/Поглед.инфо/ Американците опитаха нова тояга от тотални санкции срещу Русия и сега я изпитват срещу Китай. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън каза наскоро в Конгреса: „Използвайки примера на Русия, ние показахме способността си да нанесем значителна болка на агресивните страни. Няма съмнение в способността и решимостта ни да правим същото в други ситуации.” Йелън отговори на въпрос на конгресмен за възможността за използване на санкции в случай на „агресивни действия на Пекин срещу Тайван“.

Съвместните санкции на САЩ и Европейския съюз изглеждат на Вашингтон и Брюксел толкова ефективни, че там се надигна безпрецедентна еуфория. Прагът за най-строгите мерки е значително намален, както по отношение на Русия, така и по отношение на Китай, друга „авторитарна“ държава. Нови антикитайски законопроекти вече се подготвят в Конгреса, а политиците от Европейския съюз проучват варианти за участие в атаки срещу китайски държавни банки и високотехнологични компании, съобщават кореспонденти на хонконгския вестник “Саут Чайна Морнинг Пост” от Вашингтон и Брюксел. Причината за финансовия удар върху Китай може да бъде не само атака срещу Тайван, но дори и „недостатъчно дистанциране от руската финансова система“. Кореспондентите напомнят за замразяването на руските 300 милиарда долара и че финансовите резерви на Китай на Запад възлизат на 3,3 трилиона долара в долара, евро, йени и други валути.

Изкушението да се започне действие на Източния китайски фронт, докато „всичко е тихо на Западния“ е голямо. Онзи ден президентът Байдън одобри продажбата на Тайван на допълнително оборудване и резервни части за зенитно-ракетните системи “Пейтриът” за 95 милиона долара. Това е вторият договор за два месеца - през февруари също беше продадено оборудване за комплексите "Патриот" и услуги за поддръжката им за 5 години за 100 милиона. Съвпадението на обхвата на доставките не е случайно - на фона на руската операция в Украйна американците демонстрират подкрепа за уплашените клиенти на бунтовния остров, а също така изпращат сигнал до Пекин, който отказва да се присъедини към участниците в санкциите.

Друг и много по-силен сигнал трябваше да бъде посещението в Тайпе на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в средата на април. Китайският външен министър Ван Йи предупреди, че това посещение в Пекин ще се разглежда като пресичане на "червената линия" в отношенията между Китай и САЩ. "Червената линия" не беше прекрачена, не заради страховитото предупреждение, а заради заболяването на "Първата дама на Капитолийския хълм" с щама Омикрон. Но пътуването на президента Тръмп до Токио се подготвя. Ще става дума не само за активирането на "силите за самоотбрана" във въздушните и морските пространства на Източнокитайско и Южнокитайско море, но и в дейността на военно-политическата групировка КУАД (САЩ, Япония, Индия , Австралия). Япония се подготвя за приемане в новия блок АУКУС (Австралия, Англия и Америка). Токио ще се радва да се присъедини към програмите за ядрени подводници и хиперзвукови ракети, които се разгръщат от АУКУС. В басейните на Тихия и Индийския океан пред очите ни се очертава цяла система от военно-политически организации, която скоро ще бъде наречена Азиатско НАТО.

Ако класическото НАТО се основава на идеята за евроатлантизма, то Азиатското НАТО се създава на базата на новата концепция за Индийско-Тихоокеанския регион. Тази геополитическа новост на американските стратези е предназначена да обедини военните и политически ресурси на страните от Индийския и Тихоокеанския басейн под контрола на САЩ, за да се овладее Китай. В съответствие с поставените цели вече е създадено ново военно командване със същото име. Обсъжда се създаването на още един флот освен 7-ми и 5-ти. Задачата е първоначално да се засили наблюдението и контрола върху китайските военни и търговски кораби. В точния момент ще бъдат напълно блокирани морските пътища, по които се транспортират до 80% от китайския износ и внос. В бъдеще страните от Азия в НАТО ще станат оперативен тил при провеждането на реална военна операция срещу Китай по модела на участието на европейците в украинските дела. Ролята на "камикадзе" в предстоящата операция вече е възложена на Тайван. На острова разбират степента на надеждност на съюзниците и изучават опита на Украйна. В Тайпе вече се отпечатват ръководства за населението как да оцелеят на паркингите на небостъргачи и основите на партизанската война по пресечките на милионните градове.

Санкционната еуфория обхвана мнозина на Запад, но не всички. В списание “Форин Афеърс” вниманието на експертите беше привлечено от неотдавнашна статия на Стивън Вертхайм „Украинското изкушение на Байдън“. В него авторът предупреждава екипа на 46-ия президент да не се сблъсква едновременно с Русия и Китай. „Може би страната ни можеше да си позволи стратегически ексцесии през 50-те години, когато САЩ осигуряваха 27% от световния БВП, а СССР и Китай заедно едва 14%. Но още през 2020 г. делът на САЩ е паднал до 16% от световния БВП, докато Китай и Русия заедно допринасят със 22%. В същото време дори един Китай надвишава дела на Америка. Малко вероятно е само със силата на волята да се преодолее пропастта в мощта по време на Студената война и липсата ѝ днес”.

Байдън вече започна да бъде критикуван в САЩ, че е избрал грешната цел за първия удар, че е разпръснал силите и средствата, необходими за борба с главния враг Червен Китай. Например “Ню Йоркър” публикува интервю с авторитетния политолог Джон Миршаймър. Той стана известен след публикуването на книгата "Трагедията на политиката на великите сили", в която аргументира неизбежността на американско-китайската ядрена война. Засягайки настоящата ситуация около Украйна, професорът изтъква няколко тези. Първо, Русия не представлява екзистенциална заплаха за САЩ. Второ, САЩ в момента са изправени пред сериозна конкуренция от Китай, чийто потенциал е сравним или дори надхвърля този на Америка. В този контекст пренасочването на Вашингтон към украинско направление е погрешно от стратегическа гледна точка и подкопава способността на САЩ да се противопоставят на основната си цивилизационна заплаха, а именно Китай. Трето, всъщност САЩ провокираха настоящата криза, което едва ли е в техен стратегически интерес, тъй като в крайна сметка се създава платформа за укрепване на Китай.

Може би най-авторитетното мнение беше изразено от американските служители на сигурността. В учредителния документ „Стратегия за национална сигурност“, приет на 3 март 2021 г., агенциите за сигурност на САЩ заедно стигнаха до следния извод: „Китай е единственият конкурент, потенциално способен да се превърне в постоянно предизвикателство за стабилната и отворена международна система, ако комбинира своите икономическа, дипломатическа, военна и технологична мощ."

Изводът на униформените се допълва от политолози в цивилни дрехи. „Истинската опасност, идваща от Китай, изобщо не е военна или геополитическа, а по-скоро идеологическа. Неговият постоянен успех представлява най-голямата заплаха за политическата система на Америка." Това написа в списание “Паладиум” Ричард Ханания, служител на мозъчния тръст „Приоритети в отбраната“, работещ за Пентагона.

Очаквайки „изпитанието от Украйна” на предстоящите междинни избори за Конгрес през есента и обвиненията на републиканците в разпръскване на ограничени сили, представители на администрацията на Байдън вече започнаха да се оправдават. "Това е трудно. Скъпо е. Но е необходимо и предвиждам, че навлизаме в период, в който ще се изисква от Съединените щати и това поколение американци." Това беше заявено от Кърт Кембъл, координатор в Белия дом по политиката в Индийско-Тихоокеанския регион. Той говори на форум, специално свикан, за да обсъдят възможността САЩ да "задържат фокуса" върху Русия и Китай едновременно.

Защо тогава администрацията на Байдън се съсредоточи специално върху провокациите срещу Русия в Украйна вместо върху операциите си срещу Китай в Тайван? Можете да представите няколко версии. Украинската ситуация се подготвяше почти 30 години и след окончателното изпомпване на оръжия и пари Киев се смяташе за готов за използване. Тайван започна да се готви за ролята на камикадзе едва при Тръмп. За задълбочена подготовка на сепаратисткия метеж е необходимо още малко време.

Друга версия е свързана със семейните дела на Байдън. Синът му има богато наследство в Украйна. Стана известно, че могат да се появят подробности за използването на Хънтър Байдън като "портмоне" на програмата за бактериологични оръжия. Подобни компрометиращи доказателства са изпълнени с допълнителни проблеми за татко Байдън и цялата Демократическа партия на есенните избори за Конгрес. Наложи се спешно да се почистят следите на Хънтър.

Третата версия е чисто психологическа. Русофобията в американските елити достигна точка на кипене през последните месеци и откъсна капака. Русофобите по брой и способност да постигнат целите си надделяха над синофобите, мразещи Поднебесната. Състезанието между русофоби и синофоби се загнезди сериозно и за дълго във властта във Вашингтон. Практическите последици от тяхната конкуренция за влияние и бюджети в обозримо бъдеще ще зависят от хода и резултата от специалната операция в Украйна. Но в дългосрочен план ситуацията в света ще зависи не от тях, а от степента на партньорство между Москва и Пекин, от тяхната готовност за провеждане на нови специални операции, особено на глобалния финансов фронт.

Превод: В. Сергеев

Редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ

чрез Клубовете „Приятели на Поглед.инфо“

информира, че организира по предварителна заявка срещи-дискусии в съответните градове по актуални вътрешнополитически и геополитически теми с

доц. Валентин Вацев , Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши автори и с екипа на редакцията.

Заявки изпращайте на email: pogledreporter@abv.bg

Заявки освен от самите клубове могат да постъпват и от отделни читатели на Поглед.инфо и зрители на ПогледТВ.

Колкото повече индивидуални заявки има от един град, толкова вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.

От редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