/Поглед.инфо/ Не мога да се начудя защо толкова много се страхуват от народната любов нашите лидери. Последното изявление беше на Бойко Борисов, лидерът на ГЕРБ и дългогодишен министър- председател. Така да се каже, лидер който с пълно право може да каже, че години наред се е къпал в лъчите на народната любов. И изведнъж: „Има много сериозен сигнал за най-висока степен на заплаха срещу мен…“
От другия ред в НС ген.Атанасов скромно добавя, че също е пазен от народната любов, но не съобщава защо. Спомняте си как преди няколко години главният тогава прокурор Иван Гешев беше казал, че е скрил семейството си в приятелска страна, защото у нас се страхува…предполагам пак от народната любов, защото преди това дълги години беше любим на всички прокурор. Неговият заместник също не закъсня и каза, че се страхува от своя шеф, който готвел покушение срещу него. Бившият премиер Кирил Петков също каза, че му се полага охрана. Сигурно има защо да се дава охрана на такива лидери. По всяка вероятност те трябва да бъдат защитавани от силното желание на народа да се срещне лично с тях и да им се обясни в любов.
Явно е, че в България любовта на народа е на приливи и отливи – ту е много позитивно силна, ту е много негативно силна (в смисъл- мразеща). Сигурно за такива случаи поетът е казал: „Силно да любиш и мразиш“. Част от тази симпатия се е прехвърлила и върху днешните политици. Те някак си не могат да заприличат на премиерите на Швеция или Дания, които се разхождат без охрана и ходят на работа с велосипед. Ние също направихме велосипедни алеи в София, но не виждам някой министър да ползва велосипед за да ходи на работа. Явно е, че на алеи го докарваме, но на доверие към народа- все още не можем.
Може би затова при всеки нов избор политиците призовават: „Да спечелим доверието на народа“. В такива случаи винаги ми е идвало да кажа“: „А защо то изгубихте, това доверие! Какво направихте, та народът да ви намрази!“ Не казват.
Само един известен борец за демокрация тихо промънка: „Абе говорехме едни неща не много разбираеми…Първо, ние не успяхме да проведем честен разговор с избирателите за това какво виждаме като реалистични сценарии за формиране на управления, които да позволят провеждането на реформи“. След което се оттегли тихо и мирно в центъра на Европа, където по всяка вероятност народната любов по-трудно може да го достигне. Само че не всички политици, които се страхуват от народната любов могат да си го позволят. По всяка вероятност затова се борят с всички сили да запазят недосегаеми постове, които им осигуряват защитени коли и държавна охрана. Като в същото време непрекъснато обясняват как народът силно ги желае и едва ли не страда, когато не ги вижда на трибуната на Народното събрание.
В крайна сметка не става много ясно- искаме ли доверието на народа и неговата любов да ни следват неотлъчно или по-добре народът да не ни забелязва, ние да си работим в политиката а той, народът да обича когото иска със своите непостоянни чувства. Защото обикновено народната любов е до време, а народната омраза като че ли ги преследва цял живот- става дума за тези политици, които доживотно не могат да се откъснат от политическата трибуна. Може и така – но както разбирате не звучи много позитивно.
На такива политици бих искал да кажа- не се страхувайте от народната любов, просто се замислете заслужавате ли я. И ако разберете че тази любов е отминала и прегоряла (всичко се случва!) тихо и спокойно се оттеглете, за да напишете своите спомени. Тях народната любов, дори и да не ги хареса, няма да ги нападне. През това време вие спокойно ще можете да ходите на тенис, на фитнес, на пазар в супермаркета или на кафе в центъра на София. Какво по-хубаво от личната свобода!
В същото време ще освободите държавната охрана която явно е, че има много нови политици за пазене. Какво да се прави- народната любов няма граници!