Химическа отбрана, светлинна илюзия и неврологичен камуфлаж
Изхвърлянето на мастилен секрет е един от най-добре документираните защитни механизми в животинското царство, но неговата биохимия често се интерпретира погрешно просто като "димна завеса". Секретът съдържа високи концентрации на меланин и тирозиназа. При изхвърляне във водата пигментът образува гъста облачна маса, която по обем и форма приблизително съответства на тялото на октопода (псевдоморфоза), привличайки вниманието на хищника, докато самият октопод се оттегля.
Лабораторните анализи разкриват по-дълбок слоен ефект: тирозиназата и съпътстващите съединения в секрета блокират обонятелните рецептори на основните им хищници, предимно акули и едри дънни риби. По този начин мастилото не просто скрива визуално съществото, а за известно време напълно парализира химическото сетивно възприятие на нападателя.
При дълбоководните видове, където липсата на слънчева светлина прави меланиновия облак безполезен, мастилената торбичка е претърпяла еволюционна модификация. В тези зони секретът съдържа биолуминесцентни съединения или слузести нишки, които при изхвърляне произвеждат ярки светлинни отблясъци. В абсолютния мрак на бенталната зона този светлинен импулс временно заслепява адаптираните към тъмната среда очи на хищниците, позволявайки на октопода да се слее с тинята.
Хроматофорната система на октоподите представлява сложна мрежа от пигментни клетки, управлявани директно от централната и периферната нервна система. За разлика от влечугите, при които промяната на цвета се регулира хормонално и отнема минути или часове, промяната на пигментацията при главоногите се случва за милисекунди. Под кожата са разположени три слоя клетки: хроматофори (съдържащи червени, жълти и кафяви пигменти), иридофори (които отразяват светлината и създават иридесцентни нюанси) и левкофори (които осигуряват бял фон).
Въпреки разпространеното схващане, че тази промяна служи единствено за замаскиране спрямо субстрата, физиологичните тестове показват, че хроматофорните съкращения често са визуален израз на нервно напрежение, терморегулационен отговор или социален сигнал по време на ухажване. Нервната система на октопода е децентрализирана — над две трети от невроните са разположени не в главния мозък, а в нервните възли на самите пипала. Това позволява на всяко пипало да обработва сетивна информация и да изпълнява двигателни програми автономно, без да претоварва централния мозък.
Демографска устойчивост и репродуктивна цена
Въпреки засиления риболов, промените в киселинността на океаните и присъствието на множество естествени хищници, populational масивите на повечето видове октоподи остават стабилни. Тази устойчивост не се дължи на физическа непревземаемост, а на репродуктивната стратегия, известна в екологията като r-селекция.
Женският октопод снася десетки хиляди, а при някои видове над сто хиляди яйца в защитени кухини или скални процепи. Загубата на енергия по време на инкубационния период е абсолютна. Женската спира да се храни и посвещава целия си оставащ живот — период от няколко месеца до над година при дълбоководните видове — на аерирането и почистването на яйцата. След излюпването на ларвите, женската умира от пълно физическо изтощение и програмирана клетъчна смърт, задействана от оптичните жлези. Тази репродуктивна жертва осигурява висока численост на новото поколение, което навлиза в планктонната фаза на развитие.
Сложността на нервната им система, умението да използват предмети като заслон и бързото учене чрез опит и грешка правят тези същества един от най-успешните еволюционни експерименти. Те са развили висок интелектуален капацитет без скелетна подкрепа и без нуждата от социално предаване на знание, тъй като всяко поколение израства напълно самостоятелно.
Океанографските изследвания продължават да изваждат наяве факти, които категорично зачеркват митовете от миналите векове. Природата на главоногите се оказва много по-прагматична, строго разпределена откъм биохимични ресурси и далеч по-интересна от фантазиите на ранните мореплаватели.
