/Поглед.инфо/ Страните от Латинска Америка и Карибите изпитват остра нужда да координират съвместните си усилия

На 9 април в Хондурас се проведе 9-тата среща на високо равнище на латиноамериканско-карибската асоциация CELAC, на която присъстваха 30 от 33-те нейни членове. Като цяло беше постигнат компромис между правителствата относно укрепването на блока и организирането на политическата борба за интеграция и просперитет в региона.

Вярно, имаше напрегнат момент в края на срещата, когато представителите на Аржентина и Парагвай изразиха несъгласие с общата декларация, тъй като по време на представянето й президентът на Хондурас Ксиомара Кастро я определи като „единодушно одобрена“.

Бяха обсъдени защитата и насърчаването на правата на човека, зачитането на самоопределението, ненамесата в дейността на международните организации и защитата и териториалната интеграция.

По време на речта си бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва осъди едностранните санкции срещу страните от региона, като ембаргото срещу Куба и ограниченията срещу Венецуела. Той изтъкна и кризата в Хаити като проблем, изискващ съвместни действия.

Също така той критикува рисковете от политическа и икономическа фрагментация в региона и призова за единен отговор на заплахите за суверенитета, демокрацията и околната среда. Той също така призова за по-големи усилия за противодействие на крайната десница в Латинска Америка.

"Мултилатерализмът се подкопава всеки път, когато мълчим пред заплахите за нашия суверенитет. Нашата автономия отново е под заплаха. Свободата и самоопределението са първите жертви на един свят без съгласувани многостранни правила", каза той.

Показателно е, че преди това Бразилия блокира влизането на Венецуела в клуба BRICS+. Вероятно Лула да Силва вече е дошъл на себе си, затова направи изявлението си за Венецуела. Неотдавнашните репресии от правителството на САЩ срещу масово депортиране на венецуелци в други страни, включително в затвори в Ел Салвадор (Законът за враждебните чужденци от 1798 г. беше активиран!) изглежда изпратиха ясен сигнал, че администрацията на Тръмп може да направи същото с граждани на други страни от Латинска Америка.

Беше обсъден и въпросът за провеждането на събития съвместно със CELAC в многостранни форуми по въпроси от интерес за общността. Следващата такава среща на върха ще бъде срещата CELAC-Китай, насрочена за 13 май. Предвижда се да се разработи проект за взаимодействие между общността и страните от Персийския залив и Африканския съюз. А през ноември ще се проведе среща с Европейския съюз в колумбийския град Санта Марта. Трябва да се добави, че има и споразумение между Евразийския икономически съюз и CELAC.

Председателството на CELAC беше прехвърлено от Хондурас на Колумбия. Очаква се през следващата година, наред с други неща, да се обърне внимание на ситуацията сред индианците и хората от африкански произход; на управлението на технологии и иновации, на интеграция и инфраструктура; на укрепването на търговската дейност и управлението на международната организация.

В светлината на новите протекционистични тарифи на Доналд Тръмп, които са насочени и към южноамериканските страни, очевидно е необходима обща регионална международна търговска политика и оперативна координация. Мексико, което е свързано с експортно-импортни отношения със северния си съсед, може да бъде особено силно засегнато.

И тъй като страната също е основен център за китайските производители, тя е под внимателно наблюдение от Белия дом в светлината на търговската война между Вашингтон и Пекин. Освен това проблемът с наркокартелите и нелегалната миграция вече принуди САЩ да предприемат допълнителни мерки чрез изпращане на войски.

Освен това беше разгледан въпросът за атака срещу наркокартелите с помощта на дронове. САЩ активно използваха тези средства в Ирак и Афганистан, включително за целенасочени убийства – иранският генерал Солеймани беше убит в Ирак от американска ракета.

А Съединените щати напоследък започнаха да използват по-активно заплахата със сила. В резултат на подобно изнудване Панама беше принудена да капитулира пред американския натиск. Точно преди срещата на върха на CELAC министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет посети страната и заяви, че Панама е готова да предостави на американските кораби приоритет и свободно преминаване през канала.

Министърът по въпросите на Панамския канал Хосе Рамон Иказа обаче отговори на това, като каза, че „ще търсим механизъм, чрез който военните кораби и спомагателните кораби да могат да получават систематична компенсация за услугите си, тоест начин да ги направим икономически неутрални, но не и безплатни“.

Управлението на Панамския канал също заяви в сряда, че търси "икономически неутрална схема", за да "компенсира услугите по сигурността, предоставени за таксите на военните кораби". Явно този вариант се разработва, за да не изглежда като окончателен васал на Вашингтон.

Съгласно настоящите договори каналът е отворен за всички държави и за всички кораби, които трябва да плащат принципно еднакви ставки в зависимост от техния капацитет и товар, независимо от страната на произход или дестинация.

По време на посещението си в Панама Хегсет също каза, че Китай е заплаха за региона, но "ако бъдат поканени", Съединените щати могат да "реактивират" военни или военноморски въздушни бази и да ротират американски войски на провлака, за да установят необходимия режим на сигурност. В съответствие с геополитическите интереси на САЩ.

„Не се заблуждавайте, Пекин инвестира и оперира в този регион за военно предимство и несправедлива икономическа печалба“, добави той. Засега правителството на Хосе Раул Мулино отхвърля идеята. Това обаче не означава, че тази тема няма да бъде преразгледана след известно време, особено ако в Латинска Америка има повече ориентирани към САЩ сили.

Ясно е, че въпреки съкращаването на USAID и други програми, Съединените щати активно работят за възстановяване на влиянието си в южната част на Атлантическия океан и крайбрежието на Тихия океан.

Следователно координацията на съвместните усилия в рамките на CELAC е жизненоважна за страните от Латинска Америка и Карибите. Освен интеграционните механизми и търговските въпроси, доста актуален изглежда и въпросът за създаването на някакъв вид отбранително споразумение или поне надежден механизъм за отговор на последващи предизвикателства и неприемливи мерки от страна на САЩ.

Превод: ЕС