/Поглед.инфо/ Дали по-далечният сценарий не е президентска република

1. Кабинет с третия мандат или нови избори - кое е по-вероятно? 2. Какво цели ИТН с обявяването на подкрепата си за Румен Радев за втори мандат президент? Тези въпроси “24 часа” зададе на политолога Слави Василев и социоложката от “Алфа рисърч” Геновева Петрова.

1. По-вероятно е третият мандат да бъде оползотворен, след като ИТН изтегли проектокабинета си. Виждаме, че партии, които в предишното НС отказваха да получат този трети мандат, сега по-явно или по-завоалирано отправят поглед към него. Затова според мен избори 2 в 1 наесен е по-малко вероятната хипотеза.

Смятам, че този трети мандат до голяма степен ще повтаря служебното правителство. Допускам, че ще има някои промени в него най-вече, за да може политическите партии, които го подкрепят, да имат аргументи пред собствените си избиратели. Така че конструкцията около служебното правителство с неговите приоритети и с някои промени най-вероятно ще бъде оползотворена.

Съдейки по политическите заявки до момента, този предстоящ кабинет няма да изкара пълен 4-годишен мандат. Но поне до началото на следващия президентски мандат, което е в края на януари следващата година, със сигурност ще работи, а е възможно и няколко месеца след това.

На кого ще бъде връчен третият мандат, се превръща в много любопитен момент. Но смятам, че президентът Радев по-скоро няма да го връчи на БСП, макар те първи да заявиха, че ще го подкрепят за следващия му мандат и че имат готовност да приемат третия мандат за съставяне на редовен кабинет. Причината да не го даде на БСП е, че това ще лиши останалите протестни партии от възможността да имат аргументи пред собствените си избиратели, което пък ще направи по-трудна подкрепата от тяхна страна.

Да обсъждаме дали обаче третият мандат ще бъде връчен на “Демократична България” или на “Изправи се БГ! Ние идваме!”, ще е спекулация. Всяка от двете политически сили би могла да бъде приемник на третия мандат и да предложи в преговори с останалите вариант на правителство. Нещо, за което те неведнъж през последните седмици говорят публично.

2. Макар категоричната заявка на ИТН да е достатъчно еднозначна, нека не изключваме възможността да се намерят аргументи да се събере достатъчно парламентарна подкрепа за кабинет с третия мандат. Такъв аргумент може да бъде президентът, за когото "Има такъв народ" заявиха своята подкрепа на президентските избори наесен. В този смисъл изявлението на Слави Трифонов може да бъде изтълкувано като валенции да се намери решение за сформиране на кабинет с третия мандат. Мисля обаче, че не само Трифонов дава знак за това, а и самият президент.

Става дума за политическо действие, което, разбира се, ще бъде мотивирано с голямата отговорност, която стои пред всички политически партии.

Случващото се в никакъв случай не повишава общественото доверие към парламента и към партии, на които хората са гласували доверие в тези избори. Но пък има възможност

да засили

различни

по-радикални

настроения

Едни избори 2 в 1 биха могли да произведат различен резултат, изкарвайки на повърхността и качвайки на политическата сцена по-радикални формации, които видяхме и в двата парламентарни вота тази година. Те съвсем не се ползват с незначителна подкрепа - да, тя засега е недостатъчна, за да бъдат представени в парламента, но едва ли може да бъде наречена незначителна. Т.е. трети парламентарен вот заедно с президентския наесен би превърнал във фактор политически формирования, които не просто се заявяват като антистатукво или като антисистемни, а са доста радикални по своите позиции и съответно не биха били от полза за възстановяването и стабилизирането на парламентарната демокрация.

Ще е чиста спекулация да се правят прогнози за евентуалния победител на тези избори. Процесът все още не е завършен, между завръзката и кулминацията сме, а трябва да изчакаме и развръзката, за да прогнозираме. В момента се залага на презумпции, че хората непременно одобряват едно или друго, но конкретни политически събития могат да предизвикат неочаквана за мнозина обществена реакция.

Всичко, което наблюдаваме сега, е относително ясно като конюнктурен сюжет. Но този процес има едно по-същинско измерение - има тенденция към плавна, систематична девалвация на ценността на парламентарната демокрация за сметка на

все по-често

лансираната

алтернатива на

президентско

управление

В момента партиите със своите случайни или не действия не помагат да се възстанови общественото доверие към парламентарната демокрация, дори и в 46-ия парламент да намерят консенсусна формула за третия мандат. Логично изглежда на хората да им се предложи друга, по-успешна в преодоляване и решаване на проблемите алтернатива и това е президентска република. Тази форма обаче в някои страни може да е успешна, но само там, където има силни партии. В политическа система, в която те са слаби, президентското управление не е демокрация, а се нарича по друг начин, най-често режим.

Дали ще стигнем до такава развръзка, все още не е ясно. Надявам се, че партиите ще бъдат достатъчно отговорни, за да не позволят подобно развитие. Но същностният въпрос е този и трябва да бъде наблюдаван.