В по-стари наши публикации по темата за материалната култура на средния плейстоцен сме разглеждали подобни парадокси, при които технологичният влог надхвърля непосредствената полза. При средноплейстоценските хоминини — вероятно ранни неандерталци или техни преки предци от вида Homo heidelbergensis — липсват писмени свидетелства или сложни символни системи, каквито познаваме от по-късните епохи. Затова част от археологическата общност клони към идеята, че тези гигантски брадви са функционирали като социален сигнал. Изработването и демонстрацията на подобен обект показва на групата високи когнитивни способности, физическа сила и излишък от време. Твърди се, че това е бил ранен инструмент за изграждане на авторитет или за консолидиране на връзките в рамките на сравнително малки, изолирани човешки колективи.
Има обаче и друг поглед над нещата, който не бива да се пренебрегва. Някои изследователи, като Люк Дейл от университета в Дърам, предполагат, че артефактите може да са имали високоспециализирана, макар и рядка практическа роля — например за бързо нанасяне на единичен, тежък удар в жизненоважен център на вече ранена плячка. Тази хипотеза не може да бъде независимо потвърдена чрез микроскопски анализи на износването, тъй като повечето от тези открития произхождат от речни чакълища, където повърхността на кремъка е силно абразирана от пясъка и водата през хилядолетията. Радиовъглеродно датиране тук е неприложимо поради възрастта от 300 000 години, а стратиграфският контекст на откритията от края на XIX век често е компрометиран от тогавашните методи на изкопни работи.
В крайна сметка пред нас остава суровият геоложки факт: седем масивни парчета кремък, оформени с изключителна прецизност в климат, в който всяка загуба на калории е била потенциално фатална. Дали става дума за първите опити за чиста естетика, за демонстрация на власт или за оръжие с много специфично предназначение, остава въпрос без окончателен отговор. Архивите и намерените сечива просто фиксират точката, в която ранните хоминини са започнали да отделят време за неща, които надхвърлят простото осигуряване на храна.
