България

Нова сграда за Националната библиотека: Проф. Стоян Денчев с радикално предложение

/Поглед.инфо/ Проф. Стоян Денчев разбива дългогодишни политически митове за „сарайските“ обвързаности на УниБИТ, докато поставя фундаменталния въпрос за оцеляването на българската културна идентичност. Речта му е остър анализ на институционалния разпад и призив за изграждане на нова Национална библиотека.

Проф. Стоян Денчев 14132 прочитания
Нова сграда за Националната библиотека: Проф. Стоян Денчев с радикално предложение
РЕЧ НА ВИДНИЯ БЪЛГАРСКИ ОБЩЕСТВЕНИК ПРОФ. СТОЯН ДЕНЧЕВ ДН, ПО СЛУЧАЙ ЧЕСТВАНЕ НА 11 МАЙ - ДЕНЯТ НА СВ. БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ, ДЕНЯТ НА БИБЛИОТЕКАРИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ РАБОТНИЦИ В БЪЛГАРИЯ

Уважаема доц. Иванова, Директор на НБКМ,
Уважаеми народни представители,
Уважаема проф. Петева, Ректор на УниБИТ,

Като създател и дългогодишен Ректор на УниБИТ се чувствам особено щастлив, в този момент и в този ден, денят на Св. Братя Кирил и Методий, денят на библиотекарите и информационните работници в България!

Сигурно си спомняте, че преди няколко години се разпространяваше една откровена глупост, че УниБИТ е „библиотекарко – сарайската групировка“ и че Университета се управлява от г-н Доган направо от неговите сараи. Нямам думи с които бих желал да опровергавам това безумие. Още повече тогава се твърдеше, че аз и г-н Доган сме били „библиотекарите“ на България.

Вярно е, че аз повече от 16 години ръководех тази уникална образователна и научна институция, но никога не съм имал претенциите да бъда библиотекар и то на България, а камо ли пък г-н Доган, който надали знае къде е входа на нашия Университет!

Библиотекарят на България винаги е бил и ще бъде директорът на националната библиотека! В момента тази висока длъжност се заема от доц. д-р Калина Иванова. Моля за аплодисменти за г-жа Иванова!

Във връзка с горното ще ви дам някои примери: Спомням си , че в края на 90-те години на миналия век водих делегация от български общественици до САЩ, в която беше и г-н Иван Григоров, председател на Върховния съд на България. Заедно посетихме Вашингтон и особено силно впечатление ми направиха срещите с двама представители на американското общество - единият беше Върховния съдия на САЩ г-н William Rehnquist, а другият беше директорът на Конгресната библиотека г-н James Billington, който е директор от 1985 до 2015 г.

И двамата са назначени след решения на двете камари на Американската законодателна власт – Конгреса и Сената. Те се ползваха с неимоверно голямо уважение. „Докосването“ до тях, беше все едно докосване до Бог.

След 2015 г. директор на Конгресната библиотека (както американците го наричат -Librarian of Congress) стана г-жа Carla Hayden, първата жена афроамериканка на този пост. За съжаление тя беше уволнена миналата година на 8 май от новия/стар президент на САЩ г-н Д. Тръмп, който назначи г-н Todd Blanche - зам. Главен прокурор на САЩ и негов личен адвокат за директор на Конгресната библиотека. Това беше непремислен акт, който предизвика огромен скандал в американското общество.и е предмет на съдебен спор. Никой, освен администрацията на Белия дом не признава този директор на Конгресната библиотека.

В настоящия момент изпълняващ функциите на директор на тази високо уважавана институция е и бившият зам. директор на г-жа Carla Hayden, г-н Robert Newlen.

Разказах ви за тези имена, които стоят в основата на знанието и културата на една велика нация, за да подчертая тяхната роля за запазването на нейната културна и национална идентичност.

По същия начин бих могъл да ви разкажа няколко думи и за Френските библиотеки „Richelieu“ и „Mitterrand“ Повечето от вас са ходили в Париж и сигурно са посетили или знаят нещо за библиотеката „Mitterrand“, която представлява един голям стадион с 4 сгради на четирите му ъгъла, в които по един или друг начин се съхранява достойнството на Франция, от гледна точка на запазване на нейната културна идентичност. Такава е и по старата, но великолепна като скулптурна композиция библиотека „Richelieu“.

Същото може да се каже за китайската народна библиотека, за Bodleian Library във Великобритания, за чешката национална библиотека, за библиотеката на Сорбоната.

А защо не и за руските библиотеки? Още през 1417 г. Петър I създава библиотеката на Руската академия на науките (РАН) в Санкт Петербург, която е имала неимоверни директори. Зная например, че г-жа Искра Михайлова се познава с дългогодишни директор на библиотеката на РАН проф. Леонтиев, Аз, а и много мои колеги се имахме много добри и ползотворни контакти с проф. Гениева, една изключителна личност, дългогодишна директорка на Библиотеката за чуждестранна литература в Москва, която представлява нещо като второ Министерство на културата на Русия.

Нека да се върнем към нашата национална библиотека! Аз с радост и гордост си спомням имената на по-новото поколение директори на библиотеката – проф. Кирил Топалов, проф. Боряна Христова, проф. Красимира Александрова и сега доц. Калина Иванова. Искам да ви кажа, че ние библиотечните работници в България сме членове на Българската библиотечна и информационна асоциация с председател Калина Иванова, но наред с това ние от УниБИТ участваме в всички световни библиотечни организации, такива като IFLA, LIBER и EBLIDA които имат значителна роля и значение за развитието на библиотечното и информационно дело в света.

Освен това искам да Ви уведомя, че от нашия университет повече от 10 човека сме членове на Американската библиотечна асоциация (ALA) и всяка година и аз и проф. Петева изпращаме колеги за участие в конгресите на тази асоциация.

Тази година конгресът ще бъде в Чикаго и доколкото знам доц. Иванова ще присъства, заедно с нашия представител Доц. Елена Игнатова - директор на Библиотечно – информационния център на нашия УниБИТ.

Тук е мястото да спомена с дълбоко уважение и имена на хора, които са заслужили в библиотечното и информационото дело на България: Проф. Тодор Боров, проф. Ани Гергова, Проф. Иванка Янкова, проф. Заря Габровска, г-н Петър Петров, Проф. Мария Младенова, проф. Донка Правдомирова, Проф. Александър Димчев, г-жа Снежана Янева, проф. Симеон Недков, доц. Татяна Янакиева, проф. Ирена Петева, доц. Анета Дончева, проф. Таня Тодорова, доц. Васил Загоров, д-р Ваня Аврамова, проф. Александра Куманова, г-жа Спаска Тарандова и много други.

В началото споменах имената на библиотеките Richelieu и Mitterrand. Знаете, че има въпиюща нужда и за кой ли път аз повтарям това свое искане и молба към хората, които представляват законодателната и изпълнителна власт на държавата!

Нашата библиотека се нуждае от друга сграда, нова сграда. Така както двете библиотеки Richelieu и Mitterrand представляват националната библиотека, така би могло и би трябвало да се построи нова сграда на българската национална библиотека.

Всеки от вас като културен човек знае, че когато американските президенти завършат своите мандати, във всеки щат, където са родени, те правят библиотека, като дават възможност на младите хора да четат и да се образоват.

Защо не и в България не се направи нова библиотека? Имам една идея – така и така държавата се чуди на кого да прехвърлят бившата сграда на Дирекцията на полицията на Лъвов мост, нека тази сграда бъде отредена за нова библиотека. И тъй като ние сме част от Европа, ние сме Европа, е редно да изградим новата библиотека със средства на ЕС.
На добър час, колеги!
Честит празник!
Проф. Стоян Денчев
11. май’ 2026 г