/Поглед.инфо/ „Слепец ще те води по правия друм
и може би тъй ще се случи,
че някой глупак ще те учи на ум,
клеветник на чест ще те учи.”
Георги Джагаров
Много се говори напоследък за словоизлиянията на политиците. И има защо – техните изказвания са смесица от манипулации и словесна посредственост, гарнирана с нескопосани опити за оригиналничене. За трета година публикуваме изразните недомислици на политици и магистрати. И, съдейки по производителността на последните, едва ли ще е краят. Ето някои от най-характерните полит-шедьоври за изминаващата година.
На годишната среща на бизнеса с правителството, посветена на пътя на България към еврозоната и ефектите върху икономиката (през януари т.г.), премиер-министърът предупреди, че с влизането на страната ни в Единния банков съюз „ще има стабилна банкова система” и няма да ни сполети това, което „се е случило при последното правителство на БСП” (по времето на кабинета "Орешарски" фалира Корпоративна търговска банка). По този начин премиерът внушава, че виновна за фалита на КТБ е БСП!? Обаче пропуска да отбележи, че малко преди това неговото управление я направи банка на годината. Както и че КТБ печели наградата за най-добре представила се банка в категорията „Динамика на развитието” за 2010, 2011 и 2012 години – всичките в периода на първото управление на Борисов.
Доста глупости се изговориха от политици и магистрати по повод на
„хакването” на данните на НАП.
Финансовият министър Горанов пусна в ефира „мисълта”, че ако хакерът бил добросъвестен, трябвало да дойде в Министерството на финансите или в НАП и да каже: „много сте тъпи, пробих ви защитата, вземете си я оправете!”. Сериозно? Как пък не се е сетил така да го стори! А бъдещият (тогава) главен прокурор Иван Гешев разви тезата, че хакерската атака представлявала "активно мероприятие" (срещу държавата). Интересно какво разбира г-н Гешев под "активно мероприятие" – някой да е чувал за "пасивни" мероприятия? Ето какво пише в тълковния речник на БАН: „АКТИВЕН – който живо, енергично извършва някаква дейност, деен”. „МЕРОПРИЯТИЕ – организационно действие или дейност, мерки, програма за осъществяване на нещо”. Разсъждавайки логично, "активно мероприятие" се дефинира като „дейна дейност”, т.е. налице е формена тавтология. Оригиналниченето в изразяването не може да компенсира използването на нелепи словосъчетания.
В интервю по Националното радио през юли министърът на образованието Красимир Вълчев се опита да защити
пренаписването на учебниците по история
с цел осветляване на „комунистическия” ни период. В своята кратка 7-8 минутна аргументация той 5 пъти (!) повтори фразата „цивилизационен избор” и 3 пъти как това (бъдещата ревизия на учебниците) „да се случи”, веднъж дори, че „трябва да се случи”. По същество изразът „трябва да се случи” е оксиморон (съчетаване на логически изключващи се думи). „Трябва” предполага наличие на човешка воля и усилие за извършване на някаква дейност, докато глаголът "случва се", имащ същия корен със съществителното „случайност”, означава осъществяване на случайно явление, което е непредсказуемо и неконтролируемо. Т.е. няма как да форсираш "случването" на събитие, което те сполетява неочаквано и върху което нямаш възможност да въздействаш. Изпълнено с клишета изказване, поради което и крайно неубедително. Цитирам извадка от наш ежедневник: "Образователният министър ... разви теорията, че осъждането на тоталитарните режими в учебниците по история не е политическа цензура, а цивилизационен избор. Който българите сами били направили.". Оп-па – ето я ключовата фраза: "българите сами направили"! Сами ли, г-н Министър? Да си спомняте да е имало референдум по темата? И кой е "цивилизационният избор" – осъждането на периода, който мнозина като Вас некоректно именуват "комунизъм" (нямало е такъв строй не само у нас, но и по света!), членството ни в Евросъюза или това в НАТО? По никой от тези въпроси не се проведе всенароден плебисцит. Тогава за какъв "избор" говорите? И какво значи за Вас "цивилизационен"? Интересно, министъра на образованието кой да го образова?
А министърът на икономиката Емил Караниколов опонира на Президента на републиката така: „При сделката с Ф-16 ще получим това, което сме искали… В Министерството на икономиката не разбираме от самолети и вярваме на военните…”. В стила на министъра може да му се отговори, че и ние (широката публика) не разбираме от самолети, но точно Президентът разбира. И ние вярваме на него, а не на военните. И едва ли може да се нарече добър договор, в който плащаш всичко предварително и накуп, а продуктът дори не е произведен. И в който едната страна (американската) има правото едностранно да променя клаузите (?), а другата (България) – няма такова. При това за обща сума от 2 милиардалева!? По-нататък министърът разви идеята, че „с времето ремонтите на изтребителите ще се извършват от български фирми, което означава развитие на икономиката ни – как Президентът не го разбира?”. По тази логика да си закупим и космическа совалка, г-н Министър, тогава направо ще "излетим" (в прекия и в преносния смисъл) икономически! И ще си я ремонтираме в някой от ликвидираните ни през прехода заводи, например в ЗЗУ Стара Загора, тъкмо ще го реанимираме. А „шатъла” ще даваме под наем за космически изстрелвания на електромобили и друга техника на Илон Мъск, например.
Разпространено модно клише в медиите напоследък стана изразът "няма драма". Навлиза стремително в папагалския речник на псевдо-елита и се изпразва от смисъл като всяко изразно клише при честа и неудачна употреба. Един министерски чиновник обясняваше на публиката по националното радио как "нямало драма" в разпределението на държавните партийни субсидии за получените гласове от последните парламентарни избори и партиите, неправомерно взели 6 милиона лева от недействителните и неподкрепящите ги гласове, щели да върнат парите в бюджета. Не се разбра за кого е "драмата" (за избирателите или за бенефициентите?), но определено стана ясно, че ако "няма драма", то има измама. И то нагла, на държавно ниво!
Приемането на Бюджета за 2020 г. (на първо четене) също бе съпроводено от словесни проблясъци. Водачът на парламентарна група „Воля” Веселин Марешки нарече
бюджета „инерционен, донякъде догонващ, но не и изпреварващ”.
Неудачен опит за оригиналничене на Марешки с използването на кинематични понятия. Във физиката инерцията се дефинира като свойство на движещото се тяло да запазва първоначалното си състояние на равномерно движение, докато някаква външна сила не промени това му състояние. Или, бидейки „инерционен”, бюджетът няма как да бъде и „догонващ”, защото тогава трябва да получи допълнително ускорение (за да догонва), т.е. престава да бъде в равномерно движение. Логически нонсенс. В допълнение, Марешки не казва какво трябва да се „догонва” или „изпреварва”. Очевидно на депутата му липсват базови училищни познания.
По повод призива на Лозан Панов да се разследват премиерът и главният прокурор за търговия с влияние върху членове на ВСС, народният представител от ГЕРБ Георги Марков изригна по време на парламентарния избор на Сотир Цацаров за председател на антикорупционната комисия: „Как така ще си позволява председателят на ВКС да казва, че ще разследва премиер ... Кой си ти, бе, господинчо?”. Арогантно, недемократично и невярно изказване на съдията – Л. Панов няма да разследва, той се обърна публично към разследващите органи. Нека напомним, че даже американският президент в момента е в процедура за отстраняване от длъжност – след като Тръмп може да бъде разследван, защо да не може някакъв балкански премиер? Нали управниците ни се опитват да следват американския демократичен модел!?
Като споменахме премиера, нека завършим с него. На упрека на Владимир Путин, че страната ни умишлено бави реализирането на газопровода "Турски поток", Борисов отговори така: „Чисто политически не им е приятно, че
България е толкова лоялен и силен член на НАТО и на ЕС”.
„Силен” съюзник едва ли може да се нарече страна, чието население е едно от най-бедните в Евросъюза (на първо място сме по риск от бедност в ЕС по последни данни на „Евростат”). Във военно отношение авиацията и флота ни са в плачевно състояние – трийсетина бойни самолета, 2 фрегати втора ръка и няколко спомагателни бойни кораба, с около 30 хиляди военнослужещи. (За сравнение, през членството ни във Варшавския договор страната ни е имала 150-200 хилядна армия, 5 танкови бригади и 300 бойни самолета, корабен парк от 105 единици, сред които 3 подводници, 3 фрегати и два дивизиона ракетни и торпедни катери.) Колкото до „лоялен” съюзник – това не е комплимент за управлението, защото да бъдеш лоялен към други държави, значи да пренебрегваш интересите на собствената си страна. А геополитическите амбиции на страните съюзници са много и различни и едва ли съвпадат с тези на България – като се почне от хегемона в НАТО САЩ и се свърши с нашите Балкански съседи. На което сме и свидетели в последните действия на американската администрация спрямо газопровода. Тъй че лоялността към икономически или военни съюзи с други страни не е достойнство за един държавник пред родината му. А премиерът завърши фразата си така: „Средно по 5 км на ден строим (от газопровода).” Потвърди го и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Което, въпреки авторитетните министерски изказвания, не звучи достоверно, защото при тази скорост 474-километровото трасе ще се изгради за 95 дни (без почивните), а не за 615 календарни, както е предвидено по план. Така си говорят властимащите…
Не за пръв път анализираме политическото говорене. И, определено, няма да е за последен. Защото, когато претендираш да си „елит” на нацията, трябва да можеш и да го защитиш. Но това рядко се удава на псевдо-лидери.