/Поглед.инфо/ Искане за обявяване на Закона за социалните услуги (обн. В ДВ брой 24 от 22 март 2019 г., в сила от 01.07.2020 г.) за противоконституционен и противоречащ на основните принципи и основните права на гражданите, залегнали в устоите на Конституцията

СТАНОВИЩЕ ЗА СТАНОВИЩАТА

на Национална мрежа на децата, Български център за нестопанско право и Фондация „Асоциация Анимус“ по дело № 3/05.03.2020 г. в Конституционния съд

Относно: Искане за обявяване на Закона за социалните услуги (обн. В ДВ брой 24 от 22 март 2019 г., в сила от 01.07.2020 г.) за противоконституционен и противоречащ на основните принципи и основните права на гражданите, залегнали в устоите на Конституцията

Дело №3/2020г. на Конституционния съд на Република България е образувано на 05.03.2020 г. по искане на петдесет и четири народни представители за установяване противоконституционност на целия Закон за социалните услуги (ЗСУ) (обн., ДВ, бр. 24/22.03.2019 г. в сила от 01.07.2020 г.) и всички изменения на други закони, както са предвидени в неговите преходни и заключителни разпоредби. След указания за конкретизация на искането вносителите са поискали да бъдат обявени за противоконституционни следните текстове: чл. 1, чл. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 11, ал. 2, чл. 12, чл. 13, ал.2, чл. 14, чл. 15, чл. 17, чл. 23, чл. 26, чл. 29, чл. 31, чл. 41, чл. 48, чл. 50, чл. 57, чл. 61, чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 74, чл. 81, чл. 82, чл. 87, чл. 88, чл. 91, чл. 95, чл. 96, чл. 100, чл. 102, чл. 103, чл. 104, чл. 116, чл. 120, чл. 121, чл. 136, ал. 3, чл. 137, чл. 143, чл. 144, чл. 169 и параграф 43 от Преходните и заключителни разпоредби.

Вносителите се позовават на противоречие с Преамбюла, чл.1, ал. 2 и 3; чл. 4; чл. 5; чл. 6, ал. 2; чл. 7; чл.14; чл. 23; чл. 30, ал. 1; чл. 31, ал.3; чл.32, ал.1; чл. 44, ал.2; чл. 47, ал.1 и ал. 5; чл. 51, ал. 1 и ал. 3; чл. 53 , ал. 6; чл. 56; чл. 57, ал. 1 и ал. 2; чл. 60, ал. 1 и чл.122, ал.1 от Конституцията. Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията във фазата по допустимост на искането на народните представители.

Да представят становища по делото са поканени държавни институции, утвърдени научни специалисти и представители на гражданския сектор, заинтересовани страни от предмета на делото.

До момента, становища са изразили 23 поканени субекти на правото, от които 12 са от неправителствения сектор. От тези 12 неправителствени организации, всички с едно изключение са заинтересовани от приемането на ЗСУ, защото са частни доставчици на социални услуги. Неравнопоставеността между привърженици и противници на ЗСУ от неправителствения сектор е повече от очевадна, в полза на привържениците. Последните са допуснати като заинтересовани лица от предмета на делото. Това е дотолкова истина, доколкото те всички се издържат от предоставяне на социални услуги като стопанска дейност. КОНФЛИКТЪТ НА ИНТЕРЕСИ на въпросните неправителствени организации хвърля сериозна опорочаваща сянка върху процедурата на конституционното дело.

Предлагаме по-долу анализ на становищата на три от неправителствените организации, където конфликтът на интереси и финансовата заинтересованост е категорично доказан: Български център за нестопанско право, Национална мрежа на децата и Фондация „Асоциация Анимус“.

Анализът на съдържанието на становищата на тези три неправителствени организации обхваща тезите и мотивите към тях срещу искането на народните представители Закона за социалните услуги да бъде обявен за противоконституционен.

БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО(БЦНП)

Според информация, с която разполагаме, тази неправителствена организация е родствена с по-голяма международна организация със същото наименование, което обяснява и копирането на чужди политики и модели на поведение. Председател на БЦНП е г-жа Надя Шабани, бивш Председател на Държавната агенция за закрила на детето. За зависимостта на г-жа Шабани от българското правителство и неговата позиция по ЗСУ свидетелства факта, че на 19.05.2020г. тя бе предложена от Министъра на външните работи за представител на България в Ръководството на Агенцията на ЕС за основните права.

От текста на Становището на БЦНП става ясно, че тази организация анализира само отделни членове от Конституцията, имащи отношение към постановките на Закона за социалните услуги и фигуриращи в искането на депутатите за противоконституционност на Закона за социалните услуги (ЗСУ). Не са коментирани други конституционни разпоредби, което говори за избирателност на анализа..

В становището на БЦНП има пространна аргументация, че ЗСУ отговарял на очакванията на общността на неправителствените организации, но се изпуска факта, че ЗСУ важи за всички граждани и граждански организации, а не само за организации, регистрирани по закона за юридическите лица с нестопанска цел (НПО) във и извън България. В становището на БЦНП се коментират само Преамбюл, чл. 1 (2), чл. 4, чл. 5, чл. 8, чл. 47, чл. 48, чл. 49, чл. 50, чл. 51, ал. 1. от Конституцията на Република България, но е всички други конституционни проблеми на ЗСУ.

Пространно се разказва историята на Закона за социално подпомагане (ЗСП) и неговите идеи и цели. Обяснено е, че ЗСП е изчерпил възможностите си да регулира социалните дейности в България. Твърди се, че ЗСУ е започнал своето идейно съществуване в далечната 2002 година и е бил идея на държавните органи.

Тук трябва да се подчертае, че ЗСП е основна действаща правна уредба към момента, ведно със Закона за закрила на детето (ЗЗД), регламентираща взаимоотношенията между социалната администрация, доставчиците на социални услуги и гражданите. Той продължава да бъде действащо национално право, заедно със Закона за хората с увреждания и Закон за личната помощ. ЗСУ е взаимствал значителна част от разпоредбите на ЗСП. Така безплатната социална подкрепа се трансформира по нормативен път в платена социална услуга. ЗСУ е разширил предметното поле за ЗСП, от отношения със отделни социални групи, към цялото общество. Съгласно ЗСУ, всяко лице може да бъде субект, ползващ социални услуги със или без своето съгласие. Този факт се тълкува като „всеобхватност“ на ЗСУ и ЦНСП го изтъква като безспорна придобивка на българското общество. В Конституцията обаче социалната помощ е уредена като не само като задължение на държавата, но е право на гражданите. Тук трябва да се посочи един от проблемите в становището на БЦНП, а именно че задължението на държавата се тълкува като задължение на гражданите.

В становището на БЦНП се прави внушението, че основните идеи на ЗСУ са прокламирани още през далечната 2002 година. Този аргумент обаче няма конституционно значение, защото противоконституционността няма възраст. Тя е нормативна, а не възрастова категория. Днес, становището на БЦНП е продължение от политиката на нейния Изпълнителен директор Надя Шабани, когато тя е изпълнителен директор на Държавната агенция за закрила на детето. Становищата ѝ по време на управлението на ДАЗД и след това като деец на БЦНП са в една и съща посока, което говори, че липсва разбиране за разграничаване на държавния интерес от личния (на г-жа Шабани) и частния (на БЦНП).

Тук следва да подчертаем, че лобирането за „приемане на ЗСУ в България“ е залегнало като задължение на НПО по техни проекти, финансирани от Фондация ОУК (Швейцария) за 2017/2018г. БЦНП е лобист на ЗСУ, финансиран от чужбина, което прави неговото участие в процедурата на едно конституционно дело, с предмет „проверка на съответствие на даден закон на Конституцията, за недопустимо от гл.т. на правния суверенитет на Република България.

На стр. 6 от становището на БЦНП са сложени линкове под черта, които трябва да илюстрират „обществените дебати“ по темата за приемане на специализирано законодателство в сферата на социалните дейности и в частност – в сферата социалните услуги - ЗСУ. Тези линкове илюстрират лобистката дейност на БЦНП в полза на антисемейната доктрина.

На стр. 7 от становището на БЦНП се твърди, че ЗСУ не представлява пренос на чужд опит, но пък на стр.18 и нататък се коментират Европейски политически документи по темата „европейско право в областта на услугите“. Нещо повече, дават се примери с Великобритания и Франция, където, трябва да признаем, опитът не е от най-ефикасните (предвид съотношението похарчени обществени фондове/ брой хора, стабилизирали трайно качеството си на живот в нормите за съответната държава).

По-нататък в становището на БЦНП се прави подробно описание и защита на същите постановки в ЗСУ, които са атакувани в искането на депутатите към Конституционния съд. С забележителна нескромност на БЦНП, искането на депутатите многократно е заклеймено като некомпетентно – подход твърде агресивен и неуважителен. Хвърлянето на обвинения в некомпетентност към народни представители не е добра защитна стратегия, най-малкото, защото издава политическо пристрастие на автора на становището.

В текста на становището на БЦНП се съдържа подробно описание на залегналите идеи и процедури за възлагане на социалните услуги, формите на финансиране, правата и задълженията на частните доставчици. Не са разгледани правомощията на общините, въпреки че те осигуряват повече от 40% от социални услуги по места. Не са разгледани изобщо правомощията на „едноличните търговци“, регистрирани по търговския закон, като доставчици на социални услуги, уредени както в ЗСП, така и в ЗСУ. Трябва да се подчертае, че опитът на едноличните търговци като доставчици на социални услуги, изигра съществена роля при формиране на общественото мнение по отношение доставчиците на услуги. В действителност, възможността търговски организации могат да бъдат доставчици на услуги е уредено още в ЗСП, от където е възприето и в ЗСУ. Но от това противоконституцинността на нормативната трансформация на социалната подкрепа в социална услуга не става по-малка. Да припомним, че държавата е длъжна да окаже социална подкрепа във връзка с изпълнение на конституционните права на гражданите, а не да им предлага „услуга“ от търговец на услуги. Търговия със задълженията на държавата е конституционно недопустима. А именно тази правна възможност е силно подкрепена в становището на БЦНП.

На стр. 28 от становището на БЦНП следва внушение за това, че най-често срещаният частен доставчик са ЮЛНЦ и те не извършват стопански дейности и не участва в търговия. Като пример, се привежда опитът на Великобритания и на Франция, без да се отчете, че в социалната дейност в тези държави има съществени различия, както по отношение на социалната политика, така и нейната организация и в частност във финансирането на социални услуги от държавата. В България ЮЛНЦ извършват стопанска дейност, от която се издържат, което се прикрива зад постановката, че те не получавали печалба от дейността си. Българските ЮЛНЦ също така могат да набират средства за различни свои инициативи от бизнес организации с частни и лични интереси, могат да приемат дарения и волни пожертвования от юридически и физически частни лица. В България има регламент на работа на ЮЛНЦ срещу изпирането на пари, но не и срещу използване на материални средства за лобиране и прокарване на политики – дейност, вписана в уставите на БЦНП, НМД и фондация „Асоциация Анимус“.

В становището на БЦНП следват обяснения на задълженията на ЮЛНЦ по ЗЮЛНЦ и връзката им със ЗСУ, като основният акцент отново е поставен върху полезното действие на ЗСУ върху общата кондиция на работата и финансирането на ЮЛНЦ. Това е фактическо признание, че ЮЛНЦ много разчитат на финансирането от държавата за подобряване на своя финансов баланс като доставчици на социални услуги. По-нататък се повдига въпроса за събирането на такси при ползване на социалните услуги от пълнолетни лица – регламент, който съществува и в ЗСП и който е категорично противоконституционен. Самият факт, че държавата ще събира такси за помощта, която е длъжна да оказва е циничен. А изтъкването му като аргумент за подобряване заинтересуваността на потребителите на услуги към качеството на услугите е кощунствен, понеже голяма част от т.н. „потребители на услуги“ са в хора с увреждания, хора в уязвими групи (а някои са под запрещение и пак плащат такси), които дори не са в състояние да осъзнаят, че трябва да плащат такси. Например едно лице над 18 години, което е поставено под запрещение от своите роднини, получава пенсия от 150 лв. (към 2020г.), от която според Наредбата за определянето на държавните такси и местните Наредби за общинските данъци и такси, плаща до 30% от „дохода си“ (тези 150 лв.) на доставчика, а доставчика превежда такси сума на общината, в която оперира социалната услуга. За БЦНП този подход към уязвимите стимулира мотивация за взискателност към качеството на услугата, а в действителност генерира бедност, нищета и мултиплицира зависимост на уязвимия човек от решенията на доставчика и общинската власт. Фактът, че подобни разпоредби има и в ЗСУ не прави регламента правилен и социално обоснован, напротив – това говори за повторяемост на лоши практики, водещи до зависимости между гражданския сектор и местната власт. Като се има предвид, че пенсиите на хората с увреждания, например са в порядъка на 150 лв. месечно, събирането на такси за ползване на електроенергия, вода и консумативи, докато са били потребители на социална услуга, е цинично, а не социална подкрепа, въпреки че в момента е предвидено в закона. В този случай, законността влиза в остро противоречие с обществения интерес.

ФОНДАЦИЯ „АСОЦИАЦИЯ АНИМУС“

Подобни аргументи в подкрепа на ЗСУ се откриват и в становището на фондация „Асоциация Анимус“ (наричана за краткост „Фондацията“). В него се открояват няколко основни проблема в разбирането какви са конституционните права и задължения на гражданите, какви са задълженията на държавата и какво по същество би следвало да предоставят социалните „услуги“.

На стр. 4 от становището си Фондацията изказва мнение, че социалните услуги са като всички останали услуги. Фактът, че в Конституцията няма разпоредба, касаеща социалните услуги като форма на социална защита въобще не се коментира. В сектора на услугите влизат разнородни професионални дейности, включително комунални услуги, бръснаро-фризьорски услуги, правене на маникюр, разкрасяване, масажи, поправка на дрехи и обувки, консултантски, правни и много др., но не и социални услуги, чиято функция е да подобряват качеството на живот на гражданите, изпаднали в уязвимост от бедност, нищета и социална изолация. Разликата е съществена. Странно е, че Фондацията не показва разбиране към тези факти. Така например, на стр.4 и 5 от становището на Фондацията е развита тезата, че „атакуваната цялостна философия на ЗСУ, според която потребителите получават именно услуги, защото те могат да ги изберат, да изберат доставчик, да оценят тяхното качество и да изискват подобряването му, така както е при всякакъв друг тип услуги“. Тази постановка не държи сметка за конституционното право на гражданите да получават социална подкрепа от държавата и се опитва да сведе конституцонната реалност до търговска услуга. Това е манипулативно игнориране на конституционно закрепените задължения на държавата, както и на смисъла на взаимоотношенията между държавата и гражданите. НЕДОПУСТИМО ОТ КОНСИТТУЦИОННА ГЛЕДНА ТОЧКА Е ПОМОЩТА НА ДЪРЖАВАТА, ВМЕНЕНА КАТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО КОНСТИТУЦИЯ, ДА Е УСЛУГА, ПРИ ТОВА ПЛАТЕНА В МНОЖЕСТВО ОТ СЛУЧАИТЕ НА ДОСТАВЯНЕ. Определението на социалната дейност като търговска услуга е напълно погрешно и от научна, и от практическа гледна точка, понеже предполага наличие на „пазарни условия“, например търсене и предлагане. В случая със социалните „услуги“ става дума за наличие и степен на риск от бедност, нищета, изоставяне от семейството, социална изолация, увреждане, заболяване, безработица и т.н. – т.е. държавата се отзовава във връзка със своите задължения да осигури качество на живот на гражданите си, а не защото има търсене от страна на нуждаещите се. Уязвимите граждани са в безизходица – материална, социална, емоционална и това състояние не е „търсене“, а въпиеща необходимост от опора, подкрепа, защита. Уязвимите не търсят „купуване“ на „услуга“ от пазарен оператор, а търсят подслон, разбиране, приемане, подкрепа, защита, материално и морално подпомагане.

Друг много важен аспект на ЗСУ, защищаван от Фондацията на стр. 2 е „публично - частни партньорства“ за предоставяне на социални услуги. Той свидетелства, че Фондацията е привърженик на корпоративния, фирмения, търговския, подход към социалната, здравна и образователна уязвимост на гражданите в България. Такъв подход се разминава диаметрално с потребностите и очакванията на обществото, особено в условията за днешната дълбока социално-икономическа криза в България, в следствие на Пандемията от Ковид-19. От стр. 2 на становището разбираме, че Фондацията е избрала да помага на себе си и на фондовете си, вместо на гражданите. От началото на своето съществуване „Асоциация Анимус“ имаше множество проблеми с изграждането на имидж в обществото на безкористен защитник на жертви на насилие. Въпреки това,Фондацията оцеля и демонстрира устойчивост на практиките да защитава пострадалите от насилие. Също така в последните години Фондацията се разви като изявен лобист за правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Натрапването на този модел на сексуалност сред младежта е конфликтна точка, от която тръгва и цялостната негативна представителност на Фондацията в обществото. Например, членове на Фондацията одобряват и лобират за идеята хора с нетрадиционна сексуална ориентация да могат да осиновяват деца – авангардна постановка, която обаче не се приема в обществото. Това създава обществен конфликт и формира обществено, а и политическо напрежение. В резултат на лобирането на различни организации обществото вече се дели е на „гей“ и „хетеро“, освен на всякакви други „сини“, „червени“, „бедни“, „богати“, „с увреждания“, „без увреждания“ и т.н. Т.е. практиката на лобизъм каквато виждаме и в становището на Фондацията към конституционно дело №3/2020 създава разделителни линии в обществото, вместо да го обединява. Това е директно предизвикателство на конституционността, чиято фундаментална задача е развитие и укрепване единството на нацията.

В ЗСУ има и постановки, които прокламират всеобхватност (този базис се разглежда и в становището на БЦНП). Тази всеобхватност е проблематична при наличие на „пазар“ на услуги, където пострадалите от насилие граждани са „потребители“ на услуги. Самата психо-социална уязвимост на жертвите е условие за закрила и защита, а не за облъчване с пазарни щения на доставчици. Като цяло отношението към нуждаещите като към „потребители“ е дълбоко погрешно.

На стр. 7 в становището си Фондацията коментира „възмездното“ предоставяне на услуги. Цитира се чл .103 от ЗСУ, в който е регламентирано използването на държавен бюджет и освобождаването от такси. Всъщност, масовият „потребител“ на социални услуги – такъв, който е навършил 21 години и който получава около 150 лв. „доходи“ от пенсия (както се спомена по-горе), заплаща около 30% от тези доходи, когато ползва социална услуга. И това ще си остане така, колкото и кощунствено да изглежда, ако ЗСУ влезе в сила. Примерите са хиляди – това са тежко уязвими млади хора с ТЕЛК с чужда помощ, който са поставени под запрещение, понеже роднините им са преценили, че това е начин да защитят правата им. Вариантите на уязвимост след навършване на 21 години са разнообразни, но всички опират до едно – заплащане на такса за ползване на социална услуга. Децата, настанени в приемни семейства, не заплащат „услугата“, но пък държавата заплаща възнаграждение по трудов договор на приемните семейства, след като тотално пренебрегна доброволното приемно семейство като опция за развитие на паралелни на семейството структури (приемна грижа, резидента грижа – ЦНСТ, защитени жилища и др.).

На стр. 8 от становището на Фондацията се твърди, че Конституцията ограничава „свободната стопанска инициатива“, но по-горе вече беше изяснено, че социалната защита и подкрепа няма как да са стопанска дейност – това е задължение на държавата за подобряване качеството на живот на гражданите ѝ. По-нататък се правят внушения, че народните представители не приемат децентрализацията на социалната закрила – нещо, което липсва в искането на народните представители.

Тук възниква въпросът какво е отношението на Фондацията към семейството и семейните политики. Защитната теза в подкрепа на ЗСУ се обръща за аргументи към Конвенцията на ООН за правата на детето, но отново се тълкува превратно. Фондацията се опитва да придаде на някои термини в Конвенцията, друго, значение, например на термина “семейство“. Подчертаваме, че в Конвенцията няма подтекст – написаното в нея е именно с този смисъл, който е предаден на отделните постулати. В документа думата „семейство“ се споменава 13 пъти и винаги значението на „семейство“ е свързано с приоритет на биологичното семейство, и приоритетна подкрепа за биологичната свързаност между децата и техните родители. Приемните семейства не са родители и не са носители на родителски права (определени в Семейния кодекс). Приемникът (приемният социален работник, полагащ грижи за дете, изведено от биологичната си среда) не е „родител“, нито е „семейство“, но това не пречи на Фондацията да защитава идеята, че това е родител, само че приемен. В действителност, това е „социалния приемник“. В ЗСУ тази заблуда продължава да се поддържа у населението. Първата разлика между родител и „социален приемник“ е, че първият отглежда децата си като своя най-висок човешки дълг, а вторият – срещу заплащане на заплата от държавата. Тук цитирам дословно: (преамбюл) „…Убедени, че на семейството като основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и благосъстоянието на всичките му членове и особено на децата трябва да бъде оказана необходимата защита и съдействие, така че то да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото,…“. И още в чл. 9 (1): „Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето.“ – то да расте със своите родители, които да бъдат подпомагани от държавата при изпълнението функциите си на любящи родители, дори когато са изпаднали в уязвимост от бедност, социална изолация, заболяване, увреждане! В противовес, Фондацията е избрала да коментира „Общ коментар № 14 (2013), засягащ „най-добрия интерес на детето“, която формулировка, видно от правилника за приложение на ЗЗД (допълнителни разпоредби т. 5) съдържа право на извършване на оценка на потребностите и равнището на риска за детето. Оценката се извършва от социалните служби (отдели „Закрила на детето“ към дирекциите „Социално подпомагане“), като родителят няма право на включване.

Фондацията манипулативно отрича в ЗСУ да има отношение към извеждането на деца от семейството им, но фактите са други. В ЗСУ има чл. 74, ал. 1, в който е записано, че Дирекция „Социално подпомагане“ извършва насочването към услугите (включително приемна грижа).По-нататък - в чл. 80, ал. 1 е записано, че предоставянето на социални услуги е въз основа на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа на лицето, в съставянето на която родителите на детето нямат право на мнение. Право на зачитане на правата се предвижда едва, когато лицето стане потребител на услугата. И още - в чл. 11, ал. 1 от ЗСУ е записано, че социални услуги се ползват задължително само по разпореждане на съда и само в случаите, определени в закон – такъв закон е ЗЗД. Тук вече става ясно, че ЗСУ с неговите разпоредби от тоталитарен тип, и ЗСУ са в синхрон по отношение на семействата и тяхното място на „потребители“ на „услуги“.

В становището си Фондацията коментира и чл. 87, ал. 3 от ЗСУ, който засяга деца под 14 години, попаднали в „риск“. В ал. 3 е налице задължение за незабавното уведомяване на Дирекция „Социално подпомагане“, а в чл. 4 – уведомяване на родителите със съгласието на детето. Тук обаче има един съществен проблем, който за Фондацията не съществува, а именно – родителите са законните представители на детето (Семеен кодекс чл. 122., ал.1 : „Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.“!), а не държавата, специалистите в образователното или социалното звено. Прави впечатление, че ролята, отредена на родителите в ЗСУ също е те да бъдат потребители на услуги и нито веднъж не се споменава думата „партньорство“ или „екип“, при което да се има предвид включване на родителите при извършване на административни действия спрямо статуса на детето. Тези елементи не се коментират в становището на Фондацията, но са противоконституционни.

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА

Тук може да се направи връзка с постановките в становището на Национална мрежа за децата по дело №3/05.03.2020 г., образувано от Конституционния съд. В становището, НМД се изтъква, че представлява обединение на 149 граждански организации, но тук може да се припомни, че по-малко от 1/3 (а именно 49) от тях подкрепиха острото писмо на НМД по повод на протестите на гражданите срещу приемането на ЗСУ от Народното събрание1. От историята на НМД може да се направи извод, че общността се занимава усърдно с лобизъм поради материална обвързаност на членовете с държавен и общински бюджет в качеството им на доставчици на социални услуги. И докато БЦНП и Фондация Анимус дължат доброто си материално положение на чужди донори, то членовете на НМД ползват български държавен и общински бюджет. Централата на НМД се издържа от „проекти“, финансирани от някои от същите донори като тези на БЦНП и Фондация „Асоциация Анимус“. НМД само по себе си не е доставчик на социални услуги, но почти всичките ѝ членове са такива доставчици. Чии интереси защитава НМД става ясно от становището по повод на Дело №3 на Конституционния съд. Коментират се постановките, засягащи организацията, доставянето, финансирането, делегирането, качеството на социалните услуги. Според становището лицата под и над осемнадесетгодишна възраст са определени като „потребители“ на „услуги“, децата са видени като напълно самостоятелни субекти на права, отделни от родителите си. С това се отхвърля законно установени регламенти (в семейния кодекс, например). НМД , както и БЦНП, също изразява съмнения в компетентността на народните представители, поискали Конституционния съд да обяви ЗСУ като противоконституционен (стр. 4 от Становището). На стр. 4 НМД заявява формално, че ЗСУ изпълнява идеята за „социална държава“, постулирана в Конституцията, но по-нататък защитава принципа на „пазарната държава“ за заплащане на социалната подкрепа под формата на „услуги“. На въпроса как една социална държава делегира към търговски дружества и ЮЛНЦ, които обаче имат стопанска дейност, да извършват „социални услуги“ на уязвими граждани, поставяйки ги в зависимост от собствените им интереси да получат и изразходят държавен и общински бюджет, не е отговорено никъде в становището (вж. стр. 11, таблицата за динамиката на разходите в становището).

В становището на НМД се коментира възмездното предоставяне на услуги. Като положителен пример се дават чужди държави, но се забравя услужливо, че стандартът на живот в тези държави е много по-висок от този в България. Манипулативно се коментира опитът на Унгария, при който в действителност има делегиране на социални задължения към частни организации, но те са изцяло под контрола на държавата, а в България частните доставчици ЮЛНЦ, например, са освен доставчици, и групи за натиск, лобизъм и т.н.

Като заключение от изложените данни, може да се изтъкне, че:

  1. Трите становища не разглеждат по същество конфликта между постановката на Конституцията за задълженията на държавата да подкрепя уязвимите граждани и постановките в ЗСУ, които приравняват социалната закрила на платена услуга. Т.е. защитава се идеята, че закрилата на уязвимите се извършва в сектора на услугите, а не на социалната работа. Внимателно се избягва отговорът на въпроса дали социалната работа е услуга, предоставяна на потребителя на търговска основа.

  2. В трите становища не е отговорено на проблема с таксите, които уязвими хора трябва да платят, за да „ползват“ „услуги“, при условие, че в Конституцията е постулирано задължение на държавата да помага. Платената помощ към уязвими хора е цинизъм от най-чист вид и това, че той съществува в настоящи закони, не го оправдава.

  3. И в трите становища родителите са счетени за „потребители“ на „услуги“. Децата също са потребители, с тази разлика, че услугите за деца в риск са задължителни и не са платени от ползвателите. В становищата нито веднъж не се коментира факта, че родителите са единствените законни представители на детето, освен ако съдът не реши друго. И оттам произтичат и редица други постановки, които поставят биологичните семейства в ситуация да изпитват нужда от защита от „държавата“ и институциите, които по Конституция трябва да ги подкрепят, за да подобряват качеството на живот на децата.

  4. И в трите становища не се съзира отговор на реалните проблеми в днешната социална сфера – застаряващо общество, което все повече се нуждае от социална закрила; бюджетни средства, изоставащи от реалните потребности на социалната закрила; неефективно разходване на бюджетните средства и допускане на ЧДСУ като посредници между държавата и хората с увреждания, хората от уязвими групи, децата и възрастните над трудоспособна възраст, изключително слабо подготвени кадри, понякога само със средно образование, с много ниско трудово възнаграждение; погрешна социална политика, насочена към удовлетворяване икономическите интереси на частни доставчици на социални услуги, а не на нуждаещите се граждани. Няма отговор на фундаменталните въпроса за нарушаване на конституционните права на родителите и противопоставянето им на правата на децата. Няма отговор на противоречието със Семейния кодекс, Закона за лицата и семейството. Няма отговор на въпроса за делегиране на права от държавата към частно правни субекти, без последните да носят отговорност по закон за злоупотреба с правомощия на държавен служител. Няма отговор на въпроса за законосъобразността на допускането на пряко чуждестранно финансиране на делегирана от държавата дейност.

Абсолютно манипулативна е тезата на трите НПО, че потребностите на хора с увреждания, хора в неравностойно положение, деца и възрастни над трудоспособна възраст, могат да бъдат посрещнати единствено чрез регулацията на ЗСУ. Истината е друга – и преди ЗСУ в България имаше разработена нормативна база на социалната закрила, в която нуждите на тези хора бяха адресирани. Това законодателство не беше прилагано в пълнота, но това не е проблем на правото, а на неговата имплементация от службите за социално подпомагане. В материално, финансово и кадрово отношение, същите тези служби не са реформирани. Те отново няма да прилагат правилно и законосъобразно новата нормативна уредба, поради ниската квалификация на голяма част от служителите, липсата адекватно заплащане на техния труд, неразвитата материална база на социалните домове, липсата на медицински персонал в тях, липсата на адекватна политика на превенция, и неправилно заложените критерии за „дете в риск“,изкушенията за злоупотреба с права, и др. Нереформираната социална система в България осъжда на неуспех приложението на ЗСУ. Това ще повиши нивото на злоупотреби от страна на недобросъвестни и корумпирани социални служители в името на техния примитивно разбиран материален интерес.

Заинтересоваността на трите горепосочени НПО от приемането на ЗСУ, с цел да си осигурят източници на стопанска дейност, е безспорна.

От списъка на авторите на депозираните становища прозира една очевидна задача, а именно да се симулира изкуствено мнозинство на поддръжниците на ЗСУ. За тази цел, отделни становища са представили различни органи на изпълнителната власт или техни сегашни или бивши ръководители – министри на труда и социалната политика, министър на финансите, министър на здравеопазването, Председател на ДАЗД, Председател на Комисията за защита от дискриминация. Самото правителство е депозирало две становища – на Министерски съвет и на Министъра на труда и социалната политика, което е доста показателно за намеренията на авторите.

Събрани са становища и на министрите на труда и социалната политика от последните няколко кабинета. Не е очудващо, че те защищават същата позиция, защото са обвързани с подобна социална политика още от времето, когато са управлявали МТСП. Не може да се очаква от тях да отрекат със задна дата собствената си дейност.

Очевидно, че изпълнителната власт е разпределила задачата между различните си органи. И така е сформирано изкуствено мнозинство на становища, подрепящи ЗСУ, което създава невярна, превратна представа за обществените настроения и становищата на по-голямата част граждански сдружения и организации, както и на цялото общество.

Предлагаме ви по-долу данни за пряка и непосредствена заинтересованост на трите НПО: Български център за нестопанско право, Фондация „Асоциация Анимус“ и Национална мрежа за децата, от приемането на ЗСУ.

БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО

Български Център за нестопанско право, код по БУЛСТАТ: 130570377, е крупен доставчик на социални услуги. Предоставя ги чрез дружества, които са негова собственост или са свързани с него.

По наша информация, Фондация БЦНП има или е имала:

Притежава 100% от капитала на БЦНП КОНСУЛТ, ЕИК: 175230009

БЦНП притежава и 100% от капитала на БЦНП ТРЕЙНИНГ, ЕИК: 203127407

БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО

Български Център за нестопанско право, код по БУЛСТАТ: 130570377, е крупен доставчик на социални услуги. Предоставя ги чрез дружества, които са негова собственост или са свързани с него.

По наша информация, Фондация БЦНП има или е имала:

Притежава 100% от капитала на БЦНП КОНСУЛТ, ЕИК: 175230009

БЦНП притежава и 100% от капитала на БЦНП ТРЕЙНИНГ, ЕИК: 203127407

СДРУЖЕНИЕ "НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА", ЕИК: 175121020

и бизнесът на частните доставчици на социални услуги

НДМ е част от СДРУЖЕНИЕ "ФОРУМ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ" с ЕИК 176416543,

НМД е част от обединение "Политики срещу насилието" с ЕИК 177343831, което ще бъде разгледано на стр.

Служители на НМД и постове в държавни структури

Елка Налбантова програмен директор в НМД, участва в

  • Националния Съвет за закрила на детето към МС, както и в работните групи по писане на „Стратегията за детето 2019-2030“.

  • Национален съвет по въпросите на социалното включване към МС, т.е. относно социалните услуги и подготовката на закона за социалните услуги.

Георги Богданов: изпълнителен директор на Национална Мрежа за Децата от 2009 г:

  • Член на Обществения съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации в Народно Събрание в област Правата на децата https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2774

  • Участия в комисии към НС в качеството си на изпълнителен директор на НМД, например: Закона за народната просвета, № 002-01-53, внесен от Министерски съвет; законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-11 и -49; дискусия - обсъждане на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта и т.н.

НМД участва в Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за програмен период 2014-2020 г. Това е колективен орган, който осъществява мониторинг върху изпълнението на оперативната програма. НМД е представляван от Мадлен Таниелян; Георги Апостолов; Мила Ташкова: https://www.eufunds.bg/sites/default/files/uploads/ophrd/docs/2018-12/%D0%A1%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_1118.pdf

НМД е член на консултативен експертен съвет (КЕС) към Проект „ПРИЕМИ МЕ 2015“ по ОП РЧР (оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.) – процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Агенцията за Социално Подпомагане в размер на 136,404,000 лева; BG05M9OP001-2.003. Освен НМД, другите 2 организации са: УНИЦЕФ България и Национална асоциация по приемна грижа.

От общо 19 организации регистрирани като доставчици на социална услуга "приемна грижа" в България към момента само 6 не са членове на Национална Мрежа за децата.

НМД, заедно с Анумус са финансирана от международната фондация ОУК, регистрирана в Швейцария. Или само 5 от 19 не са финансирани от ОУК.

НМД е бенефициент по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" с проект „Обмен и сътрудничество за подобряване благосъстоянието на децата“. От 18.04.2013 г. до 01.12.2014 г. Статус: В процес на изпълнение. Изплатен бюджет: 119,896 лв. Партньор по тази програма е Eurochild (Юрочайлд).

Грантове на НМД от фондация ОУК

Сдружение "Национална мрежа за децата"

Child Abuse

$172,790

$2,599,207

2009

24 months (1 Jul 2009-30 Jun 2011)

$454,535

2011

37 months (1 Jul 2011-30 Jun 2014)

$59,663

2012

11 months (1 Dec 2012-30 Nov 2013)

$361,836

2014

23 months (1 Jul 2014-30.06.2016)

$1,150,178

2016

48 months (1 Jul 2016-30 Jun 2020)

$400,205

2017

35 months (1 Jan 2018-31 Dec 2020)

Спечелена обществена поръчка на Министерство на труда и социалната политика относно Провеждане на национално представително изследване на тема „Насилието в България“ заедно със сдружение Институт по социални дейности и практики и НМД чрез Алфа Рисърч ООД. Обща стойност: 221,025.00 лв.http://www.aop.bg/ng/form.php?mode=view&class=F03_2014&id=902045

НМД оперират предимно чрез свързани с тях НПО-та, а не директно. Заради това балансът на НМД реално изглежда по-слаб от този на Анимус.

СДРУЖЕНИЕ "НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА", ЕИК: 175121020

и бизнесът на частните доставчици на социални услуги

НДМ е част от СДРУЖЕНИЕ "ФОРУМ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ" с ЕИК 176416543,

НМД е част от обединение "Политики срещу насилието" с ЕИК 177343831, което ще бъде разгледано на стр.

Служители на НМД и постове в държавни структури

Елка Налбантова програмен директор в НМД, участва в

  • Националния Съвет за закрила на детето към МС, както и в работните групи по писане на „Стратегията за детето 2019-2030“.

  • Национален съвет по въпросите на социалното включване към МС, т.е. относно социалните услуги и подготовката на закона за социалните услуги.

Георги Богданов: изпълнителен директор на Национална Мрежа за Децата от 2009 г:

  • Член на Обществения съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации в Народно Събрание в област Правата на децата https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2774

  • Участия в комисии към НС в качеството си на изпълнителен директор на НМД, например: Закона за народната просвета, № 002-01-53, внесен от Министерски съвет; законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 454-01-11 и -49; дискусия - обсъждане на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта и т.н.

НМД участва в Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за програмен период 2014-2020 г. Това е колективен орган, който осъществява мониторинг върху изпълнението на оперативната програма. НМД е представляван от Мадлен Таниелян; Георги Апостолов; Мила Ташкова: https://www.eufunds.bg/sites/default/files/uploads/ophrd/docs/2018-12/%D0%A1%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_1118.pdf

НМД е член на консултативен експертен съвет (КЕС) към Проект „ПРИЕМИ МЕ 2015“ по ОП РЧР (оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.) – процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Агенцията за Социално Подпомагане в размер на 136,404,000 лева; BG05M9OP001-2.003. Освен НМД, другите 2 организации са: УНИЦЕФ България и Национална асоциация по приемна грижа.

От общо 19 организации регистрирани като доставчици на социална услуга "приемна грижа" в България към момента само 6 не са членове на Национална Мрежа за децата.

НМД, заедно с Анумус са финансирана от международната фондация ОУК, регистрирана в Швейцария. Или само 5 от 19 не са финансирани от ОУК.

НМД е бенефициент по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" с проект „Обмен и сътрудничество за подобряване благосъстоянието на децата“. От 18.04.2013 г. до 01.12.2014 г. Статус: В процес на изпълнение. Изплатен бюджет: 119,896 лв. Партньор по тази програма е Eurochild (Юрочайлд).

Грантове на НМД от фондация ОУК

Сдружение "Национална мрежа за децата"

Child Abuse

$172,790

$2,599,207

2009

24 months (1 Jul 2009-30 Jun 2011)

$454,535

2011

37 months (1 Jul 2011-30 Jun 2014)

$59,663

2012

11 months (1 Dec 2012-30 Nov 2013)

$361,836

2014

23 months (1 Jul 2014-30.06.2016)

$1,150,178

2016

48 months (1 Jul 2016-30 Jun 2020)

$400,205

2017

35 months (1 Jan 2018-31 Dec 2020)

Спечелена обществена поръчка на Министерство на труда и социалната политика относно Провеждане на национално представително изследване на тема „Насилието в България“ заедно със сдружение Институт по социални дейности и практики и НМД чрез Алфа Рисърч ООД. Обща стойност: 221,025.00 лв.http://www.aop.bg/ng/form.php?mode=view&class=F03_2014&id=902045

НМД оперират предимно чрез свързани с тях НПО-та, а не директно. Заради това балансът на НМД реално изглежда по-слаб от този на Анимус.

ФОНДАЦИЯ „АСОЦИАЦИЯ АНИМУС“

29.06.2020г.

Експертен екип на РОД

1 https://nmd.bg/otmyanata-na-zakona-za-sotsialnite-uslugi-shte-pokazhe-otkaz-na-darzhavata-da-razviva-katchestvena-sotsialna-podkrepa/