В рамките на предишни и сегашни разговори, дискусии и прокламации от различни представители на предишни и текущи управленски гарнитури, широко и гръмко разпространявани в официозните средства за масова информация, е заявявано, че „България е щастлива да бъде член на най-могъщия военен блок в историята на човечеството“. Така, видите ли, са гарантирани нейната независимост, просперитет, териториална цялост и сигурност. При което най-категорично се утвърждава, че е нямало преди, няма сега и няма да има в бъдеще алтернатива на членството ни в НАТО.
Но зад фалша на тези високопарни приказки просветва съвсем друга реалност. Още от самото начало след сюблимната дата 10 ноември 1989 г. въпреки прекратяването на Варшавския договор на 1 юли 1991 г. под натиска на САЩ и НАТО е започнат разгромен процес. Процес на рязко съкращаване на българските въоръжени сили, на масово и безвъзвратно унищожаване на ракети, самолети, танкове, артилерия, а също така разрушаване най-вече на високотехнологичните сектори на военно-промишления комплекс на Родината ни.
Българските партийно-политически „елити“ в угода на НАТО вкараха страната ни в различни западни агресивни схеми като войната срещу Югославия през 1999 г., инвазията в Афганистан(2001 г. и нататък), в „коалицията на желаещите“ предвид войната против Ирак през 2003 г. Всичко това за да се „заслужи доверието за членство в НАТО“, което стана факт през 2004 г. Вече като член на Северноатлантическия пакт нашата държава регистрира безславно участие в интервенцията срещу Либия през 2011 г.
Всички тези участия нанасяха удари върху националните интереси на Родината ни, тъй като по един или друг начин влошаваха отношенияга ни със съседна страна или с такива, с които сме имали повече или по-малко тесни връзки. Няма да говорим за т.нар. „просперитет“, който ни донесе „дружбата“ с НАТО, САЩ и Запада въобще. В резултат на тази „дружба“ България се деиндустриализира, деаграризира, деинтелектуализира и изпадна в тежка социо-демографска катастрофа, застрашаваща с изчезване българската нация и държава.
През цялото това време наблюдаваме намаляване на способностите на българските въоръжени сили за поддръжка на сигурността на Отечеството ни. Въпреки надутите приказки, че САЩ и България са стратегически партньори страната ни на два пъти плаща за изтребители F-16, от които досега нищо не е доставено. Но няма никакви компенсации за забавянето. Сега се купуват за непомерно висока сума морално остарели бронетранспортьори непригодени към изискванията за съвременни бойни действия. Казано с други думи имаме съмнение, че нашият „стратегически партньор“ съзнателно подбива формирането на нашите способности за защита на България, като ни поставя в зависимост от разполагането на наша територия на сили на САЩ и НАТО.
На територията на Родината ни са разположени четири т.нар. „съвместни бази“. Както съобщават самите американци, например, „полигонът в Ново село се използва за тестване на биологическо и химическо оръжие, стрелба с танкове и разузнаватели тренировъчни учения. Включително за тестване на ядрено оръжие./вж. www.cobases.com/. Дали тези бази допринасят за сигурността на България, питаме ние?
Във връзка с развитието на конфликта в Украйна България по линия на НАТО е включена в доставката на летално оръжие за режима в Киев, като по този начин Родината ни е превърната в прифронтова държава. Междувременно САЩ обявиха Черно море за зона на стратегическите си интереси. Висши политически и военни лица от страни-членки на Северноатлантическия пакт заявяват за необходимостта от пряко включване на НАТО във военните действия срещу Русия. При това нерядко се намеква, че това евентуално предполага най-вече участието на страни от Източна Европа, сред които се споменава и България.
Фактически опасността от превръщането на Татковината ни във фронтова държава нараства многократно. Развитието на събитията по такъв сценарий грози България с пълно или частично унищожение. Подобна ситуация свидетелства, че участието на Отечеството ни в НАТО не само не създава сигурност, но точно обратното – лишава България от сигурност.
Официалното твърдение, че НАТО няма алтернатива е токсично твърдение. На същото има верен позитивен отговор: България да стане Зона на мира и Брод за мир. Трябва да се прекрати членството ни в НАТО или най-малко като първа стъпка да се излезе от военната организация на Северноатлантическия пакт.
Страната ни официално да се обърне към петте държави постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, към Генералната асамблея на ООН, към съседните страни на България, към ЕС и други страни с предложение да ѝ бъде признат статут на ЗОНА НА МИРА. Ще изброим някои примерни точки, които да гарантират този статут:
На територията на страната не могат да бъдат разполагани чужди военни съоръжения/бази, центрове и други/, които въпреки волята на София да провокират конфликт. Страната ни се задължава да не бъде източник на агресивни действия и заплаха за мира. Това задължение е отговор, че на нея се гарантира статута на Зона на мира. Съответно спрямо България никой не осъществява агресия от каквото и да е естество.
България да се превърне в източник за мирни инициативи и площадка за провеждане на преговори във връзка с разрешаване на различни конфликти, т.е. превръщането ѝ в Брод за мир.
Призоваваме всички български граждани да подкрепят жизненоважната за България инициатива: „Не на НАТО“! „Да на България „Зона на мира“!!!
Български Национален Съвет за мир
Сдружение „Брод за България“
Сдружение „Справедлива България“
Сдружение „Ляв поглед“
Сдружение „ Жени и майки за мир“
Обществен съвет „Войни за мир“
Сдружение „Ветерани на труда за мир“
Антифашистки форум-България
