През юли 1945 г. лидерите на страните, спечелили Втората световна война - САЩ, Великобритания и СССР, се събират в Потсдам, Германия, за да установят нов световен ред, проправяйки пътя към Студената война, пише Bloomberg.
75 години по-късно с последствията от пандемията, която германският канцлер Ангела Меркел нарече най-сериозното предизвикателство на следвоенната ера, геополитическата карта на света придобива нова форма.
През първите шест месеца на 2020 г. правителствата по целия свят бяха изправени пред икономическа криза, криза в здравеопазването и институционална легитимност. Агенцията вярва, че следващите шест месеца ще бъдат решаващи за определяне на ерата след коронавируса.
Така тенденциите, появяващи се още преди пандемията, ще се засилят и ускоряват. По-конкретно, като бързо растяща сила, Китай става все по-настоятелен. В същото време САЩ, оставайки единствената суперсила, стават все по-слаби на фона на разпространението на заразата в страната.
Едно време движещата сила в Потсдам беше идеологическата борба между комунистическата и капиталистическата система, водени от Москва и Вашингтон. В днешната конфронтация между Вашингтон и Пекин експертите виждат очертанията на нова Студена война.
„Според Китай САЩ са загубили водещата си роля в Азиатско-Тихоокеанския регион и може би по целия свят“, казва Уилям Чун, професор в Института за изследвания в Югоизточна Азия. Според експерта Пекин вижда това като възможност за прокарване на собствените си интереси. Чун се опасява, че конфронтацията между САЩ и Китай може рано или късно да се превърне в открит конфликт.
В същото време Bloomberg пита дали играчите от средното ниво, включително Индия, Австралия, Япония и европейските страни, са готови да поемат рискове и да си сътрудничат, за да защитят съществуващия международен ред. Отбелязва се, че отношението към Китай се влошава почти по целия свят, от европейските страни до Австралия и Канада. Несъгласията с Пекин са породени от заглушаване на информация за коронавируса, влизане в сила на закона за националната сигурност в Хонконг и засиления натиск върху Тайван.
Проблемът обаче не е само в противоречията с Китай. Агенцията обръща внимание на липсата на места за обсъждане на последиците от пандемията - срещата на високо равнище на ЕС и Китай, насрочена за септември, се отлага за неопределено време, провеждането на срещи на Г-7 и Г-20 също е под въпрос. А Организацията на обединените нации, създадена през 1945 г. за предотвратяване на по-нататъшни конфликти, се проявява все по-малко и по-малко ефективно при разрешаването на разногласия.
Независимо от това, Констанца Стелценмулер, старши сътрудник на Института Брукингс във Вашингтон, смята, че пандемията не промени толкова много света, колкото „хвърля светлина върху недостатъците“ на международния ред и вътрешната политика на отделните страни.
„Там, където имаше слабости, пандемията избухна с особена сила“, смята Стелценмулер. Според експертите това се отнася предимно за САЩ и Великобритания, където смъртността от коронавирус е няколко пъти по-висока от смъртността в повечето други страни.
Русия не можа да избяга от дълбоката криза, където опитите на президента Владимир Путин да укрепи властта си свидетелстват за слабостта на позицията му на лидер.
В същото време експертите отбелязват, че кризата далеч не е приключила, за което свидетелстват новите огнища от Флорида до Мелбърн. Агенцията вярва, че остава само да се гадае какви ще са последиците от следващата карантина и изострянето на икономическите проблеми.
„Каквото и да се случи, ние сме на прага на предстояща буря. Просто не знаем каква ще бъде и как ще избухне”, смята Рори Медкалф, ръководител на факултета по национална сигурност на Австралийския национален университет.
Превод: В. Сергеев
