/Поглед.инфо/ Нали всички чухте и видяхте как вчера Румен Радев изрази надежда, че БСП следва да изпълни дадения й мандат в съответствие с Конституцията? Ни една медия не пропусна да преповтори едното изречение, което микрофоните изтръгнаха от президента – както обикновено извън контекста на събитието, в което той участва. Те затова и се бяха струпали на Гарнизонното стрелбище – камери, микрофони, фотоапарати, телефони – не за да почетат и да отразят 80-та годишнина от разстрела на Никола Вапцаров и петимата му другари, екзекутирани на 23 юли 1942 г., а за да изчовъркат от Радев и от единствените представители на върхушката на БСП Свиленски и Вигенин някоя сензацийка около сагата със създаването на новото правителство.

Водещите телевизии и някои вестници пътьом споменаха с половин дума къде се намират и толкова. Само БНТ пусна все пак една фраза от изреченото от президента, няколко сайта го цитираха.

А не е като да нямаха информация. БТА коректно и с много снимки оповести отбелязването на трагичната годишнина, речта на президента Радев и словото на председателя на БСП - София Иван Таков. Но не посочи, че организатори на възпоминателния митинг са Българският антифашистки съюз и столичната организация на лявата партия. Нито пък отбеляза въвеждащото слово на председателя на БАС Евгений Белий. И казаното от Мая Вапцарова за свободата като измерение на духа. Така или иначе обаче, медиите имаха информация, която не „забелязаха” и не оповестиха. Нима един гениален поет на България, разстрелян заради убежденията и идеалите си, заложил главата си за родината и за народа си и приел смъртта с песен, не заслужава да бъде почетен с поне с няколко минути телевизионно време? 80 години след фашисткото изстъпление на Гарнизонното стрелбище доживяхме крайно десни реваншисти да се гаврят с един велик подвиг, да отричат самото съществуване на фашизма у нас, да забраняват думата антифашизъм!

Но се чудя най-вече кой днес има силата и възможностите да забрани на медиите да споменат словото на президента на републиката и по тоя начин да го цензурират? Или става дума за всеобща слагаческа автоцензура във времена, в които реабилитацията на фашизма стана държавна политика, а националните герои не се вместват в нарежданията на новия Голям брат?

И понеже малцина българи чуха какво изрече президентът, да повторим еретичните му думи:

"Поетът надживя всички опити на посредствеността да хвърли сянка върху неговия поетичен талант. Затова и стиховете му не остаряват, докато тези на неговите хулители обременяват само собствената им съвест. Антифашистът Вапцаров е мъченик на една кауза, която в последните години новите ревизионисти се опитват да изтрият от нашата история. Затова са вандалските посегателства срещу антифашистките паметници", каза в своето слово Радев. И още: "Когато навсякъде по света се надигат старите демони, е важно да почетем онези, които не пожалиха сили в борбата с фашизма, които умираха за свободата и мечтаеха за справедливост. Жертви на тази борба дори паднаха жени и деца и хиляди хора с достойнство. Никола Вапцаров е най-яркия пример на трагедията как убиваме таланта и преследваме дори и паметта.

Виждате, че почти век стиховете на Никола Вапцаров не остаряват, а паметта за него и неговият ярък талант надживяха всички опити на посредствеността на политическата конюнктура. Трябва да е ясно, че антифашизмът е важна част от святото минало на България и всеки, който го отрича, отваря пътя към нови исторически разделения и трагедии. Затова да пазим паметта за загиналите в борбата срещу фашизма през 1925 г., за хилядите, загинали на фронта в последната фаза на Втората световна война, за саможертвата на всички тези хора - това е наш граждански и човешки дълг. В тази битка на терора срещу идеала, на посредствеността срещу идеала, неизменно побеждава духът, който надживя насилието и мракобесието. Поклон пред невинните жертви и праведните борци срещу фашизма."

Да, Вапцаров не е удобен пример на „новите стари демони” и затова те посегнаха и на правото на президента да се обръща към народа си свободно. Те не залагат живота си за Родината, те търсят, както винаги, келепира от нея и от външните сили, които я рушат. Геният на Вапцаров, стиховете на Вапцаров, са горчивият упрек към тяхната, а не нашата, днешна България.

"Аз пак те обичам

Родино на Гоце и Даме,

защото израснах,

защото закрепнах във Теб.

И нося в съцето си младо

тревожното знаме

и вечния устрем

на всички без покрив и хлеб."

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели