от социалистическа в националистическа, дясна популистка формация? В допълнение – именно демонизираният от нея НС на БСП отхвърли всякаква възможност за колаборация с крайнодясната организация „Възраждане” – едни от организаторите на Луковмарш!

Резултатите от тази 4-годишна политика са красноречиви. Три поредни загуби на избори, топяща се членска маса (40 000 напуснали през последните 4 години), и свиващо се доверие в обществото. При последните сондажи на общественото мнение, подкрепата за БСП варира около 13 процента.

За 4 години БСП беше подменена като идеи, идеология, принципи, традиции и същност.

Но големият въпрос, на който делегатите на конгреса трябва да намерят отговор е – лява партия ли е все още БСП?

БСП трябва да се върне към принципите и традициите на колективното ръководство, трябва да престане войната срещу инакомислещите. В противен случай БСП ще се смалява все повече, докато се превърне в подобие на секта.

Нишан Джингозян е роден във Варна. Преди 23 години заминава за Великобритания, където завършва Университета Кингстън. Създател е на Български център за социална интеграция и култура в Лондон. Ръководи Eastern European Forum – платформа на 50 организации, депутати и общински съветници в Лондон. Ръководител на програми за социална интеграция в две кметства в Лондон. Председател на БСП – Лондон.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели