/Поглед.инфо/ Прибързаното изтегляне на американските войски от Афганистан, разпадането на правителството на Ашраф Гани и настъплението на талибаните поставиха Афганистан в светлината на прожекторите в световен мащаб. Докато някои експерти и политици извън САЩ твърдят, че събитията в Афганистан ще повредят непоправимо имиджа на САЩ като световна сила и това е още едно доказателство за упадъка на САЩ, много американски експерти оправдават решението на Вашингтон да напусне Афганистан, подчертавайки, че то ще позволи на САЩ да се съсредоточат върху и да насочат повече ресурси към азиатско-тихоокеанския регион.

Текат дискусии по много въпроси, включително относно бъдещето на минералните ресурси на Афганистан, но липсва решаващият въпрос: съдбата и бъдещето на афганистанския народ.

Афганистан е политически нестабилен и затънал във вътрешни конфликти, включително граждански войни, още от 1973 г., когато Мохамед Дауд Хан извърши държавен преврат, за да свали крал Захир Шах и се обяви за президент на страната.

През 1978 г. Хан е убит в Саурската революция, която проправя пътя за съветското нашествие в края на 1979 г. След като Съветският съюз се оттегля през 1989 г., в страната избухва гражданска война, която приключва, когато талибаните превземат властта през 1996 г.

През 2001 г. САЩ започнаха войната в Афганистан и оттогава конфликтите с ниска интензивност не затихваха в Афганистан и афганистанският народ понесе тежестта на гражданската война.

Афганистан без излаз на море е една от най -бедните държави в света. Липсва му основна инфраструктура и, съгласно данните на Световната банка, около 43 процента от 20 милиарда долара БВП на Афганистан са генерирани от чуждестранна помощ през 2020 г.

По - лошото е, че Афганистан е световен лидер в производството и доставката на наркотици, като производството на наркотици нараства многократно през 20 -те години на американска окупация. След две десетилетия неуспешни опити за „изграждане на нация“, САЩ оставиха след себе си опустошена, разбита държава с над 32 милиона души, изправени пред поредната голяма криза.

Така че светът трябва да промени подхода си към Афганистан, като измести вниманието си от геополитическата конкуренция, в която Афганистан и неговия народ се разглеждат само като пионки в „голямата игра“, за да създаде условия, които биха позволили на афганистанския народ да живее в мир и да се стремим към развитие.

Китай, с политиката си за изграждане на общност със споделено бъдеще за човечеството, печелившо сътрудничество и проекти, ориентирани към хората, може да изиграе по-голяма роля в стабилизирането на положението в Афганистан и да помогне на страната да развие икономиката си. Като първа стъпка в това дълго пътуване Афганистан трябва да изгради инфраструктура и да създаде работни места. Двете цели са взаимосвързани, тъй като големите инфраструктурни проекти обикновено създават значителен брой нови работни места.

Въпреки че Афганистан подписа меморандум за разбирателство с Китай в рамките на проекта „Един пояс и път“ през 2016 г., поради негативното отношение на САЩ към инициативата, Меморандумът за разбирателство остана главно на хартия. Оттеглянето на САЩ, надяваме се, ще създаде подходящата възможност за съживяване на китайско-афганистанското сътрудничество.

Афганистан може да служи като транзитен пункт, свързващ Китай с Иран през страните от Централна Азия. Напоследък няколко железопътни линии бяха удължени от съседни държави като Узбекистан, Иран и Туркменистан до границите им с Афганистан, но не и по - далеч, тъй като в Афганистан липсва подходяща железопътна мрежа.

Афганистан е богат на природни ресурси, включително огромни находища на редки метали. Според съветските и по - късните американски геоложки проучвания прогнозната стойност на редките метали може да бъдат 1 трилион долара. Афганистан може да използва такива ресурси за подобряване на икономиката и живота на афганистанския народ. Но за това Афганистан се нуждае от политическа стабилност и партньорство с чужди държави.

Китай и Афганистан подписаха Меморандум за разбирателство за сътрудничество в минния сектор през 2009 г. и стартираха проект за добив на мед. А през 2011 г. Китайската национална петролна корпорация подписа предварително споразумение с афганистанските власти за разработване на петролно находище. Ако стабилността се върне в Афганистан, такива проекти биха могли да бъдат съживени, допринасящи за развитието на страната.

Нещо повече, при изтеглянето си от Афганистан, САЩ също така замразиха почти 9,5 милиарда долара, принадлежащи на централната банка на Афганистан и, вероятно под натиска на САЩ, Международният валутен фонд блокира достъпа на Афганистан до около 460 милиона долара. Изглежда, че дори след като причиниха хаоса в Афганистан, САЩ продължават да гледат на страната през призмата на геополитиката и не се интересуват от афганистанския народ.

Обратно, Китай, благодарение на ориентираните към хората проекти, може да обърне нещата за Афганистан. Но за това политическите елити в Афганистан трябва да осъзнаят важността на политическата стабилност, икономическото развитие и реалните нужди на хората. Те също така трябва да гарантират, че терористични групировки няма да използват територията на Афганистан, за да подготвят заговори срещу или да атакуват съседни държави.

* Авторът е председател на Центъра за политически и икономически стратегически изследвания, Ереван, Армения.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели