/Поглед.инфо/ От септември влаковете до Калининград могат да спрат за втори път това лято, и то не само товарните, но и пътническите. Причината е, че литовската банка отказва да приема плащания за транзит. По-рано Литва блокира комуникациите с Калининград, позовавайки се на санкциите на ЕС. Тогава обаче въпросът беше решен на ниво Брюксел. Ще бъде ли възможно сега да се предотврати повторение на сухопътната блокада на Калининград?
Валерия Кигуолене, представител на Литовската банкова асоциация, каза в понеделник, че единствената финансова институция, през която досега са минавали плащанията за транзита на Калининград, замразява отношенията си с Русия. „Шяулайбанк“ спира операциите по разплащане с Русия в рубли от днес, а от 1 септември във всички валути. Клиентите са информирани за това предварително ”, заяви Кигуолене.
Плановете на „Шяулайбанк“ станаха известни в края на юли, а пресслужбата на регионалното правителство на Калининград в същото време предупреди, че прекратяването на дейността на банката с Русия може да доведе до спиране на транзита.
Все още не е ясно как ще действа Вилнюс след 1 септември, каза Дмитрий Лисков, ръководител на пресслужбата на правителството на Калининградска област. „От една страна, Европейската комисия също даде писмени обяснения и направи изявления в пресата, че плащането на Калининградския транзит през литовска банка не е нарушение на режима на санкции. И до средата на юни литовските банки - въпреки че по това време пакетите от санкции вече бяха в сила - работеха перфектно в нашия регион и никой в Европейския съюз не предяви претенции към тях “, припомни Лисков.
От друга страна, литовското правителство сега твърди, че не може да направи нищо и че задачата на руската страна е да намери начин да плати на литовските банки, каза източникът. Според ръководителя на пресслужбата във Вилнюс са заели странна позиция. „Всички възможни варианти за заплащане на транзита ни, които сега се търсят, системно, под измислени предлози, се отменят“, добавя той.
„Всъщност Литовската железница прави много добри пари от калининградския транзит. Но сега във Вилнюс ни казват: не искаме да приемаме плащания в рубли, няма да работим с такива и такива конкретни контрагенти, не можем да напуснем клоновете на литовските банки и в Калининградска област. Предлагаме им да работят през руска сметка, те отговарят: литовското законодателство не ни позволява да правим това. Ами, колеги, коригирайте законодателството си “, недоумява шефът на пресслужбата. Лисков обаче все пак е оптимист: „Сигурен съм, че все пак ще се намери някакъв механизъм“.
Икономистът Антон Любич също е оптимист, според него може да се намери компромисна схема на плащане - например чрез банки или компании в трети страни. „Това би било желанието на страните. Възможен е вариант, при който европейски компании, които имат дългове към Русия, ще плащат за транзитни операции с Калининградска област за сметка на дълга си. И тогава руските компании ще компенсират“, предполага Любич. При желание обаче литовските власти могат да спрат тази схема.
Струва си да припомним, че миналата седмица представителят на Европейската комисия Ариана Подеста заяви, че операциите на търговските банки за разплащания за калининградския товарен транзит по никакъв начин не нарушават режима на санкции. Според нея отказът да се приемат плащания за транзит е решение на конкретна банка, взето просто на базата на усещания за рискове, а не на изисквания на ЕС. Асоциацията на литовските банки каза, че литовските власти все пак трябва да одобрят държавни гаранции за транзитни плащания. Това ще предпази банките от съмнения за нарушаване на санкциите, наложени от Европейския съюз срещу Русия, смятат от асоциацията.
Междувременно руски дипломати вече настояха ръководството на Европейския съюз да се намеси в ситуацията.
„За да няма такива игрички, Европейският съюз може да си каже думата, докато Литва стои с протегната ръка, за да получи още един транш за своята русофобия“, каза Сергей Рябокон, руският шарж д’афер във Вилнюс.
Дипломатът подозира, че инициативата всъщност идва от литовските политици, а не изобщо от „Шяулайбанк“. „Така че сега банката им чука на вратата, за да им обяснят как да се държат“, заяви дипломатът. „Ние ги призовахме тогава и сега да се държат като възрастни, да не правят това, което правят сега“, допълва той.
Държавната дума е уверена, че Вилнюс действа не само със знанието, но и с одобрението на целия колективен Запад. „Русия трябва да отговори по-сурово на подобни удари, така че никой дори да не си помисли да се държи така спрямо нас“, настоя депутатът от Държавната дума, икономистът Михаил Делягин. „В този случай е необходимо напълно да се блокират всички икономически дейности, свързани с Литва, и да се ликвидира целия литовски бизнес. На наша територия все още го има, макар и не толкова много“, допълва той. Като следваща стъпка депутатът предложи пълно прекъсване на дипломатическите отношения с балтийската република.
„С действията си Литва провокира Русия към категорична реакция. Разбира се, военен отговор е неприемлив. В същото време трябва да се подготвим за пълно прекратяване на икономическите връзки с тази република. Това ще бъде своеобразна декларация за икономическа блокада“, каза Николай Межевич, президент на Руската асоциация за балтийски изследвания.
Експертът обаче предлага първо да се опитаме да започнем диалог с Брюксел по този въпрос. „Но въпросът е доколко е реалистично. Самата Литва едва ли ще се откаже от взетите решения, но Европейската комисия може да прояви известна твърдост и да принуди ръководството на републиката да направи това “, надява се експертът.
Брюксел няма да влезе в открит конфликт с Москва по този въпрос, убеден е Межевич. „ЕК има начини да влияе върху решенията на литовските власти, но те, както винаги, балансират на ръба. От една страна, те не искат да изпадат в пълноценен конфликт, а от друга страна се стремят да подкрепят Литва в нейната антируска дейност“, каза източникът.
През юни Вилнюс спря преминаването на стоки, включени в санкционните списъци на ЕС, които следваха от основната територия на Русия към анклава с камиони и с железопътен транспорт.
Москва нарече тези ограничения незаконни. Тогава шефът на европейската дипломация Жозеп Борел заяви, че ЕС няма да блокира анклава. ЕК посочи на Вилнюс, че железопътният транзит не трябва да подлежи на ограничения, при условие че се контролира по време на превоза. След това Вилнюс беше принуден да отмени забраната.
„Основният риск в тази ситуация е прекъсването на транзита не само на стоки, но и на пътници“, каза Александър Носович, калининградски политолог. „Ако Москва и Вилнюс не си сътрудничат финансово за Калининградския транзит, тогава де факто Русия ще остане без сухопътна комуникация със своя регион“, допълва той.
Оценявайки настроенията на жителите на анклава, политологът отбеляза: „Няма безредици и социално напрежение. Населението се надява на ръководството на федералното и регионалното ниво, че по някакъв начин ще решат проблема и на 1 септември транзитът към региона няма да бъде прекъснат“, отбеляза Носович. „Но дори транзитът да бъде прекъснат, това няма да е катастрофа за Калининград. Регионът от много години се подготвя за сценария на транспортна блокада по суша. Всички необходими мерки за съществуване в условия на пълна автономност от съседите бяха взети предварително“, заключва той.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com