/Поглед.инфо/ Бившият външен министър Фумио Кишида е новият лидер на управляващата Либерално -демократическа партия /ЛДП/ в Япония и благодарение на контрола на партията върху парламента, ще стане следващият премиер на страната.

Като се има предвид неговата външнополитическа ориентация, която като цяло е подобна на тази на действащия премиер Йошихиде Суга, едва ли може да се очаквасериозна корекция в японската дипломатическа политика и политика на сигурност, когато той встъпи в длъжност.

Тъй като изборът на новия лидер на страната беше до голяма степен търговия сред исторически формиралите се политически фракции в рамките на ЛДП, няма съмнение, че страната няма да се отклони далеч от курса, който ЛДП е следвала при Суга и неговия предшественик Шиндзо Абе.

Общата приемственост и стабилност в японската дипломатическа политика и политика на сигурност обаче не означават, че състоянието на отношенията й със съседните държави ще бъде имунизирано срещу промени. Китайско-японските отношения, по-специално, ще бъдат изправени пред по-големи предизвикателства занапред.

Подобно на другите трима кандидати, Фумио Кишида проявява забележителен интерес към стабилни отношения с Китай, който е важен съсед и търговски партньор. Признавайки обаче важността на поддържането на диалог, той определи по -строгата позиция по отношение на Китай като незаменима за японската външна политика.

Както и при останалите кандидати, позицията на Кишида е за по -тесен съюз за сигурност със САЩ и различни други партньорства с оглед да ограничи нарастващото влияние на Китай. Кишида почти сигурно ще продължи по-строгата японска позиция по такива въпроси като островите Диаою, Тайван и Южнокитайско море.

Следвайки предложението на Абе за „дипломация на ценностите“, се очаква предстоящото японско правителство да се приведе в съответствие със стратегията на САЩ за „Индо-Тихоокеанския регион“, като по-последователно отразява измислиците на Вашингтон за нарушения на правата на човека в автономния район Синдзян Уйгур и специалния административен район Хонконг.

По какъв начин новият кабинет на Кишида подхожда към теми, които по същество са вътрешна работа на Китай, ще окаже огромно влияние върху състоянието на двустранните отношения, особено ако преследва тесни „практически връзки“ с остров Тайван. Подкрепата за стремежа на администрацията на Цай Инг-вен за международно присъствие на острова ще бъде целувката на смъртта за всяка надежда за подобряване на отношенията между Токио и Пекин. Сред западните страни съществува универсално погрешното схващане, че те могат да критикуват Пекин, както им хрумне, докато при това икономическите им отношения с Китай могат да бъдат както обикновено. Токио трябва да има по -добри познания за начина, по който Пекин мисли и се държи.

Пекин се опитва да изпрати ясно послание чрез последните си отговори на провокациите на Запада, че страните не трябва да се впускат в такива начинания.

Ако предстоящото правителство на Кишида иска продуктивни и печеливши отношения с Китай, то трябва да направи някои корекции в политиките на Япония.

Превод: ЕС