/Поглед.инфо/ Програмна декларация на ГС на БСП-София за заседанието на 50-ия конгрес на БСП на 11 февруари 2023 г., приета на негово заседание, проведено на 7 февруари 2023 г.
7 февруари, 2023
„Системата ни убива“! Този вик се чува все по-често от лишаваните от бъдеще, преживяващите под „чертата на бедност“, смазваните от непосилните цени и задължения. От онези, които плащат сметката на всички предателства. От голямото мнозинство български граждани. Системата – това е българският капитализъм – по неизбежност от периферен тип; системата, която вече три десетилетия на думи и с програми „догонва“ проспериращите, а на практика води до все по-голямо изоставане.
Наложителна е не „промяна“, а революционна трансформация! Ние, българските социалисти, призоваваме всички леви хора за решително противопоставяне срещу системата на огромните неравенства, на безогледната експлоатация, на отчуждението и агресията.
Нашата кауза е солидарност и справедливост, свобода и равенство! Нашата цел е премахването на всички форми на потисничество, дискриминация, експлоатация и социално изключване. За общност, неподвластна на патриархалните и расистки постулати, на логиката на капиталистическите рационалности.
Светът днес
Капитализмът се нуждае от нов прочит, който да осъвремени социалистическата стратегия. Формират се нови икономически, политически и социални процеси и явления, които изискват осмисляне и най-вече насочване към интересите на мнозинството, на човешкото, на общественото. На сцената излизат социални слоеве и мрежи, създадени от нови производствени отношения, непознати в миналото роли на големи обществени групи в съвременния социално-икономически процес.
Модерните технологии, автоматизацията на производството и възможностите на глобализацията предложиха на човечеството уникален исторически шанс – да изпрати в историята тежкия физически труд, да ликвидира глада, бедността и епидемиите, да се справи с болести, които в миналото се смятаха за нелечими. Капиталистическата глобализация обаче се изроди в огромни неравенства, в присвояване на печалбите от неколцина свръхбогати държави и персони, в системна корупция и в крайна сметка – в налагане на един експлоататорски и пагубен „световен ред”, който днес агонизира и се спасява с агресия.
Неолибералният капитализъм дойде с идеята за окончателност – за „края на историята“ по Фукуяма. Той отменя основни демократични права на хората в развития свят, постигнати с борби и жертви, изтрива класовото съзнание и подчинява напълно синдикатите. Един век след въвеждането на 8-часовия работен ден и половин век след установяването на 5-дневната работна седмица, отново усещаме на гърба си свръх капиталистическата експлоатация, нейната безскрупулност и ненаситност. Появяват се нови заплахи за човечеството, за човека, за биологичната и социалната му същност. Заедно с това растат противодействията, засилва се борбата за трудови права и за по-добри условия на труд и живот.
Данъчните закони, кредитната политика, растящата задлъжнялост на хората към банките оформят тежки зависимости на огромни социални групи. Тези политики по същество не се отличават от средновековните порядки, подчинявайки живота ни на смесица от капиталистически и феодални форми. Модерните начини за приватизация, дерегулация и „гъвкав пазар на труда“ разкъсаха социалната тъкан на съвременното общество.
Умишленият разпад на системата за колективна сигурност, както и на социалистическата и антиколониалната алтернативи, предизвикаха поредица от войни, както и трагичния конфликт в Украйна. Днешната криза на международния ред е следствие от незаконните военни намеси на Балканите, в Близкия Изток и в Централна Азия, от постоянния стремеж на „колективния Запад“ за пълен икономически и политически диктат.
Европа е разтърсвана от кризи, от несъстоялото се сближаване между стари и нови членки, от нарастващата пропаст между свръх богатия един процент и останалите. Кризите на системата раждат чудовища – фашизъм, нацизъм, расизъм, ксенофобия. Драстичните неравенства и регионалните конфликти пораждат растящи вълни на миграция, които на свой ред рязко изострят противоречията между и вътре в държавите членки на ЕС. Европа се изправя пред социална и икономическа безизходица.
Свидетели сме на разрушаването на незаменими за живота на Земята екосистеми. Императивът на симбиозата човек-природа в света-система е пред фатална отмяна. Днес капитализмът преживява най-дълбоката си историческа криза, отваряйки огромно пространство за обективно назряваща революционна ситуация.
България след прехода
Преходът в България започна с искане за смяна на системата! Но огромното мнозинство граждани бяха излъгани – създадената при държавния социализъм икономическа и социална база радикално бе разградена в резултат на наложената от десницата „шокова терапия“ – ликвидация на кооперативното земеделие, на крупните промишлени предприятия и на научните и културни институции.
Смяната стана. Собствеността на държавата бе раздадена и присвоена чрез фалшива приватизация и крадлива реституция, без грижа за общото благо и социалната справедливост. Държавната и кооперативна собственост бяха разграбени или унищожени.
Вместо да работят, много от раздадените предприятия бяха продадени като скрап на безценица от назначените новобогаташи. Днес тази шайка някои наричат мутри, други олигархия. Те ни управляват със своите аватари в политиката, икономиката, културата, спорта, в информационния свят и в социалните мрежи.
Разбира се, че тази „нова“ система не можеше и не може да създаде друго освен държавни институции, негодни да служат на хората. Парламентът се избира от значително по-малко от половината избиратели, болшинството са отблъснати от опорочени изборни системи, а партиите се превърнаха в проекти – без идейна същност и управленски програми, но, за сметка на това – със системен антиподбор.
