Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че същите тези архитектури се ползват за автоматизация на кибероперации. Споменаването на кампанията, приписвана на Midnight Blizzard, показва как една и съща технология захранва двата края на един и същ оперативен спектър. От една страна имаме автоматизиран фишинг, генериране на инфраструктура за кражба на данни срещу европейски отбранителни ведомства, а от друга – методично разглобяване на вирусологични протоколи. Когато една група ползва модела за рутинната, черна работа по сглобяване на зловреден код, тя освобождава оперативен ресурс за човешките си анализатори. Това не е научна фантастика, а просто оптимизация на трудовия процес в дигиталното бойно поле.
Всичко това води до логичния извод, че разпокъсването на задачите – т.нар. slicing attack – обезмисля сегашната архитектура на безопасност. Ако накарате един модел да ви анализира последователността на даден протеин в един чат, да оцени стабилността на аерозола във втори, и да напише логистичния план за доставка на реактиви в трети, нито един индивидуален филтър няма да задейства алармата. Интелектуалната мъгла около процеса се разсейва едва когато всички компоненти се съберат на физическото бюро в лабораторията. Можем да разгледаме тази тенденция в по-старото ни изследване за архитектурата на невронните мрежи и техните логистични пробиви, където фундаменталните проблеми с векторната сигурност бяха подробно анализирани.
В крайна сметка докладите на технологичните гиганти все повече приличат на протоколи от застрахователни компании, опитващи се да покрият потенциални бъдещи щети. Цитирането на дати, блокирани акаунти и засилени ограничения е просто запечатване на прозорците, докато носещите греди на сградата поддават. Физическата реалност на биологичните изследвания изисква суровини, епруветки, пипети и филтриращи системи. Но когато знанието как точно да се сглобят тези компоненти стане толкова достъпно, колкото заявка в браузъра, физическата инфраструктура остава последната бариера. А тя, както показва историята на международната търговия с реактиви, е изключително пропусклива.
