Това откритие отваря сериозна пробойна в астрофизичната теория и принуждава изследователите да върнат лентата назад. Ако кинетичната сила на умиращите звезди не е отворила вратата, тогава как първичната водородна мъгла е била разсеяна?
Логиката на физиката сочеше на другаде, но никой не искаше да я прегърне заради липсата на подходящ механизъм. Оказва се, че самите млади, свръхмасивни звезди извършват цялата работа още докато са живи и относително стабилни — много преди да достигнат фазата на финалния взрив. Техният собствен ултравиолетов вятър, подкрепен от непрекъснатото, брутално радиационно налягане, буквално изпарява и пробива микроскопични канали в газовите пашкули около тях в първите няколко милиона години от съществуването им.
Разбира се, и тук има един физически проблем. Масивните звезди живеят кратко — едва няколко милиона години. За да пробият уплътнения газ със собственото си лъчение, преди да експлодират, те трябва да притежават плътност на излъчване, която според стандартните星ни модели е на самия ръб на допустимото. Освен това остава въпросът дали тези малки, локални пробиви са били достатъчни, за да се разпростре процесът върху целия обем на наблюдаемата Вселена, или в уравнението участват и други, неопределени все още фактори — като скрити популации от джуджета-галактики или първични черни дупки.
Предишни наблюдения на дълбокото небе вече бяха загатнали за подобни несъответствия при опитите да се изчисли общият енергиен баланс на ранния космос, но тогава данните бяха пренебрегнати като инструмент от маргинална грешка в уредите. Сега спектралният анализ на Хъбъл заковава фактите с конкретни измервания на пропускливостта. Суровата реалност на данните отказва да се напасне спрямо красиво формулираната хипотеза за галактическите ветрове.
В крайна сметка науката за произхода на космоса се оказва не като чиста математическа схема, а като археологическо гробище, пълно с изоставени теории и счупени модели. Наблюденията на Кар и Маккендлис просто принуждават астрономите да признаят, че фундаменталните процеси в зората на Вселената са се случвали по много по-непосредствен, брутален и директен начин, отколкото на някого му се искаше да вярва зад бюрото в лабораторията. Тъмнината не е била раздухана от космически фойерверки, а просто е била изгорена отвътре навън от самите първи звезди.
