/Поглед.инфо/ В жестоката амплитуда между наивните протуберанси на възторга и хладната, отрезвяваща бездна на покрусата, историята на всеки народ понякога покрива с мълчание онези синкопи в неговия исторически път, след които остава само утехата, че Бог не наказва, когото мрази.
Така започват моите записки за две дати в несвършващата поредица от удари, рани и поражения в новите дни на България. Две дати, пред които, и след които йероглифът за безвъзвратност, който съм си наумил да съставя с разказа тях, би трябвало да изразява „приносите“ на равнодушието и недалновидността, на откровената глупост и злостното предателство, които имат своята история и далече отиващи последствия.

Тези дати остават някак неизвестни за мнозина или пък са удобно забравени от други, най-вероятно защото носят неизтриваемия знак на съдбовността, а гузните и виновните, дори и насън се стряскат да не би все пак да не бъде преведена на езика на конкретиката, библейската мъдрост за бащите, които яли кисело грозде, а скърцали зъбите на синовете им!

Реч е за 11-ия и 18-ия ден на м. февруари 2005 г.

В тези дни бяха извършени промените в Конституцията на Република България и бе променен чл. 22, ал. 1 и 2.

В сградата, на която е изписано, че „Съединението прави силата“, пред лицето на президента на Републиката Георги Първанов, в присъствието на Негово Светейшество, обозе почившият днес патриарх Максим; пред министрите от кабинета на царя-премиер и в присъствие на него самия; и пред очите на почти всички чуждестранни посланици в София, 226 народни представители от 39-тото Народно събрание, поединично и лично със своето „ЗА“ утвърдиха и на второ четене поправките в Конституцията на Република България, най-спорната от които беше и остана отмяната на чл. 22, ал. 1 и 2.

Нека поясня, че предложенията за промени бяха дело на нарочна Временна комисия, съгласуваща промените с оглед на бъдещото членство на България в Европейския съюз. Председател на комисията беше г-жа Камелия Касабова, тя и зам.-председател на 39-тото НС. (Състава на комисията, както и въпросният чл. 22, ал. 1 и 2 от Конституцията и неговата гласувана промяна, ведно с един прелюбопитен документ – писмо на Американската търговска камара в София, за което ми предстои да разкажа, публикуваме отделно на стр. 3 и 4.) Този уникален документ от преди 15 години, навремето получих от проф. Любен Корнезов, и бе публикуван единствено в „Нова Зора“, бр. 9 от 1.03.2005 г. Според Корнезов този документ е бил раздаден на още десетина редакции, които обаче не са се решили да го оповестят. Сега го публикувам отново като неопровержимо свидетелство за начина по който през тези 30 години са били творени законите, как много от тях са били създавани не според необходимостта на обществения или националния интерес, а много често заради обслужването на плановете на външни сили или за вътрешно-лобистки цели.

По стечение на обстоятелствата тази публикация съвпада с изявлението на г-н Дейвид Хейл за позицията на САЩ, която е категорично против намерението на България да доставя газ чрез газопровода „Турски поток“. САЩ са категорични, че през българска територия „Турски поток“ няма да продължи, нещо което с днешна дата внася допълнителна яснота към заявената още преди 15 години позиция на хегемона в региона и конкретно за България.

Писмото на Американската търговска камара за търговия в България носи подписите на нейния президент по това време Кенет Лефковиц и изпълнителния й директор Валентин Георгиев.

В нея господата предявяват и аргументират един своеобразен ултиматум към Законодателния орган на Република България относно промяна на Конституцията във връзка с хармонизирането на българското законодателство с европейското и главно по въпроса за продажбата на българска земя на чужденци.

Няма да коментирам аргументацията, помествам писмото, а всеки би могъл и от днешна гледна точка да отсъди стойността на изложените от Американската търговска камера аргументи. Обръщам само вниманието на читателя на кого са претенциите за придобиване на българска земя, доколкото писмото е адресирано до господа посланиците на САЩ, на Турция и държавата Израел. Удивляващото е друго – още тогава колониалните претенции на господата са до такава степен неприкрити, че те могат да си позволят да предложат на туземните законодатели текста на цял устройващ ги най-пълно член 22 на Конституцията на Република България, който според тях трябва да разреши закупуването на земя от чужденци „по силата на международен договор или на основата на принципа на взаимност“. Този компромисен вариант щял да предизвика, според господата, „бурно развитие на българската икономика“ и да подобри бита на българина.

