Съмненията: Данни срещу сензационни интерпретации
Въпреки това, тук трябва да се напрегне критичният филтър. Измерването на електромагнитни аномалии под земята е хлъзгава материя. Всеки, който е работил с геофизична апаратура на терен с високо съдържание на желязо и базалт, знае колко лесно естествените кухини или базалтови тръби (вулканични тунели) могат да се интерпретират като изкуствени градежи.
Геолози вече изразиха скептицизъм относно хипотезите за „антени“ или „комуникационни системи“, лансирани от някои медии. Подобни квалификации принадлежат по-скоро на езотеричния жанр, отколкото на сухата научна фактология. Неутралният преглед на фактите показва следното: има физически аномалии под основите, има ясна корелация между местоположението на платформите и сладководните извори, но все още липсва пълен разкопен профил, който да потвърди изкуствения произход на всички идентифицирани камери.
Освен това, демографският срив на Рапа Нуи е факт. Въпросът е кога точно се е случил той. Алтернативната хронология, подкрепена от радиотеглеродни анализи на въглища от нивите, показва, че населението е било стабилно и е практикувало устойчиво земеделие (т.нар. каменни мулчирания за запазване на влагата) чак до първия контакт с европейците през 1722 г.
Сривът не идва от брадвите на местните, а от перуанските кораби за роби през XIX век и шарената шарка, пренесена от Стария континент. Перуанските търговци отвличат над 1500 души само през 1862–1863 г., включително целия управляващ и жречески елит, носещ писмеността „ронго-ронго“. Обществото не се е самоунищожило; то е било демонтирано отвън.
Човешкият детайл зад научния спор
Археологът Алехандро Фарел, чието име се цитира в последните публикации, се връща на Рапа Нуи след четвърт век. Първият му допир с терена е в средата на 90-те години, когато дипломните му работи са били подвластни на правата линия на тогавашната догма. Завръщането му с георадар тип MIRA (Multi-Channel Array) променя ракурса. Изследването на сектора около кариерата Рано Рараку, дълго време смятан за чисто производствена зона с изоставени детайли, разкрива подземни изкопи, които не се връзват с елементарния транспорт на статуи.
Но дори и тук има въпроси, които не излизат. Ако тези подземни камери са били толкова ефективни водосборни съоръжения, защо са били изоставени без опит за модификация, когато сушата е притиснала острова през т.нар. Малък ледников период? Защо липсват писмени пиктограми на ронго-ронго, които пряко да описват водното строителство, докато има десетки текстове за ритуала на „Човека-птица“ (Тангата ману)?
Някои парчета от пъзела все още не пасват. Финансовите средства за пълно пробиване и сондажи на сканираните аномалии все още са ограничени, а чилийското Министерство на културата и националното парково управление CONAF налагат строги ограничения върху изкопните работи от съображения за съхранение на наследството.
Картината остава отворена. Великденският остров не е бил първобитна лабораторна плъхоловка за екологични грешки, а сухо изчислено бойно поле за ресурсна адаптация. Науката тепърва започва да вади числата от земята.
