/Поглед.инфо/ Предишното правителство агитира международните партньори да блокират българската кандидатура за поемане на председателството на "Три морета", подчертава директорът на Института за икономика и международни отношения

- Форумът "Три морета" чука на вратата, 12 държавни глави идват на 8 и 9 юли, точно преди изборите, при президента Румен Радев. Дали това събитие няма да повлияе на парламентарните избори, г-н Кючуков?
- Срещата на върха на Инициативата „Три морета“ е най-значимото международно събитие в България за годината, на което се очаква да присъстват държавните глави на 12 страни участнички плюс на две специално поканени държави. И би било изключително жалко, ако външната политика на страната и нейните международни интереси се интерпретират през партийна призма. Още по-странно би било да се твърди, че държавните ръководители на над дузина европейски страни са се договорили да предрешат парламентарните избори в България.

- В контекста на конфронтацията САЩ - Русия една такава инициатива какъв отзвук ще има - в страната и извън нея?
- Иницитивата „Три морета“ не е еднопластова. Тя има своя геополитическа компонента – на фона на ясно изразената амбиция за развитие на регионалното сътрудничество в Източна Европа. Самите държави участнички акцентират върху различни приоритети: докато за страните от Прибалтика, Полша и Румъния Инициативата предоставя преди всичко възможности за сътрудничеството в сферата на сигурността в условията на конфронтация с Русия (позиция, споделяна и от САЩ), то за централно и южноевопейските участнички приоритет има сътрудничеството в изграждането инфраструктурата и свързаността по вертикала север-юг в тази част на континента. Фактът, че Германия - страна, споделяща определени резерви спрямо Инициативата – ще участва на срещата в София подсказва, че постепенно изкристализира необходимия баланс, извеждащ на преден план регионалното сътрудничество.

- Къде стои България в този комплекс от въпроси?
- България не можеше да си позволи да не участва в „Три морета“. Първо, защото това би я оставило извън един широк формат на регионално сътрудничество. Второ, защото тя има силен интерес от развитието на инфраструктурата в Източна Европа. Трето, тъй като ако искаш да извлечеш ползи за себе си от един многостранен проект, то ти би трябвало да си част от него, а не той да те заобикаля – включително и като влияеш върху решенията отвътре съобразно националните интереси, а не просто критикуваш отвън. Впрочем, можем да отбележим нещо достатъчно рядко като явление в българската външна политика през последните десет години: България лансира свои предложения в международен формат. При това достатъчно интересни. На първо място – поканването на Гърция за участие в срещата в София. Това отваря излаз на Инициативата към един изключително важен район – на Егейско море, включително и за реализация на инфраструктурни проекти между Балтика и Средиземноморието. Нещо повече, превръщането на „триморието“ в „четириморие“ в значителна степен променя геополитическата оптика на Инициативата. Второ, с предложението за интелигентната свързаност, т.е. за създаването на регионална мрежа от образователни, иновативни, научно-изследователски организации в региона, привлякло вниманието на някои от най-крупните дигитални корпорации в света.

- Ставаме ли фронтова държава срещу Русия?
- Конфронтацията между Запада и Русия е факт, нещо повече – тя ескалира. Но тя минава по линията НАТО-Русия и българските ангажименти за сигурността са към НАТО, а не към инициативата „Три морета“. Най-малко по няколко причини: „Три морета“ е инициатива, а не организация; в нея се участва, а не се членува; респективно няма правно ангажиращи задължения. И ако България има притеснения от засилването на конфронтацията с Русия – а мисля, че за това има всички основания – тя трябва да артикулира тази позиция в рамките в НАТО и да се опитва да аргументира промяна на общия подход към диалог, де-ескалация на напрежението и възвръщане на поне минимално ниво на взаимно доверие с Русия.

- Президентът Румен Радев ще извлече ли дивиденти от това събитие и какви? А негативи?
- Интригата около българското председателство на Инициативата е изцяло вътрешнополитическа и бе създадена от нежеланието на предишния кабинет това да се случи при сегашния български президент. Което представи държавата в една не особено уютна ситуация, когато правителството агитира международните партньори да блокират българската кандидатура за поемане на председателството. Външната политика на страната би следвало да бъде национална, а да не обслужва тяснопартийни интереси. Дивидентите, т.е. международното признание, е на първо място за България. Което не означава, че няма да има вътрешнополитически опити за превръщане на един национален позитив в персонален негатив за президента.

- Държавният департамент на САЩ излезе с нов критичен доклад за България. Какво означава това?
- Това е ежегоден доклад на САЩ за състоянието с трафика на хора по света. Той не е специално посветен на България, а прави преглед на тенденциите и проблемите в тази сфера. И независимо, че това е национален американски документ, констатациите за липсата на прогрес по много направление от страна на България не могат да не притесняват.

- Търсен ли е предизборен ефект или просто така се е паднало във времето?
- Подобно тълкувание би било безоснователно. Това е доклад за всички държави и съобразяването с вътрешнополитическия календар на всяка една от тях е практически невъзможно. А да се предполага, че САЩ са съобразили публикацията единствено с българските избори, би било израз на прекалено високо самомнение. Съвършено различна е ситуацията с доклада и санкциите по Закона Магнитски. Това беше документ, касаещ единствено България, и там няма основания да смятаме, че във Вашингтон са проспали провеждането на парламентарните избори у нас. И въпреки, че наложените санкции са национални, американски и са следствие от политическо решение, а не от съдебна процедура, те намериха дълбок и съдържаха ясен политически сигнал, разпознат в българското общество. За разлика от предишния подобен случай със съдия Миталов, който в най-добрия случай бе посрещнат с недоумение в България.

- Защо не бе публикуван ежегодния доклад на Брюксел по наблюдение и контрол? За Румъния беше обнародван, а за България - не.
- Следва да се отбележи, че публикацията на поредния доклад еднозначно опровергава чисто пропагандната теза на предишното правителство, че с изготвянето на общ доклад за върховенството на закона за всички 27 страни членки на ЕС мониторингът върху България и Румъния отпада. Напротив, той става двоен: и общия за всички, и отделния за двете страни. А единственото логично обяснение защо беше публикуван само докладът за Румъния (при това един от най-позитивните за последните години), а този за България бе отложен са предстоящите избори в България – за да не се приеме като намеса в изборите и да се превърне в поредния удар срещу ГЕРБ (нещо, което Европейската народна партия би искала да предотврати). Няма никакви индикации, на фона на американските санкции по Закона Магнитски, да се очаква положителен доклад на ЕК за България. Нещо повече, от Брюксел дори вече се зачуват гласове за отпадането на механизма за Румъния, но запазването му за България.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели