/Поглед.инфо/ В предишни публикации споменахме по повод отделни актове на съответни държавни органи и длъжностни лица, в т. ч. заповеди на министъра на здравеопазването, за противоконституционността и незаконосъобразността на методите за налагане и упражняване на власт от страна на правителството. Конкретен повод за настоящото изложение е среднощната Заповед № РД-01-224 от 16 април 2020 г. на министъра на здравеопазването, съгласно п. І от която въпросният държавен чиновник въвежда ограничителни мерки, по същество блокада на територията на гр. София, считано от 17.04.2020 г. до второ нареждане, т. е. безсрочно:
Във връзка с цитираната заповед преди всичко отново следва да отбележим, доколкото изрично е посочено и в самата нея, че същата е издадена по препоръка на т. нар. Национален оперативен щаб. Относно цитирания Щаб, създаден и според този акт на министъра на здравеопазването от министър-председателя със заповед № Р-37/26.02.2020 г. и преди писахме, че ако въобще би могло да се говори от юридическа гледна точка за неговия статут, то същият не почива на каквито да било разпоредби от действащото право на Република България. Тъй като според чл. 84, т. 6 от Конституцията Министерският съвет се избира от Народното събрание и съгласно чл. 108, ал. 1 от същата се състои от министър-председател, заместник министър председатели и министри. Т. е. Министерският съвет не е едноличен, а както произтича не само от самата съставка „съвет” в наименованието му, но и от УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Министерския съвет и неговата администрация, приет на основание чл. 41 от Закона за администрацията – колективен орган. В съответствие с чл. 114 от Конституцията: „Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби.”. А според чл. 6 от Закона за нормативните актове (ЗНА): „Министерският съвет издава постановления:
1) когато приема правилници, наредби или инструкции;
2) когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност.”
Дейността на правителството е уредена и със споменатия УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Министерския съвет и неговата администрация. Съгласно чл. 10 от цитирания Правилник:
„(1) Министър-председателят ръководи общата политика на правителството и координира дейността на членовете на Министерския съвет по нейното осъществяване.
(2) Министър-председателят ръководи текущата дейност на Министерския съвет, като утвърждава дневния ред, свиква и председателства заседанията на правителството.
(3) Министър-председателят като централен едноличен орган на изпълнителната власт:
назначава и освобождава заместник-министрите и заместник областните управители, както и ръководните органи на държавни институции, когато това му е възложено със закон;
осъществява други възложени му с Конституцията и законите на страната правомощия.
(4) При осъществяване на правомощията си по ал. 3 министър-председателят издава заповеди или подписва други официални документи, които се подпечатват с официалния печат на Министерския съвет. В останалите случаи заповедите на министър-председателя и неговата служебна кореспонденция се подпечатват със служебния печат на Министерския съвет.”
Точният прочит на текста от ал. 3 и 4 на цитираната разпоредба на чл. 10 показва ясно и недвусмислено, от една страна, че освен заместник-министри и заместник областни управители със заповеди на министър-председателя могат да бъдат назначавани, респ. освобождавани и ръководни органи на други държавни институции, когато това му е възложено със закон. А от друга, доколкото както Конституцията, така и никой от действащите закони не предвиждат такова правомощие на министър-председателя, че заповед № Р-37/26.02.2020 г., с каквато същият еднолично е създал т. нар. Национален оперативен щаб е лишена от правно основание. Респ. в противоречие и грубо нарушение на действащото право – Конституцията (чл. 4, ал. 1) и законите на страната. Това се отнася в частност и за Заповед № РД-01-224от 16 април 2020 г., както и за всички заповеди на министъра на здравеопазването, основани на препоръки от споменатия Национален оперативен щаб, за какъвто дори не се споменава вкл. в приетите след обявяване на извънредно положение Закон за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) и Закон за изменение и допълнение на последния. Впрочем с чл. 2 от ЗМДВИП ясно и недвусмислено е казано: „Министърът на здравеопазването освен по Закона за здравето може да въвежда и други временни мерки и ограничения, определени в закон.”. Следователно, след като въпросният Национален оперативен щаб не е учреден със закон, както неговото съществуване, така и каквито да било негови препоръки нямат никаква юридическа стойност. А основаването на такива на актове на министъра на здравеопазването без правно основание.
Що се отнася по-конкретно до Заповед № РД-01-224/16.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, в допълнение следва изрично да бъде отбелязано и следното. В Република България освен други в сила са Законът за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) и Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Условията и редът за създаването на община и нейния статут са предмет на уредба в Раздел ІІ на Глава втора на ЗАТУРБ. Съгласно чл. 14 от ЗМСМА „общината е юридическо лице”, т. е. признат законодателно самостоятелен правен субект. А според чл. 17 от цит. закон:
„(1) Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност…”, съгласно цитираната там сфера. За всеки български гражданин, не само софиянец, обстоятелството, че Министерският съвет и неговата администрация са базирани на територията на община София, а не да речем на Горно Нанадолнище, е повече от ясно и разбираемо, че след като по отношение на общината се касае за самостоятелен правен субект, нито който и да е министър, а и министър-председателят, по чиято и да било препоръка, освен произтичаща по силата на закон, нямат законно право да въвеждат каквито да било ограничения, още по-малко блокада на територията на общината. Защото това е право единствено на съответната местна власт. Нещо повече, ако представителите на тази власт действително осъзнават своята отговорност, те биха могли по силата на предоставеното им чрез техния избор в съответствие с Конституцията и законите на страната съобразно правомощията си да упражнят в пълния обем произтичащите от тях права, вкл. евентуално сезиране от представляващия общината на Конституционния съд на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 от Конституцията със спор във връзка с компетентността за налагане на каквито да било ограничителни мерки, отнасящи се за територията на общината. Разбира се, че да се очакват подобни действия от страна на сегашната местна администрация е несериозно. Тук само споменаваме, че не само пригласяйки на противоконституционните и незаконосъобразни действия на централната изпълнителна власт по повод т. нар. извънредно положение, но и бездействайки вкл. когато грубо и противоправно се ограничават законните права и интереси на гражданите от тази община, със своите очевидно съгласувани, допълващи ограничителните мерки на централната, администрацията на местната власт на практика съдейства за нарушаване на конституционно и от международни актове признати техни неотменими права.
