При лабораторните изпитвания за якост се разкриват важни инженерни нюанси. Създаденият биоматериал отстъпва на класическия земeнтен бетон по якост на натиск, но го превъзхожда по устойчивост на огъващи натоварвания. На Марс, където основната атмосферна опасност не са тежки статични товари, а пясъчните бури, силните ветрове и кинетичният удар от летящи частици, гъвкавостта на материала е критично предимство. Симулациите показват, че под въздействието на марсианската гравитация и вятър, вътрешното напрежение в куполните структури остава под прага на разрушаване.
Експериментите с различни съотношения показват, че включването на мая в желатиновата матрица увеличава якостта на натиск със 170% спрямо чистия желатин. Допълнителното интегриране на адхезивния протеин AGA2 дава още по-добри показатели. Интересен детайл е, че изследователите са тествали и протеинови системи, извлечени от нишките, с които мидите се прикрепят към скалите, но те са показали незначителен ефект в тази специфична среда – ясен знак, че биологичните решения не могат просто да се пренасят сляпо от една екосистема в друга.
Това изглежда като елегантно инженерно решение, но в лабораторни условия често се пропускат суровите реалности на терен. Самите автори признават, че настоящият им модел не отчита пълния енергиен баланс за отглеждане и поддържане на необходимата биомаса от мая и желатин на място. За да произведете желатин и да поддържате култури от Saccharomyces cerevisiae, са ви необходими хранителни среди, вода и биореактори, които също изискват ресурсна поддръжка. Архивите на космическите изследвания са пълни с концепции, които работят отлично в петриева паничка, но се сриват пред логистичния вакуум на реалната мисия.
Въпреки това, опитът на Джишенг Циу показва важна посока – изоставяне на идеята, че извънземното инженерство трябва да копира земните индустриални методи. Биологията предлага гъвкавост, която традиционната металургия и силикатна промишленост трудно постигат при дефицит на оборудване. Въпросът не е дали маята ще бъде основният строителен материал на бъдещето, а доколко синтетичната биология може да компенсира липсата на тежка промишленост на хиляди километри от Земята.
