Етиката Маат като правно-административен регламент
В научната литература често се прави грешката етичният принцип Маат да се превежда банално като "доброта" или "любов към ближния". В реалността на египетската държава Маат е правна и термодинамична категория — тя означава поддържане на системата в състояние на стабилно равновесие. Всяко изоставяне на групи от населението създава социален шум, бедност и престъпност, което нарушава събираемостта на данъците и стабилността на икономиката.
В административния сборник „Ученията на Аменемопе“ (Папирус BM 10474, съхраняван в Британския музей), датиран от Късния период, чиновниците получават конкретни директиви за работа с хора с увреждания: "Не се подигравай на сляп човек, нито закачай джудже, нито разваляй намерението на куц. Не дразни човек, който е в ръцете на Бога."
Текстът използва фразата "в ръцете на Бога" не като религиозно клише, а като правен термин за невъзможност за пълна самостоятелна работоспособност. Ако даден чиновник отнеме дажбата на инвалид или го пренебрегне при разпределението на ресурсите, той нарушава трудовия регламент на ведомството. В "Книга на мъртвите" (Глава 125, т.нар. Отрицателна изповед) душата пред съда на Озирис трябва да декларира сухи административни факти: "Не отнемах дажбите на бедните. Не карах никого да гладува. Не карах никого да плаче."
Психическите състояния са третирани със същата материална логика. Папирусът Еберс описва епизоди на тежка меланхолия и депресия като резултат от "прегряване на сърцето" или блокиране на съдовете (мету), пренасящи въздух и течности през тялото. Макар теорията да е погрешна от гледна точка на съвременната неврология, терапията е изненадващо прагматична: прочистване на стомашно-чревния тракт, билкови тинктури с леко успокоително действие (екстракти от мак и мандрагора) и пренасочване на пациента към леки, недеструктивни дейности. Липсват окови, липсва изгаряне, липсва остракизъм.
Цялата тази система от факти, документи и артефакти очертава профила на едно общество, което не е било сантиментално. Египтяните не са били "по-добри" хора от гърците или римляните. Те просто са разполагали с друг тип икономически модел — такъв, в който всеки човек е ресурс, а всеки ресурс трябва да бъде вкаран в употреба, за да функционира държавната машина без засечки.
