/Поглед.инфо/ На прага на връчването на третия мандат за съставяне на правителство и на все по-засилващите се прогнози, че вървим към трети парламентарни избори в рамките на годината, “24 часа” попита социолозите Боряна Димитрова от “Алфа рисърч”, Юрий Асланов от “Афис” и Васил Тончев от “Сова Харис”:

1. Кой е най-изгодният вариант за евентуални избори наесен - 2 в 1 или 1+1?

2. Какъв ще е изходът при двата варианта като активност и като подкрепа за партиите и кандидатите за президент?

Ето тяхната прогноза как ще се развива политическата ситуация в България в следващите седмици.

1. Започват едни много произволни разсъждения, които завършат с логиката в клишето “демокрацията има цена, която някой трябва да плати”. Няма такава цена. В крайна сметка цената на демокрацията я плащат всички граждани и тя си заслужава, доколкото може да бъде защитена и запазена.

2. И двата варианта - вот 2 в 1 и избори поотделно, са допустими. Въпросът е кой ще е по-легитимният. При избори 2 в 1 може да очакваме по-висока избирателна активност, отколкото при избори 1 плюс 1:

Първо, защото доверието в партиите е пословично ниско, а с оглед на досегашното развитие на ситуацията е намаляло още повече. Страхувам се, че при отделни парламентарни избори бойкотът от страна на избирателите може да е още по-масов от този на 11 юли.

Второ, при избори 2 в 1 е възможна допълнителна интрига, която да върне хората пред урните и отново към политиката. Такава може да бъде, ако срещу безспорния до момента фаворит се изправи колоритна фигура на опозицията. Не искам да гадая, но ако за кандидат-президент се появи Бойко Борисов, това може да счупи тавана на избирателната активност, защото ще мотивира не само неговите привърженици, но и неговите противници.

Докато трети поред парламентарни избори едва ли биха произвели нещо по-различно от резултатите от първите два.

Разхождайки се до урните, избирателят, особено при това интегрално машинно гласуване, едва ли ще пропусне да пусне какъвто и да било вот за парламент. Затова си мисля, че не е важна цената на изборите - нещо, което се коментира в момента, а е важно дали може да се произведе легитимен избор, а легитимността на избора се произвежда от избирателна активност.

Дълго време беше практика активността на президентските избори да е по-ниска, отколкото на парламентарните. Всъщност в България винаги най-висока е била активността на местни избори, след това на парламентарни, президентски и европейски. Тази практика обаче беше променена - отбелязахме най-тъжния рекорд по ниска избирателна активност тази година на парламентарни избори. А всъщност на президентските активността бе много по-висока, отколкото на предишните два вота за държавен глава - през 2011 и 2006 г.

Тази практика може да се промени в зависимост от интереса на българския гражданин към съответния избор и това дали той го зарежда с някакви особени емоции.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели