/Поглед.инфо/ По повод гласувания бюджет за българската култура

- Българската култура е недофинансирана, въпреки реалния принос на културните индустрии към БВП (според международни статистики през последните години – почти винаги около и над 4%; принос, запазен дори в годините на икономическа криза 2008-2012). С това е нарушено конституционно право на българските граждани да се ползват от националните и общочовешките културни ценности и да развиват своята култура (Чл. 54. (1) от Конституцията на РБ).

- Недостатъчното финансиране се отнася както за мизерния процент от бюджета, предназначен за култура ( O,6%, въпреки многократно повторяните предизборни обещания на ГЕРБ за 1%), така и за недостатъчните държавни и общински фондове за културни проекти и програми. То се проявява и в почти отсъстващите улеснения и облекчения за бизнеса, които биха могли да стимулират частния сектор да подкрепи проекти в областта на културата.

- В хазартната сфера у нас се въртят повече от 4 млрд. лева годишно; съществуват успешни международни модели, които показват как малки отчисления от този оборот и от чудовищните приходи на хазартни босове и олигарси биха могли да решат много проблеми – не само в областта на културата, но и в спорта, образованието и пр.

Това е част от програмната декларация на общественото движение „Реформи в културата”. Цитирам само тези три точки по повод срамното решение на НС да отпусне за българската култура мизерните 0,6 процента от „БЮЖЕТА”, както доскоро произнасяше тази дума Менда Стоянова от ГЕРБ, председателката на БюДжетната комисия.

Правителството на ГЕРБ реши, че България няма нужда от наука, култура и добра образователна система

и започна своите разрушителни „реформи”. За абсурдната и срамна атака срещу българската наука и БАН просто не ми се говори. Та г-жа Менда нарече учените „просяци”! А екс „културният” министър заяви, че в Италия театрите и оперите били по- малко от тези в България. Горкият ако четеше повече, щеше да види, че във всеки малък град на Апенинския полуостров има театър, опера, фестивал, че големите се издържат пряко от държавата, а малките от общините/ тоест, пак от държавата!/. Защото е абсурдно да искаш от тях да носят парична печалба и да се самоиздържат чрез тази невиждана глупост – „делегираните бюджети”. Да не говорим за броя на театрите в Германия, Полша, Австрия, Франция, Русия. Да видим тези от северната ни съседка. Там няма окръжен град без театър, симфоничен оркестър и фестивал / да не говорим за фестивала „Енеску”, най- мащабния в света!/, а нашият Вежди / представете си той ?!/ съкрати, унищожи двете водещи филхармонии след столичната – на Пловдив и Русе ! И това, което след годините на войната държавата ни създаде с труда и усилията на няколко поколения всеотдайни знаменити български музиканти като Саша Попов, Добрин Петков, Константин Илиев, Руслан Райчев, Илия Темков / бащите на българското симфонично дело, с което малка България се гордееше в Европа!/ беше сринато от подобни неуки и вредни хора. Ударът върху българската култура е направо смъртоносен. Скоро няма да имаме музиканти дори за малкото оцелели институти. А България, родината на Орфей и Борис Христов винаги е раждала първостепенни таланти. И нашите музиканти вече подхранват чуждите музикални култури по света – от Канада до Австралия, след като България ги третира като просяци!

Бюджетът, който великодушно отпуснаха преди две години за . за театрите, оркестрите и оперите у нас бе едва 60 милиона. А парите за МВР бяха повече от 1 милиард и 100 милиона. А министърката Бъчварова тогава поиска още 300 милиона, за да работела полицията както трябва! От тях „само” 999 милиона бяха за заплати на полицаите и хилядите чиновници там. А нашите артисти и музиканти получават колкото метачките по улиците – световните виртуози от „Софийски солисти” бяха с 340 лева заплати! Та след скандала великодушно им подхвърлиха по 50 лева. А полиция у нас, както виждаме всички, просто няма... Но тя все иска пари.

А бюджетите за култура в повечето европейски страни са от 3 до 5-6 на сто. Дори в малки страни като Финландия, а също и в нашата Македония. Повече средства отделя и азиатска Турция, където книгите са без ДДС, където се откриват нови театри и оркестри и има фестивали, на които канят световни звезди като Даниел Баренбойм и Пласидо Доминго.

Тук трябва да припомним, че бюджетът на културата у нас преди 1989 година беше 4 на сто, по- голям от този на Военното министерство....

Ситуацията в театрите, оперите и оркестрите, доколкото останаха / защото някои бяха изцяло ликвидирани, а други частично – под формата на „открити сцени” или умалени като „симфониети” и то главно в по- малките областни културни центрове, сякаш в тях не живеят хора и нямат нужда от изкуство и духовност?! / е направо драматична. Да не говорим за нашите бедни библиотеки, музеи, културни домове, художествени галерии...

Доказано неудачната система СЕБРА, чрез която театрите и оркестрите отчитат приходите си от продадените билети на Министерството на културата и после то им ги връща, е по-скоро пречка, отколкото някаква реална помощ. "Връщането" на средствата от продадени билети в Министерството просто трябва да се спре. Приходите трябва да влизат в месечния бюджет на театрите, което ще им позволи да не спират да поставят нови спектакли, ако Министерството закъснее със субсидията, което се случва много често, дори със заплатите. Одобрението на разходите трябва да е право на директорите и финансистите, а не за всеки най- дребен разход да се иска разрешение отгоре.

Да, „сит търбух за наука и култура глух!”

би казал знаменитият Радой на нашите управници, които ни грабят и унижават и за които културата е нещо излишно, едва ли не вредно или лукс. Нека народът ни да се опростачи съвсем, та и името на страната си да променим от България на Чалгария...