Това е имунна система, работеща в режим на продължителна обсада. Мозъкът и костният мозък не произвеждат нови оръжия, а вместо това задействат наличните поточни линии за производство на един конкретен боеприпас. Логичният въпрос тук е: срещу какво е насочена тази огромна вътрешна мобилизация?
Когато изследователите сравняват аминокиселинните последователности на тези рецептори с глобалните генетични бази данни, картографиращи онкологичните заболявания, излизат около три десетки директни съвпадения. Същите тези Т-клетъчни профили се откриват при пациенти с агресивни карциноми на белия дроб, гърдата и черния дроб. Тук обаче идва историческо-медицинският парадокс – нито един от изследваните суперстолетници няма регистрирана анамнеза за злокачествени тумори.
Физическият механизъм изглежда клинично прост, макар че не може да бъде независимо доказан напълно без бъдещи тъканни биопсии. Твърди се, че с напредването на възрастта вътрешната среда на организма неизбежно натрупва клетъчен отпадък – мутирали, стареещи и потенциално канцерогенни структури. При масовата populacia тези микроскопични огнища успяват да се развият поради отслабения имунен контрол. При суперстолетниците обаче свръхактивните клонове на CD4 CTL идентифицират специфичните повърхностни маркери на туморните клетки още в момента на тяхното възникване и ги ликвидират механично, преди те да образуват плътна тъканна маса.
Разбира се, архивното гробище на медицината е пълно с хипотези, които изглеждат безупречно на хартия, но се провалят пред биологичните реалности на терен. Засега данните са базирани единствено върху кръвни проби. Кръвта е само транспортна магистрала; тя не показва с абсолютна точност какво се случва вътре в самите паренхимни органи или в микросредата на реалните тъкани. Остава и фундаменталният въпрос за причинно-следствената връзка: дали тези клетки са причината за преминаването на стогодишната граница, или са просто страничен продукт на някаква друга, неизвестна за нас генетична аномалия.