Заслужава в тази връзка да се отбележи обявената на 16 април, в деня на Конституцията и на юриста, в сайта на Министерство на правосъдието информация, че бил преведен т. нар. „наръчник на генералния секретар на Съвета на Европа за зачитане правата на човека по време на кризата COVID-19”, която информация беше разпространена в множество други сайтове на различни медии. Следва по този повод да изтъкне, че става дума за документ от 7 април 2020 г., издаден от Генералния секретар на Съвета на Европа, точното наименование в съответствие със съдържанието на който е Respecting democracy, rule of law and human rights in the framework of the COVID-19 sanitary crisis (Спазване на демокрацията, върховенството на закона и правата на човека в условията на санитарната криза COVID-19). Информацията за същия в сайта на Генералния секретар на Съвета на Европа, вкл. че е изпратен на всички 47 страни-членки на Съвета на Европа, в сайта на Съвета на Европа е от 8 април 2020 г. Оставяме настрана въпроса дали времето от 7 до 16 април е било недостатъчно на министерството за превод на 8,5 – 9 страничния английски текст на споменатия документ. Споделяме този факт във връзка както с предшестващите разпространени съобщения, вкл. лично от министъра на правосъдието пред бТВ, че е подписал нотификационно писмо до съда в Страсбург с искане за временна дерогация на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) по време на извънредното положение, така също и с обстоятелството, че освен краткото съобщение за превода на въпросния документ в сайта на министерството, както министърът на правосъдието така и не само той, а министрите вкупом от състава на т. нар. Министерски съвет явно нямат намерение да се съобразяват вкл. с въпросния документ. Тук прилагаме прессъобщението от 8 април в сайта на Съвета на Европа.
Коронавирус: Съветът на Европа издава насоки на правителствата за зачитане на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона
Страсбург, 08.04.2020 г. – Генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич издаде инструментариум за правителствата в цяла Европа за зачитане на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона по време на кризата COVID-19.
В информационния документ е изпратен на всички 47 страни-членки на Съвета на Европа вчера.
„Вирусът унищожава много животи и още много от онова, което ни е много скъпо. Не трябва да оставяме това да разрушава нашите основни ценности и свободни общества “, каза генералният секретар.
„Основното социално, политическо и правно предизвикателство пред нашите държави-членки ще бъде способността им да реагират ефективно на тази криза, като същевременно гарантира, че мерките, които предприемат, не подкопават истинския ни дългосрочен интерес да защитят основополагащите ценности на Европа в областта на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона “, добави тя.
Инструментариумът е създаден, за да гарантира, че мерките, предприети от държавите-членки по време на настоящата криза, остават пропорционални на заплахата от разпространението на вируса и са ограничени във времето.
Документът обхваща четири ключови области:
· Дерогация от Европейската конвенция за правата на човека в извънредни ситуации
· Спазване на принципите на правовата държава и демократичните принципи в извънредни ситуации, включително ограничения за обхвата и продължителността на спешните мерки
· Основни стандарти за правата на човека, включително свобода на изразяване, поверителност и защита на данните, защита на уязвимите групи от дискриминация и право на образование
· Защита от престъпност и защита на жертвите на престъпления, по-специално по отношение на насилието, основано на пол.
Информационният документ също се позовава на нови съвети от Комитета на страните на Конвенцията MEDICRIME на Съвета на Европа относно фалшифицирането на медицински продукти и подобни престъпления.
(Източник: https://search.coe.int/directorate_of_communications/Pages/result_details.aspx?ObjectId=09000016809e1f42)
Оригиналният текст на Respecting democracy, rule of law and human rights in the framework of the COVID-19 sanitary crisis (на английски) може да се намери на:
https://rm.coe.int/sg-inf-2020-11-respecting-democracy-rule-of-law-and-human-rights-in-th/16809e1f40. А на български озаглавен Спазване на демокрацията, върховенството на закона и правата на човека в условията на санитарната криза COVID-19, на:
https://justice.government.bg/api/part/GetBlob?hash=6DB150A0263B016EA47A175E6F3797EB
В настоящото изложение няма да излагаме подробен разбор и/или коментар на същия, каквито вкл. изводи всеки би могъл сам за себе си да направи, като си позволяваме единствено да подчертаем, че запознаването с текста е важно за всеки български гражданин. За да може автономно, а не само от предлаганите му от едни или други представители на централните и местни власти, т. нар. Национален оперативен щаб и др. под. нелегитимни формирования информации, препоръки, заповеди и пр., да преценява във всеки момент техните действия и актове. Вкл. от гледна точка на действащото национално и международно право. Защото освен всичко е добре в режим на репресии човек да знае как да се защитава по легален път. Иначе има опасност по-рано или по-късно кумулираната енергия от натрупваното недоволство да придобие изражение в противодействие под различни форми с извънконвенционални средства. Всеобщ дълг е да бъде опазена Републиката!