А така ли е в действителност и какви всъщност могат да са последствията от подобен тип вътрешнопартийни избори!?
На първо място, трябва да се отбележи, че в контекста на сложната ситуация с коронавируса един толкова мащабен изборен процес, какъвто би бил този по избиране на лидер на БСП, може да представлява реална опасност за хиляди членове и симпатизанти на партията, дори и да се вземат нужните епидемологични мерки. Не е тайна, че над 60 % от членския състав и симпатизанти са сред най-застрашената част на населението.
Второ, при настоящата ситуация, когато БСП се е сринала до 12 % електорална подкрепа, едва ли вътрешнопартийните борби и противоречия ще са особено полезни. Защото, нека не се лъжем, прекият избор, точно както и изборите за Народно събрание, разпалват винаги страстите и поражда дух на конкуренция, понякога непримирима. Различни кандидати за председател на БСП ще се опитат да убедят десетки хиляди социалисти, че именно те са решението за проблемите на партията и страната. Те ще се надпреварват и съревновават, а някои от тях могат дори да започнат компроматна война, която разбира се, ще бъде използвана от българската десница за омаскаряване на цялата партия. Агресивното конфронтиране, което един пряк избор на лидера създава, рискува да срине още повече подкрепата за БСП, тъй като, от едната страна, народът ще вижда изнемощялата и разкъсвана от борби, спорове и противоречия левица, а от другата страна - дисциплинираната и смазана машина на ГЕРБ. В кризисни времена хората искат стабилност, а не хаос, анархия и препирни.
Впрочем, подобен тип избори вече са пробвани в редица европейски страни и в почти всички случаи това се оказва не особено ефективно. Има едно изключение и това е Италианската демократическа партия, където избирателите трябва да подпишат декларация в подкрепа на партията и да внесат сума от 2 евро. Но при нея вътрешнопартийните избори са много по-различни от това, което г-жа Нинова наложи за БСП. Там изборите са отворени не само за членовете, но и за симпатизанти, като по този начин се гарантира широко участие не само на хората с партийни книжки, но и на стотици хиляди поддръжници. По този начин, чрез отворени вътрешно-партийни избори, италианската левица се отваря към обществото и увеличава своята база, привличайки нови гласоподаватели, докато при нас ние отблъскваме симпатизанти и членове дори. Както виждаме, моделът на италианската левица въобще не може да се сравни с идеята на Корнелия Нинова, да се излъчат няколко кандидати и една част от членовете да гласуват.
Нека да сме наясно, съвсем скоро ще има редовни или предсрочни парламентарни избори. Партията трябва да е мобилизирана и готова за тях. Вместо това, ако се проведе пряк избор за лидер, подготовката за парламентарните ще закъснее и може дори да остане на заден план, защото, за съжаление, за някои хора да са председатели е по-важно, отколкото БСП да е първа политическа сила. И вместо обществото да види една силна левица, която прави заявка за властта, ще има пред себе си слаба и разединена партия, която се разтърсва от дълъг и жесток вътрешнопартиен конфликт. Противопоставяне, което няма да е само между отделните лидери и подкрепящите ги функционери, а и между самите членове на БСП. Дори да оставим настрана чисто практическия въпрос за такива масови избори преди парламентарните, духът на другарство, който въпреки всички перипетии е успявал да надделява в БСП през последните повече от 100 години, ще бъде изместен от болестта, така характерна за самоназовалата се "автентична десница".
Трето, демократичността на тези "най-демократични" избори е изцяло под съмнение. Неслучайно старите демокрации като Англия и ред други, са възприели принципа на представителността. Дори в САЩ процесът става чрез излъчването на делегати, които от своя страна избират и потвърждават основните кандидати на двете партии. Не живеем в древна Атина, когато е било съвсем възможно всички избиратели да се съберат на агората и надвиквайки се, да сътворят тази най-първична форма на демокрация.
Всъщност, ако се обърнем към историята, ще видим, че преките избори са най-чест прийом на фашистките партии като хитлеристката НСГРП, испанската фаланга и най-вече партията на Бенито Мусолини. Трябва само да припомним, че голяма част от най-важните решения в Третия Райх, фашистка Италия и фалангистка Испания са взети именно чрез "пряка демокрация", референдуми и преки вътрешнопартийни избори.
Защо? Защото е много по-лесно да манипулираш масата хора, когато контролираш медиите и източниците на информация, отколкото една значително по-малка група делегати и представители (избрани от редовите партийни членове и граждани), които са наясно с политическия процес. Това ни води и до друг момент, а именно факта, че дори един кандидат да е интелигентен, съвестен, енергичен, с добри идеи и безупречно минало, той няма да може да бъде избран, ако не е достатъчно разпознаваем, защото огромното мнозинство от партийни членове ще са запознати само с няколко по-известни фигури, които познават от политическия живот.
За какъв демократизъм тогава можем да говорим, след като по цял ден по партийната телевизия, националните медии и партийният вестник, се спрягат едни и същи хора!?
Всъщност, един и същи човек, за да сме коректни!!!
Българските социалисти ще бъдат запознати с програмата на настоящия лидер, но дали ще чуят въобще нещо за идеите и визията на другите кандидати за председатели на БСП!?
Ето защо този "Völkisch'' ("народен" от немски, използва се от германските националисти и хитлеристи през 20-ти век) начин за провеждане на избора на председател на БСП може да доведе само до катастрофа за партията.
Ако нещо не се промени, настоящият лидер може би ще получи така желаното си преизбиране, но за сметка на това други партии, било то ДПС, т.нар. "патриоти" или нови формации като тази на Слави Трифонов, напълно възможно могат да получат второто място след ГЕРБ в парламента. А БСП ще е провела едни уж "демократични" вътрешни избори и ще се бори за трето или четвърто място като политическа сила.
