Хрущялни чудовища и анадромни рекордьори
В речните системи на Югоизточна Азия, и по-специално Меконг и Чао Прая, живее гигантският сладководен скат (Urogymnus polylepis). Достигащ тегло над 500–600 килограма, този хрущялен вид обитава дънните тинести слоеве. За разлика от костните риби, той разчита на електрорецептори (ампули на Лоренцини) за откриване на плячка в абсолютна мътност. Изследванията на тайландски хидробиолози показват, че въпреки физическата си устойчивост, видът е пред прага на изчезване поради драгажните работи по дъното на реките и промяната на седиментния поток, причинена от язовирните стени нагоре по течението.
Абсолютният таван на теглото в сладководните системи обаче не се поставя от чисто речен вид, а от анадромната Белуга (Huso huso). Тя прекарва голяма част от живота си в Черно и Каспийско море, но навлиза стотици километри навътре в речните системи на Волга и Дунав за размножаване. Историческите архиви съхраняват данни за екземпляр, уловен през 1827 г. в астраханското устие на Волга, с тегло 1570 килограма и дължина над 7 метра. Прекомерният улов заради хайвера и пълното преграждане на реките с каскади (като ВЕЦ „Волжская“) пресичат окончателно възможността за съществуването на подобни индивиди в наши дни. Радиовъглеродните измервания на намерените в архивите костни плочки потвърждават, че тези риби са живели над един век, натрупвайки биомаса в епоха, когато речните делта-системи са функционирали без технологична намеса.
Разглеждането на речната мегафауна през съвременната наука за ресурсите показва, че физическият размер не е просто природна аномалия, а резултат от векове ненарушаван биосферен баланс. Когато този баланс бъде нарушен чрез хидростроителство и промишлен улов, първо изчезват видовете на върха на хранителната верига.