Местното самоуправление беше подчинено на принципа – разходите на общините, а държавата колкото и когато даде. Пред очите ни се явяват уродливите рожби на „местната демокрация“ – несменяеми кметове, крепостни гласоподаватели, приватизирана без остатък общинска собственост, корпоративно структурирани общински съвети.
Демографската криза е катастрофалният резултат от наложения социален и икономически модел на прехода. Въпреки приетите стратегии и опити за нова демографска политика, същностните причини за кризата остават – засилващото се усещане на мнозинството граждани за липса на перспектива за достоен живот и елементарна социална сигурност.
Безперспективността и отчуждението – закономерни следствия от диктата на наднационалния капитал над националните интереси в глобализирания свят – налагат днес своя тежък отпечатък далеч не само у нас. Но същевременно нараства и съпротивата срещу този диктат, засилва се чувството на патриотизъм като национална самозащита. Патриотизмът, разбиран не като патриотарство, което насажда национална вражда, агресия и фашизъм, а напротив – като родолюбие, почтеност, хуманизъм и откритост към света.
Необходимата трансформация
В отговор на всеобхватната системна криза на съвременния капитализъм, рязко нараства натискът за дълбоки трансформации в начините на производство, разпределение и преразпределение на благата. Свидетели сме на засилване на синдикалните битки, на граждански платформи и на леви формации за ново утвърждаване на социалната държава – безспорното постижение на следвоенната социална демокрация, наложила съществени отстъпки на капитала в полза на хората на труда.
Тук, в България, първият императив е борбата за правото на работа като фундаментално човешко право, на достойна заплата и осигуровки в здравословна и безопасна среда. Наложителна е държавна и обществена подкрепа за утвърждаването на синдикалните организации като решаващи фактори за справедливо колективно трудово договаряне на заплати, работно и свободно време, както и на останалите условия за достоен труд.
Наред с ново разпределение между заплати и печалби в полза на труда, наложителна е и нова система на преразпределение на личните и корпоративните доходи чрез прогресивно данъчно облагане. Нови нива на облагане на същия принцип следва да се въведат и по отношение на имуществата.
Социализацията на системата у нас налага и фундаментални промени в ключови „инфраструктури“ на модерната държавност – така, че и на изпадналите в бедност, на социално изключваните, да бъдат гарантирани нива на образование, здравеопазване, социална осигуреност, културен живот и условия за спорт по най-високите стандарти в страната.
Доказателство, че подобни промени са напълно възможни, са реалните социални придобивки в страните от ЕС с развити кооперативни системи, колективно трудово договаряне, прогресивно данъчно облагане. И когато властващите ги ограничават и отнемат, опитвайки се да прехвърлят тежестите на кризата върху хората, гражданите се мобилизират за решителен отпор чрез масови протести и стачки.
Ключова опора за подобна мобилизация може и следва да стане Конституцията като гаранция за основните лични и политически права на гражданите – на осигурено равенство пред закона, на свое политическо представителство в Народното събрание и общинските съвети, на достоен жизнен стандарт в демократична правова държава. И не Основният закон ни е виновен, че днес страната ни е антипод на заложения в него проект.
Такава промяна ще отхвърли латифундисткия модел на развитие на българското селско стопанство, ще стимулира инвестициите в реалната икономика – в иновативни и екологични производства в индустрията, в сектора на услугите, в националната енергийна система, в модерен транспорт и комуникации. Водещ приоритет ще стане последователното развитие на работната сила чрез широка система за квалификация, учене през целия живот, гаранции за привлекателна и доходоносна работа, както и за свободно време чрез въвеждането на съкратено работно време. На много места в Европа и по света постепенно се преминава и към четиридневна работна седмица, увеличаване на платения отпуск и други нововъведения за облекчаване на наемния труд.
Само така можем да изградим икономическата основа за модерна, европейска социална и правова държава с голяма средна класа от работещи, образовани и проспериращи граждани. Само така ще се върне доверието на гражданите към държавата като гарант на техните интереси за достоен живот в работеща страна, защитник на личните и гражданските им права.
Подобна държавност ще се гарантира от парламент, правителство и правосъдие, носители на волята на суверена. Такава е възможна единствено в общество, в което надделяват идеите за солидарното, за социализиращото начало в организацията на политическия и обществено-икономическия живот на страната.
БСП – лява, програмна, демократична, масова, парламентарна
Българската социалистическа партия е длъжна да събуди съзнанието и волята на гражданите за пълен обрат към солидарно общество и работеща социална държава! В сегашния си вид, БСП, в резултат на нейното „реформиране“, е в периферията на обществено-политическите процеси, загърбила масовата работа сред активните социални групи, сред хората на наемния труд, далеч от необходимата мощ за успех на такава мисия. БСП беше превърната в антипод на самата себе си и на социалистическата идея.
Българската Социалистическа Партия може отново да бъде политическата сила, която реално отстоява и налага ценностите и традициите на социализма, на трудовите хора, на феминизма и равенството между половете, на екологичното движение и устойчивото развитие, на защитата на човешките права, хуманизма и антифашизма, на прогресивното и демократично съзнание както в национален, така и в международен план. На мира и на интернационалната солидарност – мирът е много повече от отсъствие на война. Мирът е условие и гарант за достоен живот и за устойчивост на социалния ни проект.
БСП може и ще бъде изведена от дълбоката криза, в която се намира и отново ще се превърне в партията на българските социалисти, способна да представи убедителна алтернатива на днешната ситуация в България. От нас зависи!
07.02.2023 г.
Градски съвет на БСП – София