/Поглед.инфо/ На 26.10.2021г. бе публикувано Решението на Конституционния съд на Република България по искането за конституционно тълкуване на няколко члена от Конституцията, както и за съответствието на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи КЗПЧОС и чл.7 от Хартата за основните права в Европейския съюз ХОПЕС, с възприетото от Конституцията обяснение на понятието „пол“ – РЕШЕНИЕ №15/2021 на Конституционния съд на република България по конст.дело №6/2021г.

След това второ решение на КС/РБ, заедно с Решението по конст.дело 3/2018г., в които се дава тълкуване на понието „пол“, не може да има никакво колебание, че бинарното, биологически определено разбиране на понятието „пол“ е част от българската конституционна идентичност. По силата на закона за конституционния съд, това е правен факт с най-висока йерархичност. Опитите за налагане на други правни конструкти в законодателството и съдебната практика в България или върху България ще бъдат насилие над тази идентичност.

Безспорно, решението от 26.10.2021г. е качестевн съдебен акт, достижение на българската съдебно-конституционна култура в защита на българската Конституция.

С какво?

То отразява безспорно преобладаващато разбиране в българската юриспруденция за биологично определената, бинарна природа на пола. То свидетелства за новото единомислие между Конституционен съд, изпълнителна власт, медицинска и правна наука и доминиращото правно съзнание в българското общество по отношение на пола, личността, семейството и семейните ценности. И единомислието е превърнато с акт на Конституционния съд в силна национална позиция в евентуални бъдещи дискусии по тази тема, не само у нас, но и на международната арена.

За общество като нашето, изправено пред всеобща социална-икономическа и здравна криза, подобни прояви са поучитилен сигнал за единство и консолидация около националните приоритети.

КС оправда общественото доверие за професионална защита на неговите традиции и изконни духовни ценности.

Това решение учи на конституционност. Несъмнено, то ще заеме своето място в аналите на българския конституционализъм.