/Поглед.инфо/ Изказване на адв.Владимир Шейтанов на Научно-практическата конференция
"Либерал-екстремизъм: заплаха за демокрацията и основните човешки права“

ЧАСТ I

Уважаеми гости, приятели, съграждани,

Настоящата година даде два повода да обърнем поглед към проблемите на парламентаризма. Това са изборите на 49-тия парламент от 02.04.2023г. и изборите за местни органи на 29.10.2023г. Нашата конференция дава възможност както за равносметка на изборите, така и за едно задълбочено обсъждане на причините за техните резултати.

Днес провеждаме 3-та подобна конференция на сдружение РОД. Като правило, тя е организирана съвместно с наши партньори, тази година със сдружение „Нашият дом е България“. Всяка наша конференция затвърждава по нещо старо и внася по нещо ново. Стараем да бъдем актуални и полезни на себе си и на обществото. Нашият български анализ на темата на конференцията и тази година ще бъде уплътнен с приноса на нашите партньори от Швеция, Полша, Унгария и Словакия.

С удоволствие отбелязваме, че расте оценката и признание за РОД както в страната, така и в чужбина.

Приятели,

Моята тема днес е „Опасностите за парламентаризма и законодателния процес“ като под-тема на главната тема на конференцията „Либерал-екстремизъм: заплаха за демокрацията и основните човешки права“.

Темата е огромна и напоследък привлича неподправен интерес. На нея се посвещават многобройни дискусии по целия свят, в рамките на Световния ден на парламентаризма, на Интерпарламентарния съюз, и на десетки други форуми на междупарламентарното сътрудничество. Приемам нашето присъединяване, на една неправителствена организация, към тази световна тема, като отговорно предизвикателство, без претенции за изчерпателност, но с амбиции да бъдем на нивото на тематиката.

Ще започна с очевидното: опасната криза на днешният парламентаризъм в Европа, в т.ч. и нашата страна. Криза на представителността, на доверието, на ефективността, на представителната демокрация, която с основание привлича вниманието на европейските парламентаристи.

Ще илюстрирам този извод с аргумент от дейността на ЕП. На 25.07.2023г. Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент е изготвила Доклад към ЕП. На основата на този доклад е приета Резолюция на ЕП 2023/2017 (INI)). Докладът и Резолюцията са озаглавени: „Относно парламентаризма, европейското гражданство и демокрацията“.

ЕП, като има предвид, че спешно са необходими общо определение и разбиране за либералната парламентарна демокрация и политическата воля за повишаване на нейната устойчивост, за да се гарантира функционирането на разделението на властите и с оглед на насърчаването на гражданите да се възползват от правото си да гласуват на всички избори;

Това е текст от Преамбюла на Резолюцията. В Резолюцията е записано още нещо: „ЕП подкрепя инициатива да се разработи съвместно с парламентите от държавите-членки на обща ХАРТА ОТНОСНО РОЛЯТА НА ПАРЛАМЕНТИТЕ В ЕДНА ФУНКЦИОНИРАЩА ЛИБЕРАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ“.

Питам се дали раждането на общото разбиране за либерална парламентарна демокрация в ЕС не е леко позакъсняло. 66 години практикуваш либерална парламентарна демокрация, която все още дори не си дефинирал…

Днес основните слабости на ЕП са добре познати - той няма законодателна инициатива, няма нормотворчески функции, няма непрекъснат контрол върху бюджета и финансите на ЕС, няма ефективен контрол върху изпълнителните органи ЕК и Съвета на ЕС. Такава институция няма как да бъде ефективна. А в същото време е достатъчно скъпа.

Каква е реалната роля на ЕП в европейския политически живот днес? Възможна ли е реална представителна демокрация да съществува при подобно състояние на европейския парламентаризъм?

Ето моите отговори на тези въпроси:

Главната причина за кризата в съвременния европейски парламентаризъм е неолиберализма.

Отдавна е очевидно, че ЕС не може повече да се развива в рамките на неолибералния модел за развитие. Той е основната причина за икономическите и финансови проблеми на Европа през последните години, за понижаването на жизнения стандарт на населението, за загубата на водеща роля на християнска Европа, на европейската култура в света, за нейното маргинализиране в геостратегическата игра.

Либерализмът е философско-политическа доктрина, учение, идеология възникнал и наложил се в определена историческа епоха в европоцентристкия свят. Той се превърна в един от двата основни модела за управление на обществото в рамките на господстващата социално-икономическа система в САЩ и Европа. Той обаче не е характерен за огромни части от политическата карта на света: част от Азия - Китай, Индия, Виетнам; Африка; арабския свят. Неолибералният модел на управление не е неизбежен и има достатъчно алтернативи, много повече от една.

Основните постулати на неолиберализма са ограничаване ролята на държавата в икономическия и социалния живот, свободната пазарна икономика, върховенството на закона, демокрацията и индивидуалните права на човека. Зад тях са маскирани реалните цели на неолибералната политика: разграждане на държавата и нацията, ликвидиране на държавата като основен съперник на транс-националните компании в икономическия живот, икономическа експанзия на едрия бизнес по света, надмощие на финансовия над индустриалния капитал, развитие на глобализма, утвърждаване на еднополюсния модел в международните отношения, намаляване на световното население, осигуряване на господството на „златния милиард“, консуматорско общество, унификация на морала и ценностите на основата на американския модел.

От своето зараждане до днес либерализмът е претърпял сериозни промени, заради които е наречен неолиберализъм. Въпреки преживяната еволюция, в редица отношения той е останал верен на своите корени, с други думи социално детерминиран, което днес често се забравя. Той притежава много общи черти с консерватизма, въпреки че днес се експонират повече техните различия.

Неолиберализмът и консерватизмът са две от водещи политически доктрини за съвременното общество, но те не са единствените и това не трябва да се забравя. Политическата надстройка на обществото при двата модела на управление не се различава съществено. Различията, доколкото съществуват, са отражение на съперничеството между различни части от управляващата прослойка за лостовете на управлението, спор за средствата, а не същността, с които ще наложат господстващото си икономическо положение.

В основните форми на управление на обществото подходите на консерватизма и неолиберализма са почти общи. След втората световна война, всички американски президенти, независимо дали са демократи или републиканци, провеждат неолиберална политика на подчиняване на държавата на големия частен капитал, либерализиране на световната търговия, агресивна външна политика, социално разслоение на обществото. Трябва ли да напомням, че флагманът на неолибералната търговска политика, Общото споразумение за митата и търговията, ГАТТ, както и основните проводници на неолиберализма във финансовата сфера - Бретънудските организации МВФ и СБ, бяха създадени от Хари Труман, президент от демократическата партия на САЩ, но бяха използвани като инструменти на американските икономически интереси и от президентите от републиканската партия Ричард Никсън, Джонсън, Джордж Буш – старши и Джордж Буш-младши. Най-ясно показателен е примерът на Роналд Рейган, демократ от 1932г-1962г., и републиканец от 1962г.-2004г., който през първите 30 години от своята политическа кариера провеждаше неолибералната политика на САЩ като демократ, а през вторите 40 години - като републиканец.

Доминацията на неолибералната система за управление стана безусловна през 90-те години на 20 век в света, след разпадането на СССР. В идеен план, нейните основни постулати намират израз в концепциите за държавата като лош стопанин, деиделогизация на обществения живот и края на историята, джендър идеологията, новата концепция за правата на детето, глобализмът, концепцията за световното правителство, концепцията за рестарт на света и др. В икономически план това са отстраняване на държавата от икономиката, подчиняване на държавата на частни икономически субекти, блокиране на контролните механизми на държавата, приватизацията, либерализация, демонополизация, внедряване на парични деривати, електронни пари „бит коин“.

Възползвайки се от предимството си в еднополюсния свят, неолиберализмът се установи в бившите социалистически страни в ЦЕИ и пост-съветското пространство. Настаняването му в тези страни на повечето места доведе до катастрофални икономически последици. Неолибералният план РАН-ЪТ, приложен в България, доведе до безпрецедентно разграбване и разрушаване на икономиката и селското стопанство. Това даде начало на разложителните процеси в областта на образованието, здравеопазването, социалната сфера, духовната сфера. Предизвика най-сериозните нарушения на правата и свободите на българските граждани във всяка от тези сфери: правото на труд, правото на отдих, правото на здравеопазване, правото на образование, правото на стачки и демонстрации, правото на информация, свободата на словото, убежденията, правата на децата, правото на личен и семеен и живот и др.

СЛАБОСТИ НА НЕОЛИБЕРАЛНИЯ ПАРЛАМЕНТАРИЗЪМ

Основните опасности за парламентарната система произтичат от слабостите на неолибералниия парламентаризъм. Това са: приоритетност на неолибералния глобален пред националния дневен ред, фасадност, фрагментарна представителност, корпоративна зависимост, все по-ниско ниво на законодателната дейност, неравенството пред закона при прилагане правата и основните свободи на гражданите и поради всичко това ниско обществено доверие в представителната демокрация.

  • ПРИОРИТЕТНОСТ НА НЕОЛИБЕРАЛНИЯ ГЛОБАЛЕН ПРЕД НАЦИОНАЛНИЯ ДНЕВЕН РЕД

Дневният ред на НС показва категорично доминиране на защитата на интересите на неолиберализма пред националния интерес. Това се вижда както на ниво законодателната програма, така и в съдържанието на отделните законодателни актове.

Примери от НС на РБ – Планът за възстановяване и устойчивост е красноречив опит за налагане на неолибералният дневен ред на ЕС върху Парламента в София. Под формата на загриженост за възстановяване на икономиката от пораженията на Ковид-19 кризата, на НС се налагат условия за приемане на 22 закона с неолиберално съдържание. Сред тях са приемане на ЗИД за Конституцията, ЗИД за ЗЗДН, ЗИД за Закона за енергетиката, ЗИД на СК, ЗИД НК, Закона за влизане на България в Еврозоната и др.

Неолибералната насока на тези законодателни актове е видима до прозрачност. Основната цел е блокиране на възможностите на българската държава да защитава суверенитета и правото на самостоятелно развитие на страната.

Неолибералната характеристика на ЗИД на Конституцията

Тя намира израз в поне две направления. Първо, в подкопаване ролята на Прокуратурата на България като основен държавен орган, следящ за спазване на законността. За втори път за 30 години, се провежда ограничавате правомощията на Главния прокурор да разследва престъпления в особено големи размери от лица на високи постове в държавата. Второ, подрива се разделението на властите, като основен принцип на парламентарната демокрация, чрез ограничаване ролята на Президентството чрез прехвърляне на част от неговите балансиращи правомощия към Правителството.

Изключително негативно влияние има предложението за промяна на Националния празник 3-ти март и неговото противопоставяне на празника на българската и славянската писменост и култура. То разгражда националното самосъзнание и идентичност на българското общество, като подрива се националната историческа традиция. Почти единодушното отхвърляне на това предложение бе най-красноречивата обществена оценка на неолибералния радикализъм. Аналогично въздействие има и предложението в Конституцията да се запише членството на България в ЕС и НАТО като гаранция за необратимостта на неолибералния преход.

Неолибералната характеристика на ЗЗДН

Под предлог защита на жените от домашно насилие се налагат неолибералните стандарти за правата на ЛГБТИ+ лицата. ЗЗДН стана позорно известен с порочната си дефиниция за домашно насилие, зад която беше направен опит да се прикрият претенциите на ЛГБТИ+ лицата за нови политически и социални права. ЗЗДН създаде законова възможност за легализиране претенциите на ЛГБТИ+ лицата в България, като заобиколи разпоредбите на Конституцията по чл.47 за понятието семейство, състоящо се от мъж и жена и отговорността им за отглеждане и възпитание на техните деца, както и Решение №13 по к.д.№3/2018г. за несъответствието на Истанбулската конвенция на КРБ, Решение № 15 по к.д.№6/2021г. за понятието „пол“.


Неолибералната характеристика на промените в НК

С измененията на чл.162 на НК за престъпления от омраза бе въведена наказателна санкция на основата на принципа на забрана на дискриминация по признака на сексуалната ориентация. Тази промяна в НК, както и промените в Закона за защита от дискриминация, нарушават Конституцията на страната по отношение на дефиниране принципите на дискриминация. Конституцията не определя сексуалната ориентация като признак на незаконна дискриминация, но това правят НК и ЗЗДН. Неолиберален елемент се съдържа и в промените на специализирания състав на престъпления при условията на домашно насилие в НК.

В резултат от подобни законодателни промени, започнаха да се завеждат дела, с които под предлог на език на омразата и недескриминация по признак на сексуална ориентация, започнаха опити за остракиране и репресиране на хора с хетеросексуална ориентация и възпитание. Не отдавна завърши подобно делото срещу рап-певицата Милена Славова. Продължава наказателното дело за домашно насилие над Дебора Михайлова за нанасяне на средна телесна повреда при условията на домашно насилие.

Неолибералната характеристика на промените в СК

Под предлог, че се цели ускоряване процедурите за национално и международно осиновяване на деца, ЗИД СК предлага предвижда международно осиновяване дори без съгласието на биологичните родители. Това е пряко нарушение на разпоредбата на чл.47 от КРБ, за правото и отговорността на родителите на отглеждат и възпитават своите деца.

Неолибералната характеристика на Закона за закрила на детето

Законът легитимира възможности на държавните органи да се намесват в правото на личен и семеен живот на родителите и техните деца. Той въвежда не на обтекаема дефиниция на дете в риск, се легитимира правото за отнемане на деца от биологичните семейства и настаняването им в приемно семейство или дом за приемна грижа. Той разбива семейството и семейните отношения в полза на една отслабена и лошо функционираща държава, неспособна да гарантира правата и свободите на своите граждани.