Първата част от изискването „по силата на международен договор“ означава възможност за маневриране и изюдване на българската държава от всякакви лакомници, които се стремят да придобият пълен контрол върху ресурса на българската земя. Второто основание – „принципа на взаимност“ означава, според мен, че както американци, турци и граждани на Израел, ще могат да купуват земя у нас, така и българи щели да могат да купуват земя в Турция и САЩ. В Израел – това не се казва в писмото – е невъзможно, защото земята е „обетована“. И свещена!

Всъщност, писмото е адресирано до г-жа Камелия Касабова като председател на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията и до изредените посланици, за да покаже може би, че синхронът в интересите е пълен, и че зад тази идея стоят, може би, и онези могъщи фондове като „Квантум“ на Сорос, които изкупиха огромни територии в една друга обречена на разфасоване и обезкостяване земя – Аржентина.

Свидетелство за изключителното по своята ефективност разузнаване на подобни „камари“ е не само способността им да се информират директно от заседаващите в някаква комисия (имената им в случая публикуваме отделно), но и в тяхната компетентност. Те не може да не знаят в дълбочина изключително острия геополитически и етнокултурен конфликт, между българи и турци, както и нескриваните претенции на модерната турска държава да възстанови османската империя. Така че въпросът е преди всичко доколко Американската камара за търговия в България през 2005 г. служеше наистина на търговията и доколко тя е била оръдие на определена в буквалния смисъл на думата, завоевателна или заселническа политика.

Следващият въпрос, който се налага и днес, е на кого всъщност служат народните ни представители от всички партии в Парламента?

Предлаганото писмо носи дата 18 ноември 2004 г. В записките, които съм си водил се вижда, че то съвпада с подозрителната активност на определени лица в парламентарната Временна комисия, в която трезва и разумна позиция по този въпрос заемаха само представителите на „Коалиция за България“, покойните днес проф. Любен Корнезов и Гиньо Ганев, д-р Янаки Стоилов и Михаил Миков. Всички останали или откровено действаха против българския интерес, или с мълчанието си способстваха за крайното решение, което е в негов ущърб.

Тези дни не минаха и без откровена лъжа. Г-жа Камелия Касабова, като управляван тогава генератор на промяната, в отговор на журналистически въпрос, излъга, че писмото е постъпило в Комисията едва след като е било вече взето решението за промяна на въпросния член 22, в полза на казуса „и граждани извън Европейския съюз да имат правото да закупуват българска земя“. Намерих в записките си и входящия номер на писмото от канцеларията на Народното събрание. Той е 439-00-139 и носи дата 19.11.2004 г. Посочен е дори и точният час на завеждане на писмото в Деловодството – 16,23 часа.

Така или иначе промяната на чл. 22, ал. 1 и 2, се оказва наистина съдбовна за бъдещето на българската нация, а може би и на държавността ни. Фаталното гласуване на онези 226 депутати от 39-тото НС, което тогава отприщи, а по-късно вече легално и лигитимно продължи процеса за преминаването на златната българска земя в чужди ръце, е може би най-широко отворената врата по пътя за новото робство на народа ни.

Казвам „златна“ и се страхувам, че мнозина биха схванали епитета като словесен шаблон. Бързам обаче да уверя всички, които мислят така, че употребеният епитет за земята на България съвсем не е случаен. На това място се налага

кратко отклонение

за изясняването на този въпрос, който също има отношение към темата.

Земята на България е златна, защото освен извечното и понятно „майка кърмилница“, тя притежава едно уникално качество, непознато не само за почвите в други географски ширини, но и за почвите извън историческото българско землище. Тя може да се самовъзстановява. На агротехнически език това самовъзстановяване може да се преведе като самолекуване. И това е присъщо само за благословената от Бога земя на българите!

Сигурно за много от хората, които ще прочетат този текст това не звучи убедително, но такова е мнението на науката Почвознание, за която също ще спомена, тъй като и тя е в пряка връзка с темата за историческото българско землище, за което ние, днешните българи, нямаме особена заслуга. Дължим всичко на предците си. На всички ония, които за българската земя летяха в изумителния устрем на всеки бой и удивляваха света със своята саможертва. Те падаха герои и умираха с песен за българската земя, защото бяха нейни синове, свързани съдбовно с поколенията преди нас.

Възхитен от техния подвиг народният поет ги възпя с един покъртителен завет, от който всеки път кипи и се вълнува българската кръв. И това се повтаря винаги щом гръмнат протяжните трели на „Покойници, вий в други полк минахте“. И ще се повтаря, докато на света има и един българин, защото е неизтриваема извечната памет на кръвта.

И макар че отклонението някак измества онова, което остава да кажа, няма как да не припомня великия славослов на Вазов за саможертвата, който няма равен нему в българската поезия.

Българийо, за тебе те умряха,

една бе ти, достойна зарад тях!

И те за теб достойни, майко, бяха,

и твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх!

Но България по отношение на земите в българското землище има и друг, чисто научен принос. Никъде по света, никой преди нас, българите, не е създал известната днес наука за почвите – Почвознание. Пръв Никола Пушкаров, един от най-всеотдайните българи и изключително влиятелна личност сред дейците на ВМРО, написва през 1909 г., своята статия със строго научен принос: „Образуването на почвите в България“. Нещо повече – вгледан в бъдещето и мечтаещ за обединението на българските земи, през 1911 г. той създава първата в Европа научна организация по почвознание към Опитната станция по земеделие в София, прераснала през 1920 година в Централен земеделски институт за изследване (ЦЗИИ). Този институт през 1931 година изработва първата Карта за почвите в българското землище. Далече след нас в науката Почвознание, прохождат учени на Германия, Австрия, Белгия, Франция... Темата е изключително интересна не само поради приносния характер на българските учени в този клон на аграрната наука, но и защото тогава за първи път се отварят очите на Европа и света за неоценимото богатство, което от памтивека има в наследство като качество българската земя. Може би не са случайни в този смисъл нито текстът, нито музиката на онзи марш – „Деца на родний край, пазете си земите!“ И те ги опазиха, но затова помогна и сложния шахмат на онези сили в историята, които възпрепятстваха по-ранното тяхно заграбване.

За съжаление всичко говори, че то е предстоящо. Днес България няма нито надеждни съюзници, нито верни приятели и все повече прилича на златна ябълка, която много лами, от близо и далеч, се канят да откъснат и откраднат.

Но да се върнем към

историческите дни на срама български,

когато 226 мъртви души стъпкаха гробовете на мъчениците на Отечеството. И само други петима народни представители се възпротивиха на далече отиващото безумие. Техните имена не бива да бъдат забравени. Те проявиха характер и твърда убеденост по много въпроси: обявиха се против участието на България в НАТО; против войната и окупацията на Ирак; срещу предоставянето на военни бази на САЩ на българска територия... „Нова Зора“ и тогава беше с тях, и днес няма да ги забрави. Това са: проф. Андрей Пантев, проф. Огнян Сапарев, ген. Любен Петров и Александър Паунов. И четиримата са от „Коалиция за България“. Подкрепи ги в тези гласувания и Стела Банкова. Техните сили тогава не стигнаха, за да бъдат отхвърлени поправките на Конституцията засягаща продажбата на българска земя на чужденци, но не позволиха да бъдат опозорени имената им с характерното депутатско безгръбначие.

Много от онези 226 мъртви души, които подкрепиха поправката на Конституцията знаеха и разбираха каква мина със закъснител залагат пред българското бъдеще, но го направиха от голия страх да не бъдат упрекнати, че спъват похода на България към „сияйните хоризонти“ на евроинтеграцията. Грях, пред който бледнее дори предателството пред Отечеството, защото какво друго са отказът от териториален и политически суверенитет, издиганати в ранг на ценност и правилен цивилизационен избор?!

След „великотко дело на Мавъра“ –

когато бяха разпродадени на безценица индустриалните предприятия, изградени с труда на няколко поколения, удари часът и за най-лакомото парче от плячката – българската земя!

Още тогава се очертаваха кунтурите на бъдещето, в което българите ще приживяват като ратаи на чифликчии-чужденци или на местни чокои, като например братя Илчевски от град Кнежа, разполагащи с над 1 млн. декара българска земя.

Споменах тази фамилия български протолатифундисти, и се присещам за един знаменателен факт от днешната българска действителност: 22 стопанства в България контролират 60% от земеделската земя! Не зная дали това очертава скритата тенденция на обезземляване, но следващият факт я подчертава дебело: 4% от фермите от типа на братя Илчевски (с българска или чуждестрана собственост) стопанисват 80% от обработваемата земя! Забележете какъв благороден евфемизъм е употребил в своята статия социологът Антоний Тодоров„стопанисват“, вместо „владеят“! Но дори само беглият панорамен поглед по отношение на концентрацията на капитала довежда до смразяващия извод: за 2019 г. работодателите съставляват само 3.7% докато наемните работници са 88.35%! Това се казва постижение в социалната структура на обществото, според неолибералния модел в неоколониалната страна България. Но и тук се вижда, че както винаги, пак сме се престарали. В новия т.нар. цивилизационен преход от социализъм към капитализъм с феодални оперения, сме надминали дори препоръките от проекта „Ран-Ът“, за който разказахме в миналия брой. А после - били сме носталгици; обичали сме Русия и не сме тачили и славили своите си олигарси, които сън не ги лови да мислят как да осигурят хляба, с който ни хранят.

На това място „терористът Улянов“ вероятно вече щеше да е обявил че чува тътена на прииждащия народен гняв, когато низините не могат да живеят постарому, а върховете не искат да управляват поновому. В България обаче няма кой да каже „Есть такая партия!“.

Но това е друга, по-дълга и по-заплетена тема. Нейсе.

През 2005 г. ни успокояваха, че чак на 1.01.2014 г. ще влезе в сила промяната на чл. 22, и че чак тогава чужденците ще могат да закупуват българска земя. Подтекста на тези внушения беше – „Алах керим!“ „Я камилата, я камиларят!“ Пък нали до тогава ще забогатеем. И горчивата чаша ще ни отмине. Уви!

Годините се изтърколиха бързо. Преговарящата по присъединяването на България към ЕС г-жа Миглена Кунева така защити българския национален интерес, че заслужи ни повече, ни по-малко Ордена на Почетния легион на Франция! Някои я наричаха лейди „Ест“, но грешаха, на френски звучи по друг начин. Та г-жа Кунева дотолкова се увлече в защита на българската кауза, че от 4-те реактора на АЕЦ „Козлодуй“, успя да спаси цели два! На преговорите по глава „Промишленост“, представяте ли си, г-жа Миглена Кунева успя да удължи времето до цели 3 часа! Как да не се възхити човек и по отношение на достиженията й за земята, където тя се отличи неимоверно: изпревари с почти цяла обиколка поляците, които изостанаха на последно място. Хак да им е! Те получха правото да разпродават чак след 12 години полската земя на чужденци! И то не без условия. Само ако Сеймът отмени Закона от 1920 г., според който чужденец може да закупи полска земя единствено ако неговата кандидатура на купувач бъде утвърдена от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на отбраната! Поляци!

Мис Кунева обаче провидя как България ще се присъедини към Клуба на богатите, за има-няма 7 години. И подписа! Дядо Цар ли й подсказа, че след 7 години няма да има чужденец, който да иска да купи „милата пръстчица бащина, бащина, още дядова!“ Защото щели да сме богати и те няма да имат такива пари, с които да могат да платят за нея. Няма съмнение, както казва поетът, че „не всеки Соломон е мъдър, не всеки Симеон – велик!“

Ако се върнем в оня паметен ден на 18 февруари 2005 г.

можем да открием още много достойни за черния пантеон на предателството подобни на председателя на движението „Граждани за България“ Миглена Кунева. Това движение навремето цъфна, но както казва народът, не върза. Може би, защото още щом се появи, пишещият тези редове го ориса с името „Граждани без земя за България“, което отчиташе огромния принос на г-жа Милена Кунева в това отношение, известна също и като член по съвместителство на висок и отговорен пост в уважаваната банка „Париба“. Но така е по нашенско напоследък – доброто прасе никога не знае от какво ще напълнее! Защото просто яде. А такива прасета не ги лови и африканска чума. Гражданите без земя за България обаче, се бяха досетили и без мене, че за тях и трошичка няма да остане при този апетит на г-жа Кунева. И се разотидоха.

Много място отделихме дотук за нея, но и делата й са много и са все „незабравими“. Остана място колкото да припомним накратко оценките на някои от по-главните участници в долнопробното театро с евроинтеграцията на българската земя. Иска ми се обаче първо да попитам: знаеха ли депутатите, в онези исторически дни на срама български, че като подкрепят предложените промени в Конституцията, откриват пътя за повторното, но вече мирно завладяване на България?

Разбира се, че знаеха, но те бяха „правилни“ депутати и не им пукаше какво ще стане с България утре. Съзнаваха много добре, че притиснати от немотията и безработицата, от данъците и чиновническия произвол, българите собственици на поземлени парцели няма да издържат на напъна на мизерията и в края на краищата ще оставят земята си в чужди ръце. Но нали и това беше целта на занятието.

Веднага след гласуването председателят на Комисията за промени на Конституцията г-жа Камелия Методиева Касабова се произнесе. Записал съм си нейното „историческо“ прозрение. Тя заяви: „България вече не е същата“! Кратко и ясно. И още тогава се видя, че е права. Разбира се, че България вече не беше същата. Тя беше предадена!...

Дъщерята на осъдения и от фашисти, и от комунисти за държавна измяна, д-р Г. М. Димитров, тогавашен лидер на БЗНС „Народен съюз“ и кандидат за водач на никога несъстоялото се земеделско обединение Анастасия Мозер, продължаваше да приспива народонаселението с мантрата, че „никой няма да нарами земята, която ще купи и да си я отнесе в чужбина!“. Удивителното е, не че тя беше нагла, а че никой не се и опита да й отвори очите за случаите със земята на Палестина и на Косово – някога люлка на Сръбската държава, и че само за няколко години тази област бе превърната в Албанска провинция. Каква ирония на историята обаче! - Стамболийски оземляваше селяните, а Мозер, Венцислав Върбанов и тути кванти, работеха те да бъдат обезземлени! Също като в Англия някога, само че наобратно. Не овцете, земеделците изядоха българското село.

На 11.02. и на 18.02.2005 г. левите депутати от „Коалиция за България“ казаха твърдо „Да“ на промените! Изключенията споменахме по-горе. Дори проф. Любен Корнезов, светла му памет, който седмици наред яростно агитираше против промените, се оказа подчинен от волята на председателя Станишев. Старият боец, несменен депутат още от Великото народно събрание, се подчини на партийната дисциплина, но успя да каже единствено запомнящото се изречение по време на второто гласуване. Него също съм си го записал. Когато трябваше да обяви волята си при поименното гласуване проф. Любен Корнезов каза „Да, с отвращение!“. Въобще не съм се съмнявал, че тогава той беше искрен.

По ирония на съдбата гласовете на „душманите на България“ регистрираше зам.-председателят на НС от квотата на Движението за права и свободи - г-н Юнал Лютфи. Той „украси“ името на проф. Корнезов не с душманската чавка, която поставяше след всяко „Да“ на безхаберниците, а със „звездичка“. Тогава си помислих, че го направи колкото да може изтънко да се изгаври, че ползата от тази „звездичка“ е по-малка и от дрямката на Калмука в Антимовския хан.

И се понесе една – не е за разправяне. Шампанско и слава.

