/Поглед.инфо/ Китай изтласква САЩ и Европейския съюз в ключови индустрии в Африка, Латинска Америка и Азия, като прави своите инвестиции не само търговски, но и геостратегически, пише ABC. Като част от инициативата „Нов път на коприната“ Пекин разработва стотици инфраструктурни проекти за милиарди долари, насочени към стимулиране на търговията и добив на природни ресурси.

Китай, като най-населената страна в света и втората по големина икономика, има „ненаситен апетит за суровини и природни ресурси, които да подхранват неговия напредък“. Както бе отбелязано от испанското издание на ABC, инвестициите на Пекин на всичките пет континента са не само търговски, но и геостратегически.

В допълнение към обичайните петрол, природен газ и въглища, Китай се нуждае от минерали, използвани в новите технологии, като кобалт и мед. Отговарящ за повече от 25% от световното производство, Пекин ежегодно внася минерали на стойност 84,5 млрд. евро, включително 30% от световното производство на цинк и 25% от производството на мед. Китай е и най -големият вносител на кобалт, използван в литиевите батерии за мобилни телефони, лаптопи и електрически превозни средства, които вече се очертават като най -бързо развиващата се индустрия на века.

Всички тези ресурси, както и манган, платина и живак, злато, сребро и дърво са в изобилие в развиващите се страни на Африка, Латинска Америка и Азия, където Поднебесната империя вече има широки икономически и геостратегически интереси.

Под егидата на Новия път на коприната Пекин разработва стотици инфраструктурни проекти за милиарди долари по целия свят, за да стимулира търговията. Формулата винаги е една и съща: в замяна на ресурсите на страната, Китай й предоставя заеми за инфраструктура - пътища, язовири, летища, училища и болници, които се строят от китайски компании.

Както пише испанския журналист Хуан Пабло Карденал, Китай „няма доверие на пазара“ в продължението на икономическия си растеж и „предпочита да се свърже директно с източника“.

Това се доказва от присъствието на страната в Африка, Латинска Америка и Азия, откъдето Поднебесната империя измества САЩ и Европейския съюз в ключови индустрии. Например в Африка Китай, който отпусна 13,5 милиарда евро за енергийния сектор за проекти в региона между 2000 и 2012 г., успя да изпревари ЕС с 5,9 милиарда евро и САЩ с 422 милиона евро.

Въпреки липсата на конкретни данни за китайските инвестиции, Американският предприемачески институт изчислява, че от 2005 г. Пекин е отделил 1,6 трилиона евро за чуждестранни строителни проекти по света. Според China Investment Global Tracker от 2005 г. са регистрирани 4000 големи договора в енергийната, транспортната, технологичната и други индустрии, въпреки че не всички от тях в крайна сметка са изпълнени.

По думите на ABC, Китай не се колебае да подпише договори, които не биха преминали западните одити, което понякога води до обвинения в корупция, въздействие върху околната среда и експлоатация на детския труд.

С Латинска Америка Китай започна нова връзка чрез търговия и държавни заеми. Сега тя е най -големият търговски партньор на почти всички страни в Южна Америка, както и на Панама и Куба. Съединените щати продължават да доминират в търговските отношения с повечето от своите непосредствени съседи, но фактът, че няколко държави в региона прекъснаха връзките си с Тайван през последните години, за да отворят свои посолства в Пекин, сигнализира за засилване на връзките с Китай.

От 2005 г. насам най-големите държавни банки в Китай са предоставили заеми на правителствата на Латинска Америка в размер на около 140 млрд. долара, много повече от заемите от международните организации. Освен това Пекин придобива местни компании, като по този начин получава достъп до повече концесии за добив.

Китай също инвестира в европейски държави, които се интересуват предимно от контрол над моретата. Въпреки това, както отбелязва ABC, през последните години китайските инвестиции в Европа рязко се забавиха и се върнаха на нивото от преди около десетилетие. Опасенията, че китайските компании ще се възползват от пандемията, за да изкупуват слаби европейски компании, не се оправдаха. Това се дължи преди всичко на факта, че пандемията засегна и китайските компании, а китайските инвестиции започнаха да бъдат обект на много по-внимателен контрол от правителствата на страните от ЕС.

Превод: ЕС