/Поглед.инфо/ Внимателното прослушване и прочитане на множеството изявления, слова, интервюта, документи и т.н. на управляващата тройно-четворна коалиция разкрива страхът на управляващите от достигането на истината до избирателите за състоянието на страната, процесите в обществото и политическите цели и боричкания във властта. За прикриване на истината често пъти демагогски се използват редица многократно повтаряни чрез послушните средства за масова дезинформация шаблонни послания (внушения), наричани често пъти мантри.
Мантрата е набор от думи, изречения, които са предназначени за населението и имат социално-психологическо, социално-икономическо, политическо, духовно-културно и/или религиозно въздействие. По същество това са целенасочено щампирани внушения върху избирателите, заставящи отделните хора да възприемат безкритично определени твърдения, твърде често служещи за оправдание на някои конформистки действия на политиците. В близкото политическо минало на България тези твърдения-внушения, адресирани до избирателите, бяха неправилно определяни като опорки – почти нищо не значещ термин.
Заслужава си да се спрем на някои от мантрите на политическите ръководители на партиите, съставящи тройно-четворната коалиция.
На първо място е мантрата за държавността, използвана при формиране на хлъзгаво очертаната коалиция (съглашение за съвместно управление). Малко преди скандалното поведение на лидера на мандатоносителската партия един лидер на БСП твърдеше, че „това управление работи, защото участващите в него дадоха път на държавността, на държавническото мислене, оставихме на заден план теснопартийните интереси. Това управление няма алтернатива“. След авторитарната монотирада на лидера на ГЕРБ-СДС Б. Борисов друг споразуменски лидер (не участващ пряко във властта) изрече: „трябва в дългосрочен план да гарантираме стабилност на държавата“. А мандатоносителят, останал на шесто място в изборите за общински съветници в Пазарджик, зае точно обратната позиция. Тези коалиционни (споразуменски) ръководители явно не знаеха как да оправдаят своя конформизъм и нагаждане към силния.
Откакто в политиката и в условията на либералната демокрация съществуват партиите е ясно, че те изразяват и защитават интересите на част от населението на страната. Самата дума „партия“ произхожда от френската дума „parte“, означаваща „част“. В повечето случаи управляващите партии в публичната пропаганда и обществена информация представят своята дейност като „грижа за хората“ (ДПС „Ново начало“ Д. Пеевски). В исторически план този поход („грижа за нацията“) е характерен за партията на Мусолини (1925 г.) – държавата е всичко, хората са придатък на държавата. В политологията е възприето, че държавността е „държавна организация“, система на „държавно устройство“ и „политически режим“ – бил той монархически, републикански, либерален, социалистически, ислямскофундаменталистки и т.н. Дръжавността предполага такова развитие на държавата, че почти цялото население да повишава своя жизнен статус. В България н настоящия период от нейното развитие това го няма. Сега в нашата страна терминът „държавност“ се използва като параван за прикритие на отказа от изразяване и защита на интересите на избирателите на определена партия, конкретно на група леви партии. В случая това е отказ от защита на интересите на трудовите хора, на бедните и защита с предимство на интересите на бизнеса (богатите и свръхбогатите, буржоата, капиталистите, чорбаджиите) и тяхното по-нататъшно обогатяване.
Втората мантра, защитаваща егоистичните интереси на богатите и техните партии в Народното събрание е т. нар. „стабилност на управлението“, което било „гаранция за развитието“ (изявление на министър-председателя). Оправдание за използването на това твърдение-внушение е честата смяна в близкото минало на министерските съвети, поради често провежданите парламентарни избори. В този случай се забравя, че държавната стабилност означава способността на държавата да функционира без да изменя своята държавна структура и държавни институции и да съхранява съществуващият начин на действие и състояние продължително време. Следователно „стабилността“ на държавната система пряко означава отказ от всякакви същностни реформи, от разрешаването на всякакви проблеми. Ако нещо различно се прави, то не трябва да засяга същността на държавната власт. В България има див капитализъм, противоречащ на европейските практики и той трябва да се запази на всяка цена – това е главната цел на настоящите мантри. Стабилността на властта на практика означава поддържане на стабилна бедност на над две трети от населението и умножаване на богатството на 4-5% от хората в страната. Такъв подход е в пряк интерес на олигархията и мутрите, инфилтрирали се в държавния организъм. Българското общество е болно и му трябва лечение, което да се опира на ценностите и принципите за справедливост, равенство, солидарност, миролюбие, свобода, демокрация, патриотизъм и т.н.
Третата мантра е тази за „политическото безвремие“ в периода след 2020 г. Това ни се представя като твърдение, че държавата, държавните институции са били извън времето, че в държавата нищо не се е правило и животът е спрял. Забравя се, че държавата са хората, които живеят в територията на страната в нейните държавни граници. Хората са живели през този период със своите щастливи и мрачни моменти, огромната част от тях са се трудили и решавали свои лични, семейни и групови проблеми. Безвремието е само за Бойко Борисов, който през този период, независимо от голямото му желание и свръхвластово его, не бе министър-председател, ама много силно му се иска да е такъв. В това време, определяно като „безвремие“ се родиха десетки хиляди млади българи, други се разделиха със своя живот, но повечето хора живяха в дълбока бедност, не в „безвремие“. За тях този период (времето) бе трудно и жестоко. Те изпитаха на гърба си новия капитализъм, изпитаха как все по-алчния „свободен пазар“ им бърка дълбоко в продънените джобове. Хората на труда не живеят извън времето и пространството. Те водят ежедневна борба за своето съществуване, борба за по-високо жизнено равнище, за достоен човешки живот. Самата мантра е малко лъжовна. В тъй нареченото безвремие от 16 септември 2021 г. до 20 октомври 2025 г. (общо 1654 дни) в коалиция (сглобка) или като партийно служебно правителство (двете на Главчев, разбирай на ГЕРБ и ДПС) ГЕРБ-СДС е бил във властта 899 дни, служебните правителства на Радев (двете на Янев и двете на Донев) са осъществявали властови функции 523 дни. А подгласниците на ГЕРБ-СДС в сегашното правителство (БСП-ОЛ и ИТН) са били във властта по 541 дни. ПП-ДБ са били във властта 540 дни. За какво безвремие става дума, когато през 1131 дни във властта са били ГЕРБ-СДС самостоятелно или в коалиция, а БСП и ИТН са били само в коалиция. Дали тези партии оценяват негативно своята властова дейност? Нали Иван Иванов и Караджов са били по два пъти министри през това „безвремие“!
Четвъртата мантра, формулирана като твърдение и внушение е позицията, че „не гледаме назад в миналото“, т.е. всеобщото: „било, каквото било, отсега нататък ще е както си беше“ или образно казано „кой каквото откраднал, откраднал, нас ни интересува само бъдещето“. Тази мантра е опрощаване на всички грехове на почти петнадесетгодишното управление на ГЕРБ и ГЕРБ-СДС. Това е блестящ израз на безотговорността. Досега безотговорността бе колективна – няма осъден политик, има колективна безотговорност на всички равнища – общинско, областно, национално. Партиите и политиците на власт не са църква да опрощават греховете на престъпниците, управлявали държавата в интерес на богаташите.
Петата мантра – „това правителство няма алтернатива“, т.е. тройно-четворната коалиция нямала била алтернатива! Това е самоизмама или демагогия, или пък и двете заедно. Изходът бил само един – да се узакони четворната коалиция с ръководната роля на ДПС „Ново начало“, начело с вездесъщия Д.П. В живота и функционирането на държавите има безброй алтернативни възможности за развитие на обществото и дейността на ръководните държавни органи и институции. Безалтернативна е само смъртта, която все някога настъпва. Този който е на власт не вижда алтернатива в опозицията и в другите, които не са в Народното събрание. А българският народ все търси алтернатива в някой нов месия, спасител, който „да ни оправи“ за 800 или повече, или пък за по-малко дни.
Народът чака алтернатива на безчовечния фундаменталистки неолиберален капиталистически модел на развитие на обществото и решаване проблемите на хората. В България след 10 ноември 1989 г. на власт са само правителства, които прокарват само крайно дясна политика в интерес на частния капитал и мутроолигархията. Народът не вярва на политиците, които преди изборите пишат предизборни платформи с до 100 точки, които на власт не се реализират. Алтернатива има ново правителство, което да постави за решаване в дневния си ред конкретните проблеми на живия живот на обикновените трудови хора, а не олигархическия капитал и мутренското богатство и власт. Хората не гласуват защото не виждат истинската лява, народна алтернатива в нароилите се стотици нови и стари партии.
Шестата мантра е, че страната трябва да има „предсказуемо управление“. Това „предсказуемо управление“ е следването на т.нар. „евроатлантически ценности“ и предписанията на огромната Брюкселска администрация или по израза на Б.Б – „както каже г-жа Меркел“. Това е линията на ГЕРБ-СДС, ДПС „Ново начало“, ПП-ДБ и бизнес проекта ИТН (т.е. И Тъй Нататък). „Предсказуемото управление“ следва начертаните преди него политически стратегии и цели. Всъщност предсказуемо управление е когато леви партии защитават леви политики, а десни партии провеждат десни политики. Тройно-четворната коалиция е своеобразна политическа амалгама или политически миш-маш, при което левите партии от БСП-ОЛ са в подчинено положение и те винаги чакат позицията на мандатоносителя, който по съвместителство е мутролигархическа партия. Това вижда и чувства значителната част от българския народ и в крайна сметка това се отразява отрицателно в общественото мнение и се мултиплицира в отказ от гласуване.
С всички тези мантри по същество се прави опит да се заблуждава хората, да се променя общественото мнение и те служат като своеобразен „смокинов лист“ за прикритие голотата на колаборацията на левите с десните. Не може да строиш капитализма (демократично общество!) и хората да те смятат за социалист. Не може да участваш в политически действия, за които 90% от членовете на собствената ти партия са против и да искаш да гласуват за теб. Не може да пренебрегваш националните интереси и да поддържаш неолибералните действия на „Хунтата Фон дер Лайен“, на западноевропейските военолюбци, които искат да воюват с Русия чрез народите от Източна Европа.
Настоящият период за България е критичен. Страната е в дълбока всеобхватна криза. Икономическата криза е с почти над две години непрекъснат спад на промишленото производство, минималното селскостопанско производство, масово развита сива икономика, огромен износ на национален капитал, растяща инфлация и тотално и бързо нарастващи цени, независимо от усилията на НСИ да твърди, че инфлацията е незначителна. Хората на джоба си вярват, не на статистиката. Страната е в демографска катастрофа, огромна бедност и нищета, грамадна емиграция и бързо намаляване на броя на населението (депопулация). Но България се въоръжава и участва във всякакви военни начинания на НАТО, ЕС и Тръмп и най-вече с нелетящи американски самолети, без силна българска армия и с новостроящи се чужди военни бази в страната (Кабиле).
В подобна криза и при подобни разногласия под влияние на егото на двамата с „Главно Д“ следва участващите в тройно-четворната коалиция да се вслушват в ръмжащото обществено мнение против тази пагубна за народа власт. Необходима е коренна промяна в политическия курс и преминаване от колаборация с десните към изразяване и защита на власт и в опозиция на интересите на трудовите хора и бедните.