SAPERE AUDE!

/Поглед.инфо/ "Този, който се превръща в пълзяща твар, може ли след това да се оплаква, че са го сгазили?"
Имануел Кант

За първи път фразата Sapere aude употребява Хораций в своята Epistularum liber primus (второто писмо, адресирано до Лолий – пасажът: Dimidium facti, qui coepit, habet; sapere aude, incipe).

През 1783 г. неколцина немски свободни мислители, обединени в (Geheime) Berliner Mittwochsgesellschaft /„(Тайно) Берлинско Срядаобщество"/ се присъединява към учреденото от Вилхелм Абрахам Телер Gesellschaft der Freunde der Aufklärung („Дружество на приятелите на Просвещението”), в което членуват множество интелектуалци, свързани с Късното просвещение. В периода 1783-1798 г. Berliner Mittwochsgesellschaft издава Berlinische Monatsschrift („Берлинско месечно списание” – всичките 58 издания на което, както и на неговите наследници, възлизащи на около 30 300 страници могат да се намерят цифровизирани от библиотеката на Universität Bielefeld), предпочитано от Имануел Кант поради водения в него дебат по темата за Просвещението. През м. април 1783 г. един от тримата издатели на списанието – Йохан Ерих Биестър – публикувал в него свое есе: „Предложение, да не се ангажира повече духовенството, когато се сключват бракове“. По този повод Йохан Фридрих Зьолнер, длъжностно лице в пруското правителство, но освен това и член на Gesellschaft der Freunde der Aufklärung, поставил публично въпроса: „Какво е просвещението?”. Той бил адресиран до широката интелектуална общественост за отговор на есето на Биестър. Редица водещи интелектуалци отговорили със свои есета. В броя от декември 1784 г. на списанието е публикувано и есето на Кант „Отговор на въпроса: Какво е просвещението?”, датирано от автора на 30 септември с. г. Кант отговаря на поставения въпрос още в първото изречение: "Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapere aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! — ето това е девизът на Просвещението."

Встъпителният параграф от споменатото есе на Кант е често цитиран като определение за отсъствието на просвещение не в резултат на неспособност на хората да мислят за себе си поради липсата на интелект, а поради липса на смелост. Според Кант незрелият човек се самонаранява и страда не от невъзможност да разбира, а от това, че не се осмелява да използва разума си, своя интелект и мъдрост, без ръководство от друг. Причината, поради която голяма част от хората, въпреки с възрастта им природата да ги е освободила от опеката на други остават през целия си живот непълнолетни, е малодушието. За всеки отделен човек е трудно да превъзмогне останалата почти естествена за него непълнолетност, която дори му е мила и той е неприспособен да си служи със собствения разум. Тъй като никога не е бил оставян да прави това. Правилници и формули като механични средства за употреба или по-скоро за злоупотреба с дадените му от природата заложби са като окови, които го държат във вечна непълнолетност. Затова толкова лесно други се обявяват за негови наставници. А ако някой се опита да разбие и отхвърли оковите на непълнолетието си, прескачайки плахо това нищожно препятствие, би се чувствал неуверен, защото не е навикнал да е свободен. Поради това са малцина онези, които дръзнали да се осмелят да работят сами над духа си са сполучили да се измъкнат от непълнолетието, поемайки уверено по собствен път. В случая употребявайки Unmündigkeit (на немски: „непълнолетие”) Кант влага смисъл не за „ненавършил пълнолетие”, „законно непълнолетие”, а в съответствие с концепцията, на която е базирана неговата морална философия, значението на думата за „зависим”, „несвободен”, „под опека”, „не на възраст (незрял)”, каквото тя също има. Кант различава интелектуално автономния човек от човека, който поддържа в и за себе си хетерономно, т. е. зависимо, незряло състояние. Той разбира придържането към и задоволяването на повечето хора с това да следват указанията на водещите обществени институции, и че не могат да отхвърлят робството на своята незрялост поради отсъствието от тях на съответна резолюция, позволяваща им да бъдат автономни. Както и, че за повечето хора е трудно да излязат от такъв незрял, страхлив живот, тъй като за тях е неприятна дори идеята да мислят за себе си. Защото, дори да изхвърлят догмите и формулите, които са поглъщали от първата лъжичка, все пак биха останали зависими, понеже никога не са „култивирали ума си”. Ключът за отхвърлянето веригите на умствената незрялост, според Кант, е разумът. Да се просвети едно общество е напълно възможно, а ако е свободно, това е неизбежно. За просвещението не се изисква нищо повече, освен свобода. При това най-невинната – винаги и напълно открито, публично да използваш разума си. Когато обаче отвсякъде се чува: Не разсъждавайте! Когато офицерът/полицаят казва: не разсъждавайте, а марширувайте/изпълнявайте!; данъчният: не разсъждавайте, а плащайте!; духовникът: не разсъждавайте, а вярвайте! Когато навсякъде свободата е ограничена!? Кое ограничение препятства просвещението и кое – не, а дори напротив? Публичното използване на собствения разум, което трябва да е винаги свободно, е единственото и достатъчно, което може да осъществи просвещение на хората – отговаря Кант. Той разграничава и публичното от частното използване на разума. Публично според него е на учения/просветения пред цялата общественост, а частното – в дадена гражданска служба или пост. Частното може да бъде ограничавано, без това да накърни развитието на просвещението. Гражданите не бива да отказват изпълнението на своите задължения. Но те не действат в противоречие с дълга си на граждани, когато публично излагат мнението си за неудачността и несправедливостта на предписания, които им налагат такива задължения и ограничения. Защото, според Кант: "Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на закона."; "Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност.".

Тези идеи са в пълно съответствие и с едно от върховните творения в доктрината на Кант за правото от неговата политическа философия в републикански дух. Става дума за ограничението на държавата, за да бъдат защитени гражданите от произволно упражняване на власт, въвеждайки понятието Rechtsstaat (правова държава). При която гражданите споделят основани на закон граждански права с възможността в тяхна защита да ползват съдилища. Според Кант: „Правото никога не трябва да се нагажда към политиката, политиката обаче винаги трябва да се приспособява към правото. Всяка политика трябва да коленичи пред правото."!