/Поглед.инфо/ По други поводи в предишни публикации споменах бегло, че не бива да се отъждествява едноличната власт, идентифицирайки я единствено с термина диктатура. Тъй като, макар и в съвременния свят да се употребява като синоним на деспотия, тирания и дори за монархия (освен абсолютната), автокрацията (от αὐτός, „сам“ и κρατέω, „управлявам, властвам“), като форма на държавно управление исторически се е проявявала в разновидности с различно съдържание.

Като институция в Римската република, диктатурата е съставлявала официална временна (за 6 месеца) длъжност, каквато е била възлагана на магистрат при извънредна опасност за държавата. В случай на каквато се считало, че в неин и на гражданите интерес и за тяхната защита е необходимо цялата власт (imperium) да бъде предоставена на един. Които случаи са били стриктно дефинирани както по брой според причините като основание, така и с оглед на правомощията и функциите за изпълнение от назначавания за диктатор. Сред които е съществувала и длъжността legibus faciendis et rei publicae constituendae causa**. Може би не е излишно по този повод да се спомене, че от множеството други в историята на римската република, единствен на когото е била възложена такава длъжност, при това не временно, а пожизнено, е Луций Корнелий Сула. Доколкото е извън предмета на темата, тук няма да се отклонявам в разглеждане и обсъждане на дейността му като диктатор и последиците от нея. Ще спомена само предизвикалата след упражняването в продължение на три години, въпреки пожизнено възложената такава длъжност, изумление както в тогавашния римски свят, така също на бъдните поколения и до днес негова оставка с произнесените не чрез пратеник, а лично от него пред Сената прости думи: „Аз си тръгвам!“

При откриване на първото заседание на новоизбраното Народно събрание, пред което по Конституция следваше да депозира своята и на бандата му оставка, като вместо да се яви лично пред избраниците на народа изпрати по куриер същата, иначе парламентарно оправомощеният нашенски мераклия за противоконституционно домогване до absolutum dominium*** демонстрира окончателно не само своята персонална, а и на обслужващата го сбирщина низост и жалко нищожество. С който акт като претендиращ за единствен judex in causa sua**** прокламира както над самия себе си, така и спрямо тях собствената си присъда. Никой не може да ти направи това, което сам си направиш! От тук нататък, ако не с безразличие може необезпокоявано да наблюдаваме на кого като стръв ще бъдат насъскани да се нахвърлят чакалите…

* Тъй преминава световната слава

** за създаване на закони и за привеждане на държавата в ред

*** абсолютна, неограничена власт

**** съдия в собственото си дело

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели