Мащабен, красив, темброво оцветен драматичен сопранов глас от високо качество, безспорна музикалност, интелигентност, красавица на сцената, артистка с присъствие и самочувствие на истинска примадона, с излъчване, изобщо с качества, каквито рядко се срещат накуп днес. Мисля, че големият й формат бе за големите сцени и преди всичко за Вагнер. Но съдбата я свърза трайно с Русенската опера, на която тя даде младостта и таланта си. На тази сцена, след като завърши столичната музикална академия, тя създаде близо 40 роли от различни стилове, автори и епохи - от Моцарт през Верди и Маскани до Прокофиев и Владигеров. И започна с най- трудните роли: Тоска, Аида, Лиза от „Дама Пика”, Дездемона в „Отело”, Амелия в „Бал с маски”, Елизабет от „Дон Карлос”, Сента в „Летящият холандец” на Вагнер.
Сред поредицата от български героини се отделят преди всичко Царица Мария от „Цар Калоян” на Панчо Владигеров, Мария- Десислава от написаната специално за нея опера на Парашкев Хаджиев, а сред класическите образи бих споменал Леди Макбет в „Макбет” и Амелия Грималди от „Симон Боканегра” от Верди, и особено Тоска и Аида. В тях беше пределно изразителна, силно драматична, интересуваше я преди всичко линия на образа, като постигаше / и предаваше на публиката!/ едно силно вътрешно вълнение преди всичко във вокалния образ. Сценично беше точна, сдържана, екстатична, без излишни движения и външни ефекти.
Заедно със съпруга си, артистичният и музикален драматичен баритон Анастас Анастасов, тя направи повече от ролите си като в златните страници от история на Русенската опера ще се запишат съвместните им изяви в: „Тоска”, „Аида”, „Макбет”, Летящият холандец”, „Мария Десислава”. На българската опера тя даде не само своите роли, но своите синове, двама талантливи певци с успешна кариера у нас и в чужбина – басът Орлин Анастасов и баритонът Венцеслав Анастасов.
