/Поглед.инфо/ Целта на този текст е информативна,а не пропагандна – тоест – не хвалим и не охулваме нито личности, нито политики. Гледаме фактите, а не пропагандата.
Ако днес вярваме на написаното в либералните медии, през социализма сме мрели от глад и ДС е разстрелвала хора по улиците. Това е чиста и нескопосана пропаганда, на която за съжаление много от по-младите българи вярват сляпо.
Никой строй не е съвършен. Ние сме хора, а не ангели. И соца не беше съвършен, но в сравнение с днешната демокрация се оказа много по-подходящ за нашето общество.
Ето и фактите - след II световна война България е „разпределена” в съветската сфера на влияние – всички знаят за прословутата "салфетка от Ялта", а които не знаят - да четат.
За десет години – от 1944 до 1954 капитализмът и частната собственост у нас са напълно унищожени и е наложен т.нар. съветски модел.
Донякъде не съвсем правилно, това време се отъждествява с ръководството на Тодор Живков, при все и той официално да оглавява държавата едва от 1963 год.
Мисля, че историята, когато рано или късно се отърси от днешните пропагандни внушения, ще постави този човек на пиедестал.
Живков може да бъде обвиняван в каквото и да било, но по негово време България беше втора по жизнен стандарт в източна Европа - държава със силна армия (156 000 души, 2300 танка, 700 бойни самолета, 5000 оръдия и минохвъргачки, 52 пускови ракетни установки), с едни от най-мощните разузнавателни служби, с ядрена енергетика, с 530 научни института, държава, изнасяща електроника за Западна Германия и Нидерландия…
По време на това управление Българското население се увеличи от 7 на 9 000 000 души, а между 50-те и 70-те години на ХХ век България се откъсва напред в сравнение с редица държави.
През 1987 г., когато за първи път ООН измерва т.нар. индекс на човешко развитие страната ни е поставена на 27-о място между 130 държави в света, като на първо място е била Япония, на 19-о – САЩ. Това означава, че развитието ни е било във висока степен успешно. От Балканските страни само Гърция е малко преди нас – на 22-ро място, а от бившите социалистически държави само ГДР (21-во място) и Чехословакия (25-о място). Югославия е на 31-во място, Унгария – на 30-то, Полша е на 33-о, Румъния на 41-во.
По брутен вътрешен продукт на глава от населението през 1988 г. България се изкачва на 25-то място в света. За сравнение днес сме се сринали до 78-мо място.
През периода 1954-1988 де факто беше построена почти цялата шосейна мрежа, която използваме и в момента, държавата беше напълно електрифицирана и водоснабдена. Същото се отнася и за жилищното строителство- и днес 70 % от българите живеят в жилища, строени по онова време.
Индустрията ни стана водеща. Развиваха се такива иновативни за времето си отрасли като електроника, електротехника, производствво на оборудване за ядрени електроцентрали, камиони, автобуси. България беше сред трите най-големи производители на електро и мотокари и сред първите в развитието на химическата индустрия. Бяха положени основите на силния ни туризъм, от който и днес се осигурява значителна част от БВП. Енергетиката ни беше една от най-силните в Европа.
Напълно беше изкоренена неграмотността. Процентът на българите със средно и висше образование нарастна над 10 пъти.
Културата, изкуството и спорта също достигнаха непознати висини. Пример – през периода 1954 – 1988 са произведени около 700 игрални филма, някои от които са на световно ниво.
Изобщо не можем да правим аналогии с нашето съвремие. В последните години се произвеждат по 10-ина филма годишно, като повечето са буквално трудногледаеми. Същата разлика е в музиката – направо е тъжно да сравняваме времената на Емил Димитров, Лили Иванова, Диана Експрес, с днешните времена на Аазис, Глория или Фики.
За спорта разликите са още по-големи. Докато навремето нямаше олимпиада от която нашите отбори да се върнат без златни медали, то днес се радваме на бронз в спортове като женска борба или вдигане на тежести от жени.
В националната ни литература блестяха имена като Емилиан Станев, Йордан Радичков, Богомил Райнов, Дамян Дамянов…
Всичко това не може да се отрече. В същото време, колкото и да се увеличи в пъти брутния продукт, той се разпределяше изцяло от държавата. Доходите на хората се поддържаха на сравнително невисоко ниво, което, от една страна не беше добре, но от друга създаваше едно усещане за равенство. Самата същност на социалистическото управление беше насочена към силната държава и хомогенното общество, а не към личността и индивидуалния успех както днес ни е наложила глобалистката матрица.
За 33 години след падането на комунизма, населението спадна от 9 000 000 на около 6 000 000 души. Според споменатия по-горе Индекс на човешкото развитие към 2021 год. страната ни вече е на 68 място. Ужасният срив е очевиден, като пред нас вече са такива държави като Турция, Сърбия, Румъния Грузия, Барбадос, Казахстан…
Това са накратко фактите. А ето и изводите:
Българската народопсихология е основана на силния индивид. Той е формиран 25 поколения по време на турското робство, когато всеки е бил принуден да оцелява поединично. Затова ние и днес трудно създаваме колективи и затова трудно можем да постигнем колективен успех.
Днес е видно, че поставени в неолибералната схема нашите бизнесмени се забравят в алчността и егоизма си, корупцията и безнаказаността се ширят. Изпаднахме до невъобразими нива на социално неравенство, коефициентът на Джини, определящ този показател, у нас е най-лош в Европа и повече наподобява Африка или Азия.
Затова е и нужна силната държава и нова национална идеология. Не е задължително тя да е социализъм. Има и други подобни обществени устройства.