Остана да кажа за оценката на председателя Станишев по отношение на гласуваните поправки. Сергей ги определи като „решаваща крачка към Европейския съюз“, сдържано и оптимистично. Самото гласуване нарече историческо. Предстоеше му да бъде министър-председател на Република България, председател на ПЕС, заместник-председател на „Социалистическия интернационал“. Както би казал Големанов „Над него, само небе!“

Записките“ продължават
и в следващия брой.

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ОБЕЗКОСТЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ

• Писмо на Американската търговска камара в България

До

Г-жа Камелия Касабова, зам.-председател на Народното събрание на Република България и председател на Временната комисия за изменения в Конституцията

Копие до:

Негово превъзходителство Джеймс Пардю, посланик на Съединените американски щати в България

Негово превъзходителство г-н Аврам Шарон, посланик на Израел в България

Негово превъзходителство г-н Хайдар Берк, посланик на Република Турция в България

Уважаема госпожо Касабова,

Като представители на Американската търговска камара в България, в която членуват 215 търговски и консултантски компании със сериозни инвестиционни проекти в страната, се обръщаме към Вас за правилното решаване на важен за всички български и чужди инвеститори в страната въпрос, а именно предстоящите промени на Конституцията на Република България относно съществуващата забрана за придобиване право на собственост върху земя от чуждестранни лица.

Обезпокоени сме от позицията на някои политици, които ограничават идеята за изменение на Конституцията само до предстоящото членство на България в Европейския съюз, и погрешно насочват очакванията на обществото във връзка с последиците от промяната.

Какво всъщност цели съществуващата понастоящем забрана и постигната ли е целта на основния закон?

Конституцията от 1991 г. прокламира неприкосновеността на частната собственост и равнопоставеността на всички стопански субекти при осъществяване на тяхната дейност. Същевременно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Конституцията предвиди, че собствеността върху земя не може да се придобива от чужденци и чуждестранни юридически лица, освен при наследяване по закон, в който случай те следва да прехвърлят собствеността си. Следователно по отношение на земята, като особено ценен обект, бе създаден специален режим на собствеността с въвеждане на ограничения за придобиването й от чуждестранни лица. Конституционният законодател без съмнение е имал предвид значението на земята и собствеността върху нея за развитието на родна, българска бизнес среда. Целта е била да се гарантира възможността за повишаване на благосъстоянието на българските граждани и за осигуряване на реалното им участие в икономическото развитие на страната, включително и чрез участие на пазара на земята.

Тринадесет години по-късно е ясно, че бъдещото отпадане на това ограничение е наложително. Истински пазар на земята може да има само когато участниците в него имат интерес от придобиване на собственост, както и в по-дългосрочен план могат да осъществяват инвестиционни проекти, свързани с притежавани недвижими имоти. Изкуственото задържане на тези икономически процеси е вредно както за страната, така и за всеки български гражданин, и ясно доказателство за това са пустеещите земеделски земи в някои райони на страната.

Същевременно инвеститори от чужбина проявяват интерес и са готови да вложат средства и да осъществят проекти, които ще са от полза за страната и всеки български гражданин, но забраната за придобиване на земя е обстоятелство, което ги възпира.

Тези реалности следва да бъдат напълно осъзнати.

Впрочем съществуващата сега забрана не е абсолютна. И сега не съществува конституционна и законова забрана чуждестранни лица да регистрират в България свои търговски дружества, които могат да придобиват и собственост върху земя. Тази възможност и понастоящем е широко използвана и еднакво допустима за всички без разлика в националността.

Не е коректно да се изтъкват съображения, че конституционната промяна сега ни се налага отвън, и то само заради предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз.

Вярно е, че по отношение на граждани и юридически лица на страни – членки на Европейския съюз, не може да се поставя под съмнение необходимостта от уеднаквяване на режима на придобиване на собственост върху земя, защото от една страна, придобиването от всеки гражданин на страна-членка на Европейския съюз на право на собственост върху земя, независимо в коя държава от съюза се намира земята, ще е в съответствие със статута им на европейски граждани, а от друга, след присъединяването ни към Европейския съюз и българските граждани, на реципрочен принцип, произтичащ от бъдещото им европейско гражданство, и в съответствие с трите основни свободи в Европейския съюз, също ще могат да придобиват собственост в останалите страни-членки на съюза.

По-същественото обаче е това, че истинските корени на обсъжданата промяна са преди всичко икономически и те не се огрраничават в рамките на присъединяването ни към Европейския съюз.

Показателно в тази връзка е, че раздвижването на пазара на недвижимите имоти в страната в значителна част се дължи именно на присъствието на пазара на компании, собственост на чужденци, а от тях съществен дял имат компаниите, чиито собственици са от страни, които не са членки на Европейския съюз. Пример в това отношение са безспорно активите, особено в последните няколко години, бизнес взаимоотношения на България и инвеститори от САЩ, от Турция, както и от Израел. В Съединените американски щати и в Република Турция не съществува забрана за чужденци да придобиват собственост върху земя.

Несправедливо би било при една бъдеща промяна на Коституцията относно ограничението за придобиване на земя от чужденци именно тези лица да останат в неравнопоставено положение спрямо останалите инвеститори в страната. Неравностойното, дискриминационно разделяне би било лош сигнал към инвеститорите.

Уважаема госпожо Касабова,

Като имаме предвид всичко, изложено по-горе, намираме, че идеята за изменение на Конституцията на Република България, при която да отпадне ограничителният режим относно придобиването на земя от чужденци, следва да бъде подкрепена, но с ясното послание ограничението да отпадне по отношение на всички чужденци без дискриминационно отделяне на част от тях въз основа на принципно погрешни критерии, с което самата промяна ще се окаже непълна, незавършена и дори компрометирана.

В тази връзка се обръщаме към Вас с молба за съдействие за правилното разясняване в политическото пространство на действителната нужда от промяна и на реалните перспективи от радикално преуреждане на въпроса при предстоящото изменение на Коституцията.

Известни са ни предложенията, обсъждани в ръководената от Вас Временна комисия за изменение на Коституцията и си позволяваме да Ви предложим следния компромисен вариант.

„Чл. 22. Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз, по силата на международен договор или на основата на принципа на взаимност, както и чрез наследяване по закон.“

Считаме, че този компромисен вариант най-пълно съответства на икономическите потребности на страната и на интересите на всички инвеститори.

В случай, че имате нужда от допълнителна информация и за контакти с нас по обсъждания въпрос, молим да се обръщате към адвокатите Борислав Боянов и Кина Чутуркова от адвокатско бюро „Борислав Боянов&Ко“, което същевременно е и член на Американската търговска камара в България.

Гр. София, 18.11.2004 г.

С уважение: Кент М. Лефковиц, президент

Валнтин Георгиев, изпълнителен директор.

39-о народно събрание

Временна комисия за подготовка на предложения

(за промени в Конституцията на Република България

Състав:

АНАСТАСИЯ ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА-МОЗЕР

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА МИНГОВА

БОРИСЛАВ БОРИСЛАВОВ ЦЕКОВ

БОРИСЛАВ НИКОЛОВ РАЛЧЕВ

ВАЛЕНТИН ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ

ВЛАДИМИР МИХАЙЛОВ ДОНЧЕВ

ГИНЬО ГОЧЕВ ГАНЕВ

ДИМИТЪР ИВАНОВ АБАДЖИЕВ

ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА

ЕЛИАНА СТОИМЕНОВА МАСЕВА

КАМЕЛИЯ МЕТОДИЕВА КАСАБОВА – председател

ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ

ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН

ЧИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ

РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН

СТОЯН ИЛИЕВ КУШЛЕВ

ЧЕТИН ХЮСЕИН КАЗАК

ЯНАКИ БОЯНОВ СТОИЛОВ

Конституция на Р България

Чл. 22. (1) Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си.

(2) При определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни права.

Член 22 се изменя така:

„Чл. 22. Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.“

Предложение на Американската търговска камара в България:

„Чл. 22. Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз, по силата на международен договор или на основата на принципа на взаимност, както и чрез наследяване по закон.